Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Възможни умишлено предизвикани проблеми в работата на дадена услуга или софтуер
- Кошерът“ Фейсбук
- Събиране на информация
| Непоискани мейли, спам
Както предполагам при повечето хора, спамът в мейла ми попада в папката за спам и аз изобщо не разбирам за него. Случвало се е някой мейл от нов контакт също да попадне там, което понякога ми е причинявало проблеми. Случва се и обратното, спам мейли редовно и методично да попадат в inbox папката, което ме е карало да се запитвам, на какъв принцип Google решава кой мейл е спам и кой мейл заслужава моето внимание. В тази връзка наскоро се запитах защо мейл от някакъв домейн, изглеждащ като разбъркани с миксер букви и цифри, и призоваващ ме да спестя пари за собственото си погребение, не е сортиран като спам, а напротив, Google е решил, че трябва да го видя, докато същевременно решава, че съвсем нормално звучащ мейл адрес на нов контакт трябва да отиде в папката за спам, без изобщо да бъда известен за това? Чрез спам-а могат да се пращат всякакви послания и внушения до съзнанието и подсъзнанието. Там дори няма нужда съдържанието да се вкарва в някакви формални рамки, както е при рекламите. По всяко време можете да получите всякакъв спам от дълбоко законспириран домейн, какъвто беше случаят с мейла, споменат по горе, за пестене за собственото ми погребение. Въпреки, че този мейл бе оформен като реклама, мнозина биха определили неговото съдържание като травматизиращо. И понеже е малко вероятно реклами с подобно съдържание да ни бъдат презентирани от някой популярен доставчик на реклами, като Google Ads например, спамът по мейла остава добър начин за по фриволни методи на въздействие, прикрити зад анонимността. Възможни умишлено предизвикани проблеми в работата на дадена услуга или софтуер Умишлено предизвиканите проблеми в работата на дадена IT услуга или софтуер могат да се отнасят до ограничена функционалност на дадена уеб услуга или приложение поради неплатен лиценз например, но технически е напълно възможно редица спънки и проблеми и странности във функционирането, забавяния на работата и пр. да бъдат умишлено програмирани като функционалност, с възможност да бъдат активирани или деактивирани при даден потребител или група от потребители. Колкото по сложен е даден софтуер, толкова повече възможности има за създаване на малки или по големи проблеми в работата с него, както и такава умисъл да бъде прикрита зад всевъзможни детайли и условности. Представете си, ако боравите със сложна програма, при която постоянно се получават някакви дребни проблеми, например понякога да се налага да натискате даден бутон два пъти или пък понякога програмата да се срива и да губите информация, и това да се случва за дълъг период от време. Това не би ли повлияло на вашето психическо и емоционално състояние, на вашата концентрация и на вашата продуктивност? Не би ли променило неусетно отношението ви към работата, която извършвате? *** Този списък с примерни въздействия не претендира да е изчерпателен, идеята му е само да покаже, че подобна злоупотреба е напълно възможна. Хоризонтът на възможните въздействия е безкраен, на теория всяка интеракция в дигиталната сфера може да бъде използвана за някаква манипулация или да е част от едно по всеобхватна манипулативна стратегия. Тъй като засега няма начин да разберем на базата на какви критерии и логика функционират тези услуги на IT корпорациите, няма как да приемем на доверие уверенията от страна на техните представители, че те са пазители на някакъв морален и етичен кодекс, а не негови рушители. Докато техните алгоритми си остават непрозрачни и са фирмена тайна не би трябвало да вярваме на нито една дума на корпоративната пропаганда. За да бъде едно подобно на гореизброените внушения ефективно, първото условие е то да е постоянно и методично, да се повтаря редовно. Иначе не би произвело траен ефект в съзнанието ни и бързо би било игнорирано и забравено(освен когато не става въпрос за момент на психическа уязвимост за индивида). Второ, то трябва да се представя по различни информационни канали, от различни източници и в различни форми. Затова споменатите по горе методи могат да не се използват поотделно, а съвместно, в търсене на синергичен ефект. Нека за момент си представим, че Гугъл иска да ни накара да ядем, да кажем мушмули. Гугъл, бидейки напълно информиран за нашия начин на живот, психологичен профил, здравословен статус и оттам наясно с евентуални наши възможни здравни проблеми, които биха могли да се развият, решава да ни насочи вниманието към такъв възможен риск. Да допуснем, че теглото ни е малко над нормата. Та следващият път, когато влезнем в профила си в Ютюб например, Гугъл би