Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
| Резултати от търсене
Резултатите от всяко наше използване на търсачката на Гугъл също са плод на неизвестна логика и алгоритми. Това означава, че всеки път, когато ползваме техния енджин, ние се доверяваме на Гугъл. Това доверие е разбираемо, Гугъл ни върши добра работа, помагайки ни в ежедневните задачи. Но нима това е достатъчно, за да решим, че Гугъл, бидейки полезен на нас, непременно е полезен и на обществото? Нека не забравяме, че добрият манипулатор също се старае да изгради позитивен имидж пред хората, за да може, на базата на това обществено доверие, незабележимо да манипулира отделните индивиди в полза на своите планове и стратегии. А когато говорим не за индивид, а за огромна корпорации със своите както икономически, така и политически интереси, доверието едва ли е най добрия подход. В свидетелството си пред Сенатската Подкомисия по Съдебната Власт на САЩ(United States Senate Judiciary Subcommittee on the Constitution) на 16 Юни 2019 година американският доктор по Психология Робърт Епщайн алармира за нарастващата заплаха, която представляват Гугъл и Фейсбук за демокрацията и обществото[ CITATION Robth \l 1033 ]. Той въвежда понятието SEME(Search Engine Manipulation Effect), а именно манипулиращ ефект на търсачките, който се отнася до факта, че всички резултати от търсачката на Гугъл са манипулирани според някаква политика на тази компания. Неговите основни опасения в тази връзка, изказани тогава, са свързани най вече с възможностите за повлияване на резултата от изборите в САЩ, вследствие на което корпорациите биха могли да получат контрол над политическата власт. Пак там Епщайн препоръчва индексацията на сайтовете, използвана от Гугъл, да стане публично достояние, което би намалило възможностите за манипулация при търсене. Гугъл, разбира се, отричат наличието на някакъв умисъл в работата на техния сърч енджин и наричат тезите на Епщайн „нищо повече от зле скалъпена конспиративна теория“.[ CITATION Cra17 \l 1033 ] Но независимо дали Гугъл казват истината или не, подобни действия са напълно осъществими и са по възможностите на Гугъл. Затова едва ли е разумно да се разчита на честната дума на корпорациите, че те няма да манипулират политическите, социални и икономически процеси. Вместо това би трябвало да се изградят наджедни механизми, които да възпрепятстват евентуални действия в подобна насока. Но за да се стигне дотам, трябва темата за риска от нерегулираната дейност на IT корпорациите да присъства колкото се може по често в обществения дискурс. *** Представете си, че се намирате в непознат за вас град и търсите място, където да обядвате. Понеже наоколо не се виждат заведения, вие питате случаен минувач(ясно е, че днес ще питате Гугъл, но нека за момент се върнем в Lo Tech времената). Минувачът ви казва, че по втората пряка наляво има евтина и уютна кръчма, с хубава бира и вкусна кухня. Вие отивате там, обядвате, оставате доволен/а и прекарвате времето до вечерта в разглеждане на забележителности. Нека сега си представим, че сте попаднали на друг минувач, който ви казва, че на третата пряка вдясно има евтина и уютна кръчма, с хубава бира и вкусна кухня. Вие отивате там и се оказвате в мрачна и мизерна дупка, пълна със съмнителни квартални типове, които ви гледат лошо. Понеже никъде наоколо не сте видели друго заведение, а сте гладен/а, решавате да рискувате. Избирате Шницел по Виенски и недружелюбният сервитьор ви донася мазна и жилава подметка, която намирисва. Бирата е топла и отвратителна. Чудите се, дали ви се е сторило, че нещо малко и бързо, напомнящо мишка, е притичало по пода. Подочувате, че зад гърба ви кварталните типове ви коментират с нелюбезни подмятания и дебелашки шеги. Чувствате се съвсем не на мястото си и решавате да си ходите, макар и гладен. След дълго чакане успявате да привлечете вниманието на сервитьора, но нямате дребни и му давате едра банкнота, в очакване на ресто. Той прибира банкнотата и изчезва. Минава доста време но не се появява да ви върне рестото. Типовете зад вас ви гледат все по лошо и сякаш напрежението нараства, освен това започвате да усещате киселини в стомаха от лошата храна. Вбесен, решавате да прежалите парите и си тръгвате, проклинайки заведението и този, който ви е упътил натам. Прекарвате времето до вечерта в хотелската стая, често посещавайки тоалетната, поради полученото стомашно разстройство. В тази аналогия минувачът, който ви е упътил, разбира се, е търсачката, а кръчмите - възможните предложени решения на ваш проблем. Вторият вариант разбира се е малко вероятен, тъй като подобна търсачка едва ли би се радвала на особен успех. Но има и друг възможен сценарии: Минувачът ви насочва към една приятна уединена кръчма. Тя се оказва малко по скъпа от очакваното и вашите пари в брой не достигат, за да си платите обяда. Няма проблем, изваждате кредитната си карта, но сервитьорът любезно ви информира, че в заведението не се приемат кредитни карти от издателя на вашата карта. Наблизо няма и банкомат. Ситуацията е доста неприятна, хората от околните маси започват да се обръщат към вас и да коментират нещо помежду си. Накрая се разбирате да оставите в залог вашия паспорт, с уговорката да си го получите обратно, щом донесете парите. Засрамен и ядосан излизате, прекарвате два часа в търсене на банкомат и след като накрая изтегляте необходимата ви сума, полицейски патрул ви спира за проверка, искайки ви документ за самоличност... В този случай няма защо да се сърдите на минувача, който ви е упътил, тъй като той не е могъл да знае, каква кредитна карта имате вие и какви кредитни карти се приемат в заведението, следователно не е могъл да предвиди всички тези усложнения. Но ако пък е имал тази информация, бихте имали пълно основание да му се сърдите, нали? И в духа на аналогията на търсачката с минувача, нека си припомним, че IT корпорациите притежават огромна информация за всеки от нас, така че във виртуалния свят една такава манипулация би била напълно възможна. И тя, разбира се, не би се отнасяла единствено до ситуации, съпоставими с горепосочения сравнително безобиден пример. Имайки предвид колко лесно е човек да бъде „побутнат“ в една или друга насока, от някой, който освен че го познава напълно, е и съвсем наясно с житейската му ситуация, няма как да не се съгласим, че потенциалът за краткосрочно и дългосрочно повлияване на живота на човек от страна на IT корпорациите е безкраен... Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|