Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Емоционална дресировка, закотвяне
- Асоциации, припознаване и внушения
- Насаждане на очаквания и надежди
- Зареждане на съзнанието с нагласи, идеи и усещания
| Антоним на войната е мирът, който обикновено се определя като отсъствие на война.
Основната причина за възникване на войни е разпределянето на ограничения брой природни ресурси (земя, първични суровини и енергийни източници). Обикновено официално разгласяваната причина от страна на победителите е непримирими противоречия от висш морален характер между страните. По формулировката на Карл фон Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“. За достигането на политически цели във войната се използват въоръжените сили като главно решаващо средство, а също така икономически, дипломатически, идеологически и други средства на борба. Неслучайно се спирам на дефинициите и значенията на тази дума. Никъде в тях не се вижда обяснение, което да прави възможна употребата и в контекста на въпросната пандемия. Срещу пандемията се води борба, не се води война. Както виждаме, войната е действие, процес при който различни групи хора се противопоставят, като най често това е свързано с много смърт, разрушения и трагедии. Употребата на дума с друго значение относно дадено събитие, процес, нещо променя отношението и нагласите към това нещо. Следователно наричането на пандемията война кара хората да се чувстват като във война, и по този начин да приемат по съвсем различен начин(в случая по много по тежък) случващото се. И тогава това моделирано обществено състояние се използва за постигане на определени политически, социални, икономически и прочее цели на управляващите, бизнеса и т.н. Защото по време на война нормалните правила и порядки не важат. Хората се примиряват с почти всичко, поради чувствата за извънредност и опасност, които преживяват. Между другото, какво ще кажете за израза „лекарите, които са на първа линия в тази война“? Както видяхме, когато се подменят думите за понятията, се променя и човешкото разбиране за тези понятия. Ето още един пример - една отнемаща права или ощетяваща групи от обществото правителствена мярка би могла да бъде прокламирани като „непопулярна“ но „разумна“, „далновидна“, „необходима“, „спасителна“ и т.н. така че този, който я критикува да изглежда като безотговорен и глупав човек, който не може да прозре „мъдрите“ доводи на правителството. Често масовите съкращения и намаляването на социалните разходи, орязването на социалните програми и прочее антисоциални действия също се обявяват като „оздравителни“ мерки. От друга страна хора, имащи разумни искания към властта, могат да бъдат определени от дадена власт например като „радикали“ или „рушители на реда“. Или просто представени като „мрънкачи“. А индивидите с леви убеждения могат да бъдат обявени за „неомарксисти“ или „крайнолеви“, без изобщо да са марксисти или крайни в своите убеждения. Когато става въпрос за леви либерали с демократични убеждения, те често са наричани „комунисти“, като конотацията на тази дума буди асоциации с тоталитарния режим в Съветския Съюз и неговите сателити, където, разбира се, не е имало никаква демокрация. Масовата пропаганда в интернет е от подобен характер. Тя „преетикира“, преназовава понятията с подходящите думи, обслужващи тезите и. Ефективна е, защото е методична и постоянна и се разпространява по много начини и от много източници. Много думи имат емоционален заряд и асоциации с човешки идеали, желания и въжделения, но при някои думи всичко това е много по силон изразено, отколкото при други. Това са думите - символи. Те могат да променят въздействието на посланията, в които се използват, да ги „украсяват“ и да ги правят социално приемливи и разумно звучащи. Примерно може би някои са попадали на призиви, наподобяващия следния: „Да забраним гейпарадите, да защитим свободата да живеем нормално!