Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Майкрософт
- Случаят Кеймбридж Аналитика
- Компютърни игри(Кой с кого си играе)
- Интернет на нещата
- Комуникация или манипулация
- Троловете като стратегическо оръжие
- Случаят Джесика Аро
- Руските уеб бригади
- Китай - интернет троловете като официална държавна политика
| 2. Профилиране
3. Микротаргетиране и манипулация На база на горната логика Фейсбук също така решава кой какви новини да вижда в своя панел за новини. Ако някой публикува нещо, то не всеки от неговите приятели ще види публикацията сортирана на едно и също място в своя панел. Кой на кое място ще види дадена новина зависи от алгоритмите на Фейсбук. А те, разбира се, са тайна. Та индивидуалното сортиране на новините означава възможност за повлияване на възприемането и. Например сортирането на новината в индивидуалния панел между другите новини може да повлияе и върху начина по който даден индивид я възприема, според избрания от Фейсбук контекст. Възможностите за игра с всички параметри на платформата, тяхното настройване и бърникане, са безкрайни. И това няма да се промени, докато не се въведат някакви общоприети стандарти по които социалните мрежи да функционират, така както съществуват стандарти за редица други неща. През 2017 година австралийски вестник излага вътрешни стратегически документи на Фейсбук, описващи в детайли възможността на компанията да установява кога нейните потребители-тийнейджъри се чувстват несигурни. Според доклада, чрез наблюдение на постовете, изображенията, вазимодействията и интернет активността на тези потребители в реално време, Фейсбук е в състояние да определи кога младите хора се чувстват стресирани, победени, претоварени, неспокойни, нервни, глупави, тъпи, безполезни и провалени. Въпреки, че Фейсбук твърди, че никога не е използвала тази информация с цел микротаргетиране на тийнейджърите, компанията не отрича, че би могла да го направи. На базата на изнесеното можем да допуснем, че същата методика може да се приложи към всички възрастови и социални групи. И тогава остава само да се надяваме, че от Фейсбук ще бъдат така добри да не използват тази власт(защото това е точно власт) за свое собствено добро и в ущърб на потребителите си. Или може би имаме и друга опция, за която трябва да се борим? Доказано е, че Фейсбук извършва следене не само на своите членове, но и на тези, които нямат регистрация в социалната мрежа чрез следящи „бисквитки“(файлове, записващи се на компютъра на потребителя, съдържащи разнородна информация, свързана с неговата активност) През Ноември 2015 г. Белгийският орган за защита на личните данни, позовавайки се на закони на Европейския Съюз нарежда на Фейсбук да преустанови следенето на лицата, които не са потребители на социалната мрежа, или да бъде готов да заплаща глоба от 250 000 британски паунда за всеки ден докато продължава незаконната практика. В резултат, вместо преустановяването на следящите „бисквитки“, Фейсбук забранява достъпа до мрежата си на всички на територията на Белгия, които нямат регистрация. Освен това Фейсбук подлага на критика това разпореждане в опит да защити практиката на следене дори и на нерегистрираните лица, тъй като според компанията тези следящи „бисквитки“ способствали за по висока степен на сигурност. Известни са случаи, когато Фейсбук е експериментирал с поведението на своите потребители. На 3 Юли 2014 г. USA Today публикува, че неправителствената група за спазване на човешки права Electronic Privacy Information Center (EPIC) подава оплакване към американският антитръстов орган за защита на правата на потребителя Federal Trade Commission, че Фейсбук са нарушили закона, подлагайки членове на своята мрежа на изследване и експерименти свързани с емоциите, без да бъдат информирани и да им бъде искано съгласие. Става въпрос за случай през 2012 година, когато компанията е експериментирала с 689 000(шестотин осемдесет и девет хиляди) души, като е изследвала психологическото въздействие на позитивните и негативните постове върху индивида, с цел да установи, дали емоционалните състояния могат да са „заразни“, дали индивидите се повлияват от емоционалното състояние на хората, чийто постове четат онлайн. За целта тестовата група е била разделена на две части, като на първата от тях негативните постове в секцията за новини са били частично филтрирани, и така тази група е била изложена на повече позитивни постове. Аналогично, втората тестова група е била изложена на повече негативни постове. Резултатът е установил, че индивидите се повлияват от характера на постовете в секцията си за