могъл да ни препоръча смущаващ филм, за рисковете от наднорменото тегло, които биха могли да доведат, да кажем до инсулт. Това би могло да ни мотивира да потърсим в търсачката на Гугъл или Ютюб информация как да отслабнем. И тук, voilà, в резултатите от търсенето, на първо или второ място, услужливо да ни бъде поднесена информация за това, как според най новите изследвания мушмулите имали изненадващо добър ефект в намаляването на теглото. И това да се повтаря по различни начини, отново и отново. Мушмулите да се появяват и в друг контекст, като резултат на различни търсения, да ни се набиват в подсъзнанието непрекъснато, докато постепенно не ги включим в менюто си. Може би на пръв поглед това звучи малко вероятно или дори глупаво на някои. Може би и примерът е малко елементарен, но неговата задача е просто да илюстрира възможното. Можем само да предполагаме за степента на изтънченост на манипулациите, които биха могли да бъдат създадени на подобна база, можем да предполагаме за тяхната многостранност, асоциативност, подмолност и комплексност, плод на достижения в психологията и социологията, които вероятно дори не са станали публично достояние. Вероятно един добър начин да се осъзнае потанциалът за въздействие на тези средства и канали върху човешката психика и поведение е читателят да си представи, че е на мястото на Google, и сам да се опита да съчини собствен многостранен сценарии за психическа диверсия с определена цел спрямо индивид(или група) с даден психологически профил и житейски статус. Опитайте се да бъдете креативни, може да е забавно. *** В книгата си „Всички Лъжат“[ CITATION Set17 \l 1033 ] сътрудникът на Гугъл - Сет Стивънс-Давидовиц се спира най вече на способността на Гугъл за придобиване и анализиране на всевъзможна социална информация, което той представя като позитивен момент и начин за подобряване на функционирането на обществените институции и порядки, както и път към разбиването на редица социални митове и погрешни схващания. Евристичните похвати за извличане на заключения и корелации от сравнително непредставителна информация, постъпваща в търсачката на Гугъл, които са описани в книгата, безспорно са много интересни и вероятно надеждни. Но книгата анализира единствено информацията, постъпваща в полето за търсене на търсачката на Гугъл. Ако към тази информация добавим всичко останало, постъпващо на сървърите на Гугъл всяка секунда, чрез многобройните и приложения и услуги, вероятно би трябвало да се напишат още стотина книги. Но дори и да се напишат още много книги, най важното е много вероятно да остане умишлено ненаписано. Разбира се, възможността да се получи моментна снимка на състоянието на обществото, както и информация за обществените тенденции във времето е изкушаваща. Това вероятно би имало позитивен ефект върху функционирането на институциите, предотвратяването на престъпления, подобрение на здравеопазването и какво ли още не. Но това крие и много проблеми от морален, философски и етичен характер, за някои от които Сет Стивънс споменава. Използването на лична информация би могло да доведе до дискриминация по всевъзможни признаци, промяна на културата, както и на изчезване на демокрацията изобщо. Освен това, ако придобиването на лична информация се смята за нещо полезно, то докъде може да се достигне в тази област? Безспорно, най точна и подробна информация за обществото би имало тогава, когато в домовете са инсталирани всевъзможни камери и сензори, както също и по самите тела на хората. Днес технически това е напълно осъществимо. Но на подобен сценарии винаги досега се е гледало като на кошмар и антиутопия. Дали човечеството би било съгласно да жертва своето лично пространство в името на някаква обещавана сигурност? И доколко в такъв случай може да се говори за сигурност, при положение че такъв ред ще предполага безусловното доверие в една управляваща каста, привилегирована с всякаква информация за статуса и личното пространство на хората? А ако към това добавим и знанието на тази каста за биологичните, психологическите и социални положения, обуславящи поведението на личността и социалните процеси, вече става плашещо. Демокрацията и човешките права биха ли могли изобщо да съществуват при подобни условия? Опитите за увеличаване на реда и предвидимостта в обществото и дори природата, отвъд някаква, да я наречем оптимална величина, няма ли да доведат до умъртвяване на живота, на жизнеността, спонтанността, вярата, надеждата, амбицията и волята, на „живеца“ и енергията, които тласкат човека да върви напред и да еволюира, привлечен и омагьосан от неизвестното, предстоящо да се разкрие? Когато човек започне да чете роман, той не отгръща на последните страници, за да види как историята