“. Ето как забраната може да стане свобода. Понякога дори могат да се създават нови думи и понятия, загатващи определени асоциации в хората. Например думата „Демонокрация“. Тази наглед невинна игра на думи при при постоянна циркулация в публичния дискурс, лансирана от тролове, журналисти и прочее, би могла да побутне някои хора към влошаване на техните нагласи към демокрацията, особено ако тези хора са недоволни от държавата, обществото или своя живот. Често наглед абсурдни тези и нагласи могат да бъдат популяризирани просто чрез „надкрещяване“ на опонентите и словесно преетикиране на определени понятия. Разбира се, това далеч не е всичко. Темата е дълга и всеобхватна и написанато в тази подглава е само леко одраскване на повърхността. Но за да бъде това одраскване поне оправдано, не можем и да не споменем и бележития Джордж Оруел и неговият роман 1984. В дистопичния свят на 1984 думите променят своето значение или изчезват(и тогава изчезват и идеите и чувствата, които думите са изразявали), а езикът все повече се свива, правейки невъзможно изразяването на по сложна мисъл, или такава, несъвместима с текущата идеология. Днес значението на думите сякаш също се приплъзва към все по тривиалния нюанс, в сравнение с езика преди десетилетия. Същото важи и за публичния дискурс. Най често се говори за пари, цени, сигурност, както и за процедурни и ежедневни неща. Емоционална дресировка, закотвянеЕмоционалната дресировка се използва доста често не само във форумите, но и в медиите. Това е бихейвиористки подход, при който човек се дресира да реагира емоционално на определени дразнители, били те вербални, писмени или визуални. Такива дразнители биха могли да бъдат например думи, фрази, изрази, цвят на шрифта, тип на шрифта(удебелен или твърде открояващ се), снимки, определени детайли и образи в снимките, характер, композиция и т.н. Реално, дразнителят може да бъде всичко. Той представлява „котва“ според терминологията на НЛП. Тази методика е пренесена от Бихейвиоризма и НЛП в онлайн средата, но най често с недотам добри намерения. В практиката на троловете в онлайн форумите и бордовете въпросната методика се използва предимно за дразнене, смущаване и създаване на напрежение, като тя наподобява логиката на т.нар. „китайска капка“ - методично презентиране на един и същ дразнител, или асоциативно свързани дразнители от различен тип, с цел постигане на максимален ефект. Методиката е следната: Първо нека си представим онлайн форум, в който някой трябва да бъде „закотвен“. Като начало трябва да се измисли подходящ дразнител, който впоследствие да се превърне в котва. Той не бива да бъде прекалено познат и използван, защото тогава няма да бъде уникален. Не бива да бъде и съвсем екстравагантен, защото тогава честото му използване трудно може да бъде оправдано. Например дразнителят може да е име на фирма или продукт. Нека в нашия пример той да е „Дурекс“. Името е популярно и може лесно да се вкара във всякакъв контекст при постване. Освен това, бидейки марка презервативи, предполага определена негативна асоциация. Възможно е, с цел привличане на внимание, дразнителят(бъдещата котва) да се изписва с главни букви като акцент. Така че „кандидат-котвата“ вече става „ДУРЕКС“. Следващата стъпка е да се създаде връзка между индивида и бъдещата котва. Това става чрез акцентирането върху котвата в определен, емоционален за въпросния индивид контекст. Такъв контекст може да бъде определена обсъждана тема към която индивидът е чувствителен или пък даден момент, когато той изпитва някакви емоции - например да е раздразнен от някой в чата. Тогава се въвежда котвата - в нашия пример това би могло да стане, когато участник в текущата дискусия спомене думата ДУРЕКС в свой пост, като по възможност това да е такъв пост, предизвикващ емоции в таргета(въпросният индивид, взет „на прицел“). Емоциите могат да се предизвикат по най разнообразни начини, като например чрез метода на припознаване, за който ще стане дума по нататък, но за целта на примера ще споменем за този метод и тук. Нека предположим, че индивидът, обект на въздействия, има някакъв комплекс, примерно свързан с наднормено тегло. Тогава този, който трябва да въведе котвата, може да постне следния пост, уж в публичен чат с някой друг колега: Днеска, докато отскачах за ДУРЕКС, видях един дебелак, на когото шкембето му, братче, стърчеше като мех пред него, така че минувачите се обръщаха с удивление към тоя нещастник, а две мацки не можаха да сдържат смеха си. Казвам ти братче, такива лузъри що не се гръмнат, да си спестят мъките, не знам. Ей там, близо до магазина, дето отивах за ДУРЕКС тоя свърна в една пряка и ми се махна от полезрението... После си взех ДУРЕКС-ите. В горния пример се цели обектът подсъзнателно да се припознае в обрисувания персонаж и същевремонно в съзнанието му да се набие понятието ДУРЕКС. Така се цели постигане на подсъзнателна връзка между неприятната емоция, изпитана от обекта при припознаването му с описания в разказа персонаж, и думата ДУРЕКС. Връзката между котвата и темата на разказаната история може и да не бъде съвсем