новини. Тяхното съдържание е повлияло на тестовите групи по очаквания начин, като индивидите, изложени на новини с позитивен характер са поствали предимно позитивни постове, докато обратно, другата група е поствала постове с предимно негативен характер. Това се е случило сравнително отдавна. Едно десетилетие за информационната индустрия е цяла ера. Можем да се опитаме да добием представа за мащаба на тази дейност, като се замислим докъде са стигнали експериментите с човешкото съзнание в интернет за това време и до какво познание са довели. Като разбира се не забравяме, че експерименти като споменатия, дори и през 2012 година, вероятно са били само върха на айсберга. Друг проект на компанията, обект на публична критика, е така нареченото „Селище на Върбите“(Willow Village), наричано още Zucktown(градът на Зук, по името на Марк Зукърбърг) представляващо цял град за служителите на Фейсбук, собственост на корпорацията, в който тя диктува условията, културата и начина на живот, като по този начин, според някои опасения, нарушава гражданските права на жителите там. Окуражаването и понякога принуждаването на служителите да остават в тази контролирана и наблюдавана от компанията среда и в извънработно време също буди въпроси и съмнения относно коректността на подобни проекти и навява опасения от дистопичен характер. Капсулирането на служителите в такъв корпоративен микросвят, в който те едновременно работят и живеят, създава риск от това върху тях да бъде упражнявано явно и неявно въздействие, което да ги манипулира и моделира, като постепенно заличава индивидуалността им и ги превръща от хора и личности просто в човешки ресурс. Фактът, че става въпрос за хомогенна в културен и социален аспект среда, в която всички жители работят за един единствен работодател, кара всеки свободолюбив индивид да го полазят тръпки на отвращение. Тоталната зависимост на всеки жител на селището от Корпорацията-Майка, както и огромните възможности за контролиране на средата от страна на тази корпорация навяват представи за социална лаборатория, в която хората са обект на разнообразни техники и стратегии. Подобни селища не представляват естествена органична общност на свободни индивиди, а приличат по скоро на витрини на контролираното от корпорациите общество, прелюдия към една дистопия. Гугъл също развива подобно селище. МайкрософтНякои хора може би асоциират името на тази корпорация с благодушния имидж на Бил Гейтс, напомнящ по скоро на застарял нърд, отдаден на филантропска дейност, отколкото на корпоративна акула. Подобна асоциация обаче не бива да повлиява на преценката. Майкрософт е един от IT монополистите, които отварят прозорци към светове, в които малцина биха искали да живеят. Може би не звучи съвсем като филантропска дейност, но Майкрософт, заедно с Гугъл, Yahoo, Cisco, AOL, Skype и други компании са помагали на китайското правителство в политиката му за цензуриране на интернет. Това е просто поредният пример, че бизнесът никога не е имал, няма и няма да има скрупули. Още от римско време е известна максимата „Парите не миришат“. Не са миришели и за Ай Би Ем през 30те години на миналия век, когато са продавали изчислителни машини на Нацистка Германия за нуждите и свързани с преследването на евреите и администрацията на концлагерите. Майкрософт не изостава много зад Гугъл в глобалната жътва на лична информация. Операционната система Windows 10 е напълно в тон с тази глобална „мода“. Според публични изявления на софтуерни инженери, операционната система изпраща всевъзможна информация за потребителите си на Майкрософт, включително и информация за работата с операционната система, а понякога също и лична идентифицираща информация. Освен това използва интернет връзката на устройствата и за цели на Майкрософт. Вграденият в Windows 10 асистент - Cortana също шпионира и изучава потребителите си под микроскоп. Ето още малко факти за фирмата на филантропа Гейтс: Трудовите отношения на компанията с нейните служители пък следват логиката на дикенсовия капитализъм. Майкрософт поставя много от служителите си в статус на временно наети, което и позволява да не изплаща медицински осигуровки. Претоварването на служителите и с работа, до степен водеща до психически срив и представляваща рискове за здравето им също е нормална политика на компанията. Обвиненията в брутални монополни практики и опити за задушаване на конкуренцията без изненада присъстват в досието на тази компания, което е логично за монополист от такъв ранг. Майкрософт е първата компания, която участва в програмата за шпиониране PRISM на агенцията за сигурност на