свършва. Именно неизвестното го кара да прелиства страниците на книгата с нетърпение и то поддържа неговият интерес до края. Кой тогава би искал предварително да знае всичко в книгата на собствения си живот? Кой би искал да живее в стерилно и математически изчислено „общество“, в което няма свобода, спонтанност и поне мъничко магия? Изобщо има ли място за Индивида в такова „общество“, има ли място за неговите чувства, мечти, надежди, планове, копнежи, радости и разочарования? Дали бихме били готови да заменим всичко това със „знание“ и „наука“? Кавичките тук са неслучайни, защото истинското знание е недостижимо, а изводите от частичното знание, с което човек разполага, биха могли да бъдат опровергани от друго знание от по висок порядък. Представата, че Земята е плоска също е била „знание“. То се заменя с друго знание, при което Земята вече е с кълбовидна форма. Двата типа „знание“ са несъвместими, те предполагат коренно различни концепции и начини на мислене. Как можем да сме сигурни, че залитането в крайности, към което ни тласкат технократите, заслепени от безкрайния поток на данните, не е просто един тесногръд фундаментализъм, докато истински важното остава скрито и неуловимо, и само малцина могат понякога, само може би за един кратък миг, да зърнат неговата сянка? „Кошерът“ ФейсбукФейсбук свързва хората. В човешки кошер. Безспирното трептене и жужене в този кошер, невротизира и същевременно пристрастява индивида. Това фрагментира мисленето и разсейва вниманието. Правилата и процесите в кошера, видими и невидими, явни и неявни, се определят според интересите и политиката на компанията, които едва ли кореспондират с публично афишираните и принципи. Въпреки доказаната вреда от подобен род свръзване, характеризиращо се с непрекъснат обмен на нискостойностна, дори заблуждаваща информация и просто спам, откъсването от мрежата при мнозина води до симтоми на абстиненция. Нещо повече, характерът на взаимоотношенията в човешкия кошер, атмосферата в него, непрекъснатият поток от несъдържателна информация и дразнители моделира индивида по такъв начин, че той става част от този кошер, и сам започва да излъчва подобна информация към останалите. Така този кошер се самоподдържа и разраства. Фейсбук обхваща огромна маса хора в своята мрежа, въпреки, че социалната и лична полза от тази мрежа е съмнителна, и обект на всевъзможни критики. Може би основната критика към социалната мрежа е, че тя се е превърнала в среда за всевъзможни политически и социални манипулации. Факт е, че Фейсбук представлява благоприятна среда за тролове и фалшиви новини, дирижирани от различни централи, които имат токсичен ефект върху живота и психическото състояние на хората. Понастоящем „хитът на деня“ във Фейсбук са така наречените чатботове, които представляват програми, които разговарят с хората, заблуждавайки ги, че са реален събеседник от плът и кръв. Те се използват най вече с рекламна цел(Crowd Marketing3), но съвсем не единствено за това. Известни са случаи ботове да се използват с цел да повлияват на дискусии и мнения, насаждайки омраза и разделение, както и да разводняват и обезкуражават дискусии чрез спам. Другите обвинения към Фейсбук включват нарушаване на поверителността в Интернет и следене на хората в мрежата, тенденциозно подреждане на новините с манипулативна цел, автоматично лицево разпознаване, лоша работодателска етика, избягване на данъци, цензура, запис на лични данни, неправомерно боравене с лични данни, допускане на фалшиви новини, както и участие в програмата на САЩ за шпионаж - PRISM. Всеки един регистриран член, логващ се във Фейсбук заживява в една реалност, дирижирана от въпросната корпорация. Той предоставя себе си като обект за изследване, чийто реакции, дори и най незначителните, биват записвани и анализирани. Потребителят става обект на въздействия от страна на алгоритми, решаващи какво трябва да види(и как) и какво не. На базата на неговия психологически профил, действия и реакции, може да се презентира психологически въздействащо съдържание и така да се извършва емоционална и рационална манипулация, внушения, експерименти и провокации. Оказва се също, че връзката между политическата култура и познания на даден индивид е в обратнопропорционална връзка с употребата на Фейсбук. Причината е, че Фейсбук е изпълнен с невярна, подвеждаща информация, в комуникацията стойностните теми се деградират до ниско ниво, обезсмислят и профанизират, като в крайна сметка интересите на потребителите се канализират в тривиални и безсъдържателни насоки. Логиката на действие на Фейсбук не е по различна от тази на Гугъл и се състои от познатите три основни момента: 1. Събиране на информация Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|