явна, така че обектът на въздействие да започне да се пита защо въпросната дума се споменава толкова много. Този етап се повтаря често, защото е необходимо да се събуди интерес, любопитство, да се провокира емоция. След този етап следва прилагането на тази котва сама по себе си, чрез нейната употреба в постове, като същевременно се следи как реагира обекта, дали той проявява признаци на изнервеност щом котвата бъде спомената. Ако закотвянето се получи, троловете ще разполагат с механизъм за въздействане върху емоционалното състояние на човека, когато пожелаят. Разбира се, вместо дума може да се ползва и изображение. В такъв случай то ще бъде отключващият емоции фактор. Такова изображение би могло да бъде например нещо негативно, в което индивидът да се дресира да се припознава в него. Така, при всяко презентиране на това изображение, в съзнанието на индивида ще се задейства лавина от емоции, съмнения и асоциации, което би смутило душевния му покой. Този процес би могъл да се извършва и от алгоритми, чрез персонализираното съдържание, предоставяно на потребителите на услугите на IT монополисти като Google например. Изображения и ключови думи могат да се съдържат в персонализираните реклами, препоръките, подбраните новини и т.н. Друга възможна дресировка може да се състои не в свързване на дума, израз, идея или изображения с дадена емоция, а в свързването на тяхната интерпертация с дадената (най често неприятна) емоция. Например възможно е човек да се приучи да реагира на определени модели в предоставеният му дразнител. При изображенията това например може да бъде броят на еднаквите предмети в тях, или мястото, което изобразяват, или типа на обектите, които са показани в тях или нещо друго. При постовете това може да е наличието на определени числа или пък поставянето на главни букви на неправилни места, правописни грешки, неочаквани цветове, определен вид на шрифта и т.н. еДва ли неОчаКванО разпоЛоженИте главНи буКви могат да ви подразнят от първия път, нит пак правупишнити грежки, или пък странните цветове в текста, както I 3а/\/\я|-|Ата nа $иМ3оЛи но това нарушава гладкостта на възприемане на информацията, увеличава усилието, освен това смущава усещането за ред, и затова има дразнещ ефект. С времето е възможно дразненето да се усили, в зависимост от останалите действия на троловете, честотата ви на участие и вашата емоционална свързаност с въпросните дискусии, цялостното ви себеусещане, житейския контекст, както и разбира се, много други фактори. Както стана ясно, всичко може да бъде котва, както в онлайн средата, така и в реалността. Ако например всеки ден, на връщане от работа виждате определен човек, на определено място по пътя си към дома, който човек отначало, през първите ви срещи, е привлякъл вниманието ви с нещо, този човек може да бъде котва. Ако човекът си поглежда телефона, всеки път, щом го видите, котвата вероятно ще е по силна. Но ако вие вече сте „закотвен“ към действието на поглеждане на телефона, то тогава, разбира се, няма необходимост извършващият това действие всеки път да е един и същ човек. В този случай котвата представлява поглеждането на телефона, а не човека. Или пък би могло някой ден да срещнете дама с бяло кученце булонка с розова панделка. На другия ден да я срещнете отново. На следващият ден също. На по следващия ден дамата да е различна, а още по нататък кученцето да бъде вече и без панделка. Ако постановката е добра, накрая може да подскачате всеки път, когато видите бяла булонка. Възможностите са много, и при подходяща среда за въздействие и добро желание повечето хора могат да бъдат „закотвени“. Де факто става въпрос за познатото от психологията обуславяне на връзка между стимул и определени емоции и психични състояния, в ежедневието или в онлайн среда. Асоциации, припознаване и внушенияПрипознаването е един от основните похвати за внушения, който се използва в интернет и медиите. Както видяхме, почти всичко може да бъде предмет на внушение - може да ни се внушава например определена нагласа за самите нас, да ни се внуши определена представа за дадена ситуация или пък измамна идея за това какво мисли някой за нас, определена гледна точка, опасения от възможни рискове и опасности, емоции, желания, състояния и т.