САЩ. Майкрософт помага на същата агенция да заобиколи криптирането, за да прихваща чатове в Outlook.com и дава некриптиран достъп до своите мейл хостове Outlook.com и Hotmail.com. Компанията дава достъп на агенцията по сигурност до нейната облачна услуга OneDrive След като Майкрософт купува Skype Агенцията за Сигурност на САЩ утроява броя на видео чатовете, които са записани в рамките на програмата PRISM. На 14 Септември 2019 година главният магазин на Майкрософт бе затворен от протестиращи, в акция организирана от Close the Camps NYC. Акцията бе проведена в отговор на сключения от Майкрософт контракт с Агенция по Имиграцията и Митниците на САЩ(ICE). През Февруари 2019 година някои от служителите на Майкрософт протестират срещу договора на Майкрософт с Министерството на Отбраната на САЩ, за разработване на устройства за „добавена реалност“ за американската армия. Разбира се гореизложеното не кореспондира с филантропския образ и благодушния вид на Бил Гейтс, но реалността винаги е по различна от Пи Ар кампаниите и рекламните внушения. Нека да не забравяме, че богатството на Бил Гейтс нараства с много по бърз темп от славата му на филантроп. Случаят Кеймбридж АналитикаМнозина си спомнят скандала с Кеймбридж Аналитика във Фейсбук, където се оказа, че въпросната фирма е се е опитвала да манипулира мнението на милиони, на базата на личните им данни, с цел повлияване на изборни резултати. Известно е участието на тази фирма в две изборни кампании в САЩ - тази на Тед Круз за спечелването на републиканската номинация в президентската надпревара(2016г.), и президентската кампания на Доналд Тръмп(2016г.). При кампанията на Тед Круз, психографските профили, създадени от Кеймбридж Аналитика, са били ползвани за таргетиране на избирателите със специфични агитационни продукти, изработени на база на техния профил, и целящи пренасочването на техния вот към Круз. По време на кампанията на Доналд Тръмп за президент на САЩ, малко по късно през 2016 година, са създадени психографски профили на значителна част от американските граждани, на базата на активността им във Фейсбук. Тази информация впоследствие е използвана в техника за микротаргетиране, състояща се в показване на персонални съобщения и послания отнасящи се до Тръмп, на различни индивиди и групи, в различни дигитални платформи. Рекламите и посланията са били разделени в различни категории, на базата на това дали адресатите на рекламите са били твърди поддръжници на Тръмп или са се колебаели. Поддръжниците на Тръмп са получавали триумфиращи негови изображения и послания, докато на колебаещите се са били изпращани изображения на по известните поддръжници на Тръмп, както и такива, дискредитиращи неговия опонент - Хилари Клинтън. Също така Кеймбридж Аналитика е била наета и в кампанията за излизането на Великобритания от Европейския Съюз(Leave.EU), като отново задачата и е била свързана с профилиране на гражданите на Обединеното Кралство на базата на тяхната Фейсбук активност. Но каквото и да е изтекло в публичното пространство, каквито и скандали да са се разразили, вероятно това е само върхът на айсберга, който само загатва за характера и мащабите на това, което не знаем и вероятно никога няма да разберем. Колко ли подобни скандални действия остават неразкрити, какъв ли е размахът на дейността на невидими и неизвестни мозъчни тръстове, които въоръжени със знания и технологии, чрез все по софистицирани и подмолни методики се прицелват в нашето съзнание, опитвайки се да ни превърнат в марионетки, управлявани дистанционно... Компютърни игри(Кой с кого си играе?)Когато бях ученик нямах възможността да си купя собствен компютър, затова ходех на кръжоци по програмиране и мечтата ми беше да програмирам собствена сложна и иновативна игра. След училище със съученици се отбивахме в един салон за компютърни игри(тогава още нямаше интернет кафета) за да играем на конзолни игри като Galaxian срещу жетони, единият от които струваше една сутрешна закуска в околните на училището заведения. За нас беше пристрастяващо да играем там тези игри, но поради финансови ограничения не можехме да играем твърде дълго. По нататък, когато вече се сдобих със собствен компютър доста се „зарибих“ по игрите, докато накрая ми попадна тогавашният хит „Caesar 3“. Много часове прекарах пред монитора, играейки тази игра, докато един ден, или по точно „денонощие и нещо“ поставих своеборазен и плашещ рекорд от около 30 часа непрекъсната игра. След като после се наспах и дойдох отново на себе си, първата ми работа беше да деинсталирам играта, като през следващите дни подарих диска с нея