н. Припознаването създава асоциативна връзка между индивида, предмет на внушение, и обектът, който съдържа това, което се внушава или асоциацията за него. Най простият начин за постигане на внушение чрез припознаване е чрез сравнение на субекта с друг човек, реален или измислен герой, животно или някакъв обект. Целта е да се постигне идентификация на субекта с това, с което е сравнен. В това няма никаква „наука“, още от най ранни години децата се обиждат, оприличавайки се едно друго на какво ли не. Новото в случая е, когато такива внушения не се отправят директно, а се загатват, използват се в завоалиран контекст, настоятелно, методично и дълготрайно. Така субектът се приучава да се припознава дори и в най завоалираните намеци, което има по силен емоционален ефект, отколкото директното внушение. При такова припознаване човек може да започне да гледа на някои свои недостатъци през призмата на обекта, в който се е припознал, като по този начин те да бъдат акцентирани и преувеличени в съзнанието му. Това, във времето може да породи и психологически комплекс. Например, ако някой има дори съвсем малко по закръглено лице(или просто си мисли така), може постепенно да се приучи да се припознава в Луната по време на пълнолуние, да речем. Нека приемем, че средата на въздействие е някакъв форум в интернет или медия с възможност за коментари под статиите. За постигането на целта в подобна среда първоначално на този човек, чрез постове, му се обръща внимание върху тази негова особеност(или върху неговото съмнение за притежанието на такава особеност). Това може да не става директно, а чрез завоалиран изказ, в който той се адресира, или бива обект на намеци. След което, в друг контекст, например в разговор между други участници във форума, се отваря тема за луната и пълнолунието в която се постват изображения на луната по време на пълнолуние, без това да има нещо общо със субекта на въздействие, нито пък той да се адресира по някакъв начин. Очакването е субектът на въздействие, попадайки на тази тема, сам да направи асоциацията между себе си и изображението на луната, тъй като пред това е бил „зареден“ с представата за себе си, като за кръглолик. Тук принципът е като при закотвянето, обаче в този случай „котвата“ се асоциира с някаква реална, имагинерна, или преувеличена характеристика на индивида. Важното е индивидът да вярва в нея. При повторение на тези въздействия е вероятно субектът да се приучи да се припознава винаги, когато види изображение на луна в този форум или медия. Впоследствие, на базата на съществувата „дресировка“, чрез аналогични похвати, индивидът може да бъде приучен да се припознава във всякакви кълбовидни обекти - планети, топки, балони и т.н. Това е възможно, поради асоциативния характер на мислене на човешкия мозък. Така, всеки път при презентация на обектите на припознаване, или „котвите“, в дадения индивид ще се затвърждава нагласата, че той има твърде кръгло лице, предвид характера на тези обекти - кръгли и кълбовидни, въпреки, че реално погледнато това може изобщо да не е така. Веднъж, когато е създадена асоциативна връзка или идентификация между субекта и друг човек, обект, идея и т.н. може да се осъществи и внушение на черти на обекта към човека, който се е идентифицирал с него, без последния непременно да ги притежава. Така човекът може подсъзнателно да проектира в себе си черти на обекта, като дори и това да не бъде осъзнато, то да оказва въздействие върху вътрешния свят и нагласите на този човек за самия себе си. Може би помните от глава „Внушение“ примера с човека с дългия нос, на когото е внушено, че изглежда смешно. В случай, че ще го забравили, можете да си го припомните отново тук: В интернет троловете и понякога журналистите използват припознаването с цел да внушат на някого негативни черти, сравнявайки го с притежаващ такива черти обект. Това може да става посредством текст, но също така и чрез изображения. Примерно, ако даден човек има дълъг нос, и целта е да се внуши, че човекът изглежда глупаво, без това реално да е така, може да му бъде презентирана снимка на друг човек с дълъг нос, който изглежда глупаво. Така въпросният човек би могъл подсъзнателно да се идентифицира с презентирания му образ, на базата на общата черта, а именно дългия нос, присъщ и на двамата. След като веднъж подобна асоциация е постигната, на тази база човекът може да започне да мисли(и да усеща) и за себе си, че изглежда глупаво, както изглежда образът, с който той вече се асоциира. Понякога внушението може да цели да повлияе на собствената преценка не по отношение на лични качества или недостатъци, а според социалния статус и усещането за лична значимост. Примерно ако целта на внушението е да се накара даден човек да възприема себе си като неудачник, трябва да се направи така, човекът да се припознае в даден образ на неудачник. За целта може да се публикува история, в която се описва неудачик, притежаващ някои белези на обекта на внушение(желателно представени в негативен аспект) - например сходна възраст, сходство в житейския контекст, подобие във външния вид, една и съща професия и т.