на познати, с уговорката и изричното предупреждение, че тази игра е много опасно нещо. Е, това не ме отказа напълно от игрите, но такива ексцесии повече нямаше. Някакво предпазно „реле“ сякаш сработи в мен, своеобразен инстинкт за самосъхранение. Впоследствие преминах от „другата страна“ така да се каже, станах програмист и програмирах доста игри, но въпреки това никога не съм смятал(и продължавам да не смятам), че компютърните игри са пълноценно занимание. Положението с днешните компютърни игри обаче е далеч, далеч по зарибяващо от това по време на моето юношество. От средство за забавление, макар и пристрастяващо, днес игрите са напълно обсебващ инструмент за шпиониране, изследване и зомбиране на всякакви хора от всички възрасти. Пристрастяването към съвременните игри е убийствено, дори и в буквалния смисъл. Известни са редица случаи на хора, умрели от изтощение или по други причини, породени от продължителен гейминг, от който не са могли да се откъснат, поради своята пристрастеност. Днес игрите не са допълнение към живота, за все повече индивиди те са вместо живота. Съвременните игри започват да посягат дори и на реалността. Играта „Pokemon Go!“ например превърна нормални възрастни хора в зарибени инфантили, прескачащи дворове и огради, в търсене на поредното виртуално същество, наречено Покемон, което всъщност съществува единствено на екрана на телефона им и в базите данни на компанията, създател на играта. Тази игра е първият масов опит за сливане на виртуалното пространство с реалността чрез игрови модел. Разбира се, различните проекти за добавена реалност съществуват и доста отпреди истерията на „Pokemon Go!“, но с тази игра IT компаниите изкараха хората на улицата и те взеха да си играят с тях. Игрите все повече заприличват на една отделна реалност, която не само поглъща индивида, но го изследва и моделира, поставяйки го във всякакви сценарии и изпращайки всевъзможни данни за неговите действия и реакции на някакви отдалечени и незнайни сървъри. Никой не знае как и за какво се използват тези данни. Интернет на нещатаПрез 2017 година се разбира, че „умните“ телевизори на американската компания Vizio, изпращат информация на фирмата-производител за това кои канали са били гледани на тях. Въпреки, че информацията не е могла да се асоциира с конкретно име, самата идея че домашната техника може да шпионира, е меко казано смущаваща. Със сигурност подобна практика не е изключение, просто се е случило така, че е изтекла информация за конкретната компания. Този случай може да послужи като модел за формиране на представа за т.нар. „Интернет на Нещата“(IoT), който вече навлиза в нашето ежедневие. Идеята в него е всички налични уреди да бъдат свързани в мрежата и да предават данни в нея, както и да се създадат безброй нови джаджи, сензори и устройства, които да правят същото. Така животът на индивида ще бъде максимално разголен. Всички „умни“ уреди всъщност ще шпионират хората и предават данните на IT компаниите, които биха могли да ги направят публични. Чрез някой умен часовник например, корпорациите могат да знаят телесната ви температура и кръвно налягане в даден момент(например когато сте на среща, правите секс, когато шефът ви възлага неприятна задача, или пък гоните някой нов Pokemon...). Тези данни могат да бъдат споделени с всеки - с вашия шеф например. Всъщност, с абсолютно всеки, дори с вашата съпруга или съпруг, оосбено ако има нещо, което да криете от нея/него. Винаги могат да се случат „неволни“ изтичания на информация, по някакви неподозирани канали, след серия от случайности... Няма да има място където индивида би могъл да се скрие. Няма да има лично пространство или тайни. Индивидът ще е отворен за „браузване“ от страна на всеки. Възможностите са безкрайни. В какво ли общество ще живеем тогава? Дали в строго тоталитарно и догматично, където късметът, съдбата и живота на човек зависят от произвола на корпорациите или някой „Свръхмозък“, или в освободено и либерално, което е толерантно към личния живот на човек и човешките особености, така че „мръсното бельо“ на никого вече няма да прави впечатление. Според мен първата възможност е твърде уморителна за човека, а втората стои по близо до човешката природа. Всеки има нужда от лично пространство и ако технологиите го унищожат, сочещият с пръст ще се досети, че и той може да бъде посочен. И понеже автоцензурата е твърде уморителна, двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, то развитието на една култура на толерантност и приемане на човека, такъв какъвто е, е по вероятно от възникването на тотална автоцензура, контрол и самоконтрол. *** Масовите манипулации не са от вчера. Те съществуват много отпреди епохата на Интернет и са част от вечния стремеж към контрол на човешкото поведение. Днес, благодарение на научия прогрес те са по ефективни и коварни отвсякога. Интернет и изобщо дигиталният свят е контролиран от няколко монополиста, които се явяват посредник между индивида и виртуалната реалност. Тяхната следваща цел е самата реалност, като контролът върху нея ще се постигне при постепенното размиване на границите между нея и виртуалната реалност, чрез така наречения „Интернет на нещата“, където всички хора и предмети ще бъдат свързани в интернет чрез всевъзможни сензори. Но и днес, бидейки диспечери на информационните потоци и контрольори на процесите в мрежата, IT гигантите вече направляват човечеството към едно техно тоталитарно общество, в което за свободата и личността не е предвидено място. Все пак, когато колективното съзнание е наясно със съществуващата опасност, то ще се адаптира, както винаги е ставало в историята. И тогава, в тон с осъзнаването, решенията постепенно ще започнат да изплуват от мъглата едно по едно. Като отговор на текущите тенденции, вероятно ще се породи необходимост от социална организация, обединена около ценностите на свободата, самоопределението и демокрацията, която да допринася за това индивидът в съвременната реалност да бъде по съзнателен, силен и устойчив пред посегателствата към самата му същност. Комуникация или манипулация?Навлизането на психологическите технологии и методики в социума не подмина и човешкото общуване. Независимо дали става въпрос за мозъчни тръстове и тайни централи, борещи се да наложат своите интереси на обществата, или за отделни индивиди, преследващи свои лични цели, оказва се, че всеки желае да притежава невидима власт над другите. Да, манипулацията съществува откакто свят светува, но днес тя е повишена до научна дисциплина и борави с информация за индивида, каквато не е била достъпна досега. Информационната епоха разкри пред овластените и контролиращите виртуалния свят моделите и закономерностите в човешкото поведение, които до скоро беше невъзможно да се наблюдават. Днес Интернет, освен среда за информация и комуникация, е и една голяма лаборатория, която изучава както индивида, така и масовото поведение, без знанието и съгласието на повечето от нас. В резултат науките за въздействие върху човешката психика станаха по ефективни и по опасни за човека и обществото. Съзнанието, че въздействието се извършва подмолно и тайно, дори и да не е ясно точно как, ерозира доверието в обществото, както и уважението между хората, и води до тяхното спадане под критичните нива, необходими за социално взаимодействие. Самото общуване е все повече изпълнено с фалш. Дори думите често стават куршуми(или дори по лошо - отровни жила), насочвани към слабите места на хората. Това неусетно променя социалните процеси. Подобно развитие не е изцяло в полза и на елитите, защото то просто води до разпад. Затова те се опитват да подменят човешката солидарност с идеология и преданост пред символа, като човек за човека да остане чужд, но всички заедно да общуват и действат според универсалната ценностна, мисловна и поведенческа матрица, налагана отгоре. Тази матрица се налага по всички възможни канали и във всяка среда - медии, реклами, офлайн и онлайн комуникация, култура, образование, работна среда и т.н. Харесва ли ни или не, технологиите и методиките са навлезнали в комуникацията и тепърва ще стават хит. Интересът към Невролингвистичното програмиране(НЛП) и подобни дисциплини е доказателство за това. В следващите глави манипулацията в комуникацията се разглежда през прагматичния и по широк ракурс, в опит да се даде обща представа за характера на определени популярни техники и похвати, използвани най вече в контекста на организираната манипулация, дирижирана от централи и мозъчни тръстове, и прилагана от страна на мнозина. Най често онлайн манипулацията в писмената комуникация се осъществява от журналисти и тролове, съгласно директиви, спуснати отгоре. Изнесеното в следващите глави цели да хвърли светлина върху използваните методи за повлияване на масовото и индивидуално съзнание, без да представлява наръчник по психологическо програмиране, НЛП или някоя подобна дисциплина. Троловете като стратегическо оръжиеВ обществата се води информационна война. В интернет едно от широко използваните оръжия в тази информационна война са професионалните манипулатори(разговорно наричани и тролове, но това е твърде ограничаващ термин), които могат да работят за държавни, или