н. При добро познаване на субекта и внимателно боравене с тази техника, той би могъл да се припознае в неудачника. След като се постигне припознаването, това, което по нататък се спомене за героя на историята, би могло подсъзнателно да се проектира в индивида, обект на манипулацията. След като видяхме как думите зареждат определени усещания и нагласи, при наличие на асоциативна връзка успехът на внушенията става още по вероятен. Ако например манипулаторът иска обектът на неговата манипулация да пропуши, той може да представи героя на историята като отчаян човек, който пие и пуши. Ако манипулаторите искат да внушат на индивида страх от предстоящо уволнение, те могат да представят обекта на тяхната история като току що уволнен. Ако искат да внушат болест, героят на разказа ще е болен от някаква тежка болест(ако индивидът е хипохондрик, или се страхува или съмнява, че е болен от тази болест, въздействието разбира се, ще е още по силно). Често, когато целта е някой да се „смачка“, тази техника се използва в още по негативен план, като се цели индивидът съзнателно или не да се идентифицира с някакви отблъскващи образи, като така постепенно самият той започне да се възприема като такъв. Ако бъде постигнат траен ефект, той би могъл да повлияе върху целия му живот. Както споменахме, внушенията и техниките за припознаване не са само вербални и текстови. Те могат да бъдат и визуални, като за целта по аналогичен начин се използват изображения и видеоклипове, където акцентите могат да бъдат определени сходни външни белези между евентуални персонажи в изображението(или клипа) и таргетирания индивид, сходна контекстна ситуация(например елемент от средата на индивида), или друг момент, свързващ индивида с презентирания визуален образ или идея. Освен приучаването на таргетирния индивид да припознава себе си в това, което му се покаже, е възможно той да се научи да припознава и всяка друга идея, която му се загатва. Това може да бъде например някаква заплаха, която да бъде активирана с подходящи думи или изображения или пък загатване за някакви възможни облаги, или пък намек за неверен партньор и т.н. Всяка идея или емоция, било това съмнение, опасение, надежда, страх, или нещо друго, може да бъде закачена за някакви вербалени, текстови или визуални символи, които индивидът може да припознае като отнасящи се към него. Примерно, ако приемем, че някой желае да събуди съмнения във вас относно верността на вашата съпруга(за удобство нека приемем, че сте мъж), то той трябва първо да обуслави връзката между това, което ви презентира, и вашият житейски контекст. Трябва да ви приучи да припознавате вашата ситуация в това, което той ви презентира. Ако вашата съпруга е например червенокоса и висока, манипулаторът би могъл да публикува в даден интернет форум, който вие четете, истории свързани с изневери от страна на високи и червенокоси жени. Би могъл да публикува и някакви изображения, тласкащи ви към асоциации с вашата съпруга. Манипулаторът би могъл да използва всякакви намеци, за да създаде колкото се може повече асоциации между материалите, които той публикува, и вашия живот. Може би ще използва вашето малко име в някаква история, или името на съпругата ви, или ще загатне за нещо свързано с интериора на вашето жилище - може би характерен елемент от обзавеждането, цвят на килима и т.н. Ще се опитва да създаде достатъчен брой „случайни“ съвпадения, така че да привлече вниманието ви. Това вероятно ще ви накара да се замислите и да станете по чувствителен към това, което манипулатора публикува. Веднъж, когато вече сте „закачени“, той може да си играе с вас, както намери за добре, пробутвайки ви различни намеци и асоциации, доразвивайки своите внушения, а също и отправяйки нови такива, опитвайки се да провокира и други ваши съмнения и/или емоции. След като има изградена връзка между вас и манипулатора, той може да представя на вашето внимание всякакви внушения и „храна за мисълта“, които да ви тласкат към това, сами да конструирате желаните от манипулатора идеи в съзнанието си. Човек не само може да бъде дресиран да прави асоциации между себе си и конкретни истории, образи, клипове и т.н., той може да бъде приучен да прави това непрекъснато, дори и без да има повод или някакъв умисъл. Това става най вече чрез усилени „атаки“, когато сигналите са толкова много, че индивидът се „научава“ да ги намира, и продължава да го прави дори и когато те вече са престанали. По този начин той може да бъде тласнат в състояние на затормозеност и параноя. Естествено, нито припознаването, нито възприемането на дадена представа за себе си, или пък внушението на определени навици, емоции и поведение може да бъде особено ефективно при пълна липса на сходства или склонности на субекта с представения на вниманието му обект за припознаване. Но при наличие на някакви сходства едно методично и системно въздействие по различни канали, би могло, при определени ситуации, да тласне индивида към някаква степен на припознаване. Това, във времето, може да доведе до промяна във себевъзприемането. Важно е да се отбележи, че колкото по уморен и изтощен е човек, толкова по отслабени са неговите психически сили и толкова по податлив на внушения е той. Помислете си например кога по лесно и спокойно отстоявате позицията си – когато сте свежи преди работа или след нея, когато евентуално сте вече уморени? Именно поради тази причина много често внушенията вървят заедно със затормозващи въздействия(било то обиди, лични нападки, заплахи, подигравки и т.н.), които целят да уморят индивида и така да го направят по възприемчив към това, което трябва да се прокара в съзнанието му. Тъй като става въпрос за доказани чрез изследвания механизми и процеси в човешкия мозък, то със сигурност всяко въздействие постига някакъв ефект, в някаква степен. Обаче кумулативният ефект на множеството синхронизирани и кохерентни въздействия може да има далеч по силен резултат. По същество това, което се повлиява от подобни въздействия, са несъзнателните ни преценки, реакции и решения, нашата интуиция и вътрешните ни нагласи. Затова, като общо правило е добре да помним, че не трябва да се отдаваме на първосигналните емоции, импулсивните реакции и решения, а вместо това да се опитваме да действаме спокойно, и да си осигуряваме време за размисъл. През призмата на спокойствието и логиката човек гледа на себе си по друг начин, а и светът изглежда различен. Каквито и привидности, игри на въображението, съмненията и емоциите да ви сервират манипулаторите, опитайте се да прогледнете отвъд тях, и да живеете в света на причините. Насаждане на очаквания и надеждиВажен манипулативен прийом е насаждането на надежди и очаквания. Тук се цели повлияване на решенията и поведението на индивида, чрез намеци и внушения за някакви позитиви, при определени условия. Тези намеци и внушения обикновено са много завоалирани и иносказателни. Те могат дори да не бъдат вербални, а да бъдат изразени чрез конкретно отношение, език на тялото, жестове и т.н. Като най ясен пример за този похват може да се посочи предразполагащото поведение на харесвана жена към някой мъж, когато жената очаква от него някаква услуга. Тя не му обещава нищо, но с поведението си, подборът на думите, тембъра, езикът на тялото и т.н. загатва, че мъжът може да получи това, което иска, ако направи това, което жената желае от него. В тази ситуация мъжът получава допълнителен стимул да извърши нещо, което иначе може би не би направил. Накрая той не получава нищо освен евентуално най сърдечни благодарности. Така неговият процес на взимане на решения е бил повлиян от някакви очаквания, без жената изобщо да е поела конкретен ангажимент. Естествено, тази техника може да се използва не само в междуполовите отношения. Един шеф например, би могъл да манипулира подчинените си по подобен начин, загатвайки за повишение, но без да споменава нищо конкретно. Чрез умело боравене с думите, той би могъл да създаде определени очаквания, без изобщо да каже каквото и да било по темата. В края на краищата той няма как да носи отговорност за начина по който другите интерпретират думите му. Един политик също може да направи нещо подобно, загатвайки за по добър живот на избирателите, но неспоменавайки някакви конкретни мерки, които възнамерява да предприеме. Тази техника може да се използва и за дългосрочни, постоянни въздействия. Ако даден индивид започне да се държи, както се очаква от него, надявайки се на някаква компенсация и възнаграждение за своите усилия, той по трудно би се отказал от „инвестициите си“, прекъсвайки това поведение, и приемайки, че е бил „воден за носа“, дори да има обективни сигнали за това. По вероятно е той да продължи това губещо поведение, докато не се случи нещо, което да го измъкне от това състояние. Подобно е състоянието при борсовите играчи и комарджиите в някои губещи ситуации, когато те не искат да приемат загубата, а вместо това влизат в психологическия капан на надеждата. Очакванията могат да бъдат и негативни. Това са неявните заплахи. Например ако някой (не) желае друг да вземе определено решение, може просто да промълви със загрижен вид(или да напише): „Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи...“ „Ти си знаеш...“ „Всеки си носи последиците...“ „Всеки рано или късно си плаща цената за своите действия...“ „Всичко се помни...“ Зареждане на съзнанието с нагласи, идеи и усещанияОт своите наблюдения на процесите в интернет и медиите, съм стигнал до извода, че зареждането на съзнанието и подсъзнанието с понятия и нагласи, подсъзнателната настройка като цяло, е един от най използваните похвати за въздействия. По рано в книгата, в главата „Внушение“, дадох пример за силата на асоциациите и внушенията, чрез експеримента, проведен от Нюйоркския Университет от психолога Джон Бардж. За тези, които не си спомнят, ще го повторя отново, тъй като той е изключително показателен за ефекта на подсъзнателните внушения по отношение на нашите чувства и поведение. Две групи студенти трябвало да образуват изречения от четири думи, от дадени пет думи. При едната група студенти предоставените думи съдържали и такива, свързващи се със старостта –„сив“,“забравящ“, „плешив“, „бръчка“ и т.н. При другата група студенти подобни думи, асоцииращи се със старостта липсвали. След изпълнението на задачата студентите е трябвало да минат по дълъг коридор, за да достигнат друга стая, в която тестът щял да продължи. Истинският тест обаче се състоял в ходенето на студентите по този коридор. Изследователите измерили времето на преход през коридора на всеки студент от двете групи и се оказало, че студентите от групата, в чийто набор от думи фигурирали и думи, асоцииращи се със старостта, извървявали разстоянието в коридора значително по бавно от другата група... В този експеримент се показва, че думите и понятията активират в нас определени асоциации, които ни влияят на подсъзнателно ниво. Когато студентите са се „зареждали“ с думи и понятия, свързвани със старостта и възрастните хора, те неусетно, в някакава степен са започнали да се усещат като възрастни хора, което е повлияло на подсъзнателените и неконтролирани от волята действия. Дума дупка не прави? Нима? Можете да осмислите това по късно, над чиния вкусна, топла, ухаеща пилешка супа? Събудих ли вашия апетит? Но ако не е дошъл моментът ви за хранене, дали бих могъл да ви предложа да помислите върху казанато над порция трупен чай, както вегетарианецът Хитлер е наричал супите и бульоните от месо? И в двата случая става въпрос за едно и също. Ако ви е станало неприятно от понятието „трупен чай“, бихте ли повърнали, ако сега ви предложа една ябълка? Не желаете? Тогава нека спомена случай от ранното си детство, когато в първи или втори клас в моето училище, често се случваше докато някое дете закусваше със своя сандвич, друго да го пита, дали сандвичът е с „камилски лиги с чесън“. Позволявайки си такъв език, аз просто искам да демонстрирам силата на асоциативността в човешкия мозък. Употребата на думи като „трупен“ и „повръщам“ предизвиква каскада от спомени, картини, асоциации и вероятно негативни емоции във вашия мозък. В момента, макар и за кратко, сте настроени на определена вълна, която ви кара да чувствате и мислите по конкретен начин, свързвайки ябълките с повръщане, и вероятно не ви се пие нито чай, нито ви се яде супа. Освен това вероятно в съзнанието ви по лесно ще изплуват думи свързани с храна и вероятно някакви гадни неща, отколкото с нещо друго, поради асоциативната природа на действие на човешкия мозък. А това беше един съвсем прост пример. Как това се използва при психическите въздействия? Най простият начин е чрез личните нападки. Отправяйки или директни обиди към вас, или завоалирани намеци(което е далеч по ефективно) манипулаторите ви настройват на определена вълна и могат да провокират конкретни ваши емоции, нагласи и реакции. Но по важното е, че биха могли да повлияят върху вашата собствена самооценка на подсъзнателно ниво. Освен внушение на качества, могат да се внушават и други неща. Например идеи и нагласи. Да се спрем за малко на нагласите. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|