частни(корпоративни) политически интереси. Тяхната цел е да насочват, манипулират и блокират дискусиите в полза на организациите, за които работят, като по този начин оказват съществено влияние върху обществения дискурс и възприятието на реалността. От доста време армиите от такива манипулатори организирано и методично атакуват интернет. Те се прицелват в невралгичните за общественият дискурс места, взимат ги под свой контрол и ги превръщат в платформа за отправяне на внушения и манипулации към обществеността. Такива места са форуми, дискусионни клубове, онлайн издания и всички останали сайтове и услуги, които предполагат комуникация между хората. Голяма част от интернет вече е инфилтрирана и окупирана от троловете и комуникацията там на практика не е свободна. Тя е заглушена и изкривена, като вследствие на това правото на обществата и индивидите да осъществяват свободна комуникация помежду си е погазено. Дори и тези, които не участват в дискусиите, а само ги четат, са обект на извършващите се манипулации. Държавно спонсорирана тролска дейност и манипулация на онлайн дискусиите засега е публично известно да се практикува в няколко държави - САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Израел, Турция, Иран, Виетнам, Индия, Сърбия и Украйна, но вероятно списъкът е доста по дълъг. Поставяйки под контрол тези форуми, чрез различни похвати, троловете прогонват и подменят мислещите участници. Те имитират дискусии и спорове помежду си, с цел да създадат илюзия за плурализъм и свободно протичащ дискурс в интернет. По този начин, чрез имитация на свободна дискусия с участие на хора с всякакви убеждения, троловете добиват възможността да разиграват всевъзможни постановки и сценарии, както и да отправят заовалирани внушения и манипулации към аудиторията на въпросните форуми, а също и да сеят дезинформация. Осакатявайки, изкривявайки и блокирайки комуникацията и съдържателния дискурс в интернет, троловете блокират синапсите на колективната мозъчна дейност, възпрепятствайки колективното съзнание да функционира на по високо ниво. Така се пречи на определени идеи да се развият в обществения дискурс, като вместо което се лансират заблуди и илюзии, спомагащи обществото да се държи под контрол. Ролята на троловете не би трябвало да бъде пренебрегвана. Те представляват изключително сериозна заплаха за свободното функциониране на обществата. Самият факт, че те се „развъждат“ целенасочено от определени централи в т.нар. „Фабрики за Тролове“, говори красноречиво за тяхната ефективност и значимост в полето на масовата манипулация и дезинформация. Случаят с финландската журналистка Джесика Аро, разследваща активността на руските тролове във финландското интернет пространство, е показателен за свързаността на троловете с политиката на определени държави, олигархии и мафии, както и за безскрупулните тактики с които те са въоръжени. Случаят Джесика АроДжесика Аро е финландски журналист, работещ за държавната радио и телевизионна компания Yle. През Септември 2014 година тя започва разследване на дейността на про-руски интернет тролове, но в резултат на това самата тя става тяхна жертва. След визита в Санкт-Петербург през 2014 година, където Аро интервюира работещи в т.нар. „Фабрика за тролове“, занимаващи се с разпространяване на дезинформация, тя се сблъсква със силна реакция от страна на про-руските тролове във Финландия. Аро бива подложена на различен психически тормоз, включващ телефонни обаждания, заплашителни текстови съобщения, опити за обществено дискредитиране и набеждавания, че работи за чужди на Финландия тайни служби. Тя става обект на практика, наречена „doxing”, представляваща намиране и разгласяване на лична, идентифицираща и компрометираща информация за индивида, независимо от нейната давност. Троловете причиняват големи вреди на живота на Аро. Лъжите, интригите, очернянето и дискредитирането и стигат дори дотам, че някои нейни бивши приятели започват да се държат оскърбително с нея(един заявява, че преди Аро е била нормален човек, но се била превърнала в „лайно“), а други дори и изпращат смъртни заплахи... Единствената причина за всичко това е кампанията на троловете, целяща унищожение на Джесика Аро... Аро не се предава. Тя продължава да описва тормоза, на който е подложена през последните пет години и да се бори срещу продължаващата клеветническа кампания, осакатяваща живота и. За своята дейност през 2016 година тя е наградена с най престижната награда за журналистика във Финландия - наградата „Бониер“. През Януари 2019 година Аро е обявена за спечелила международната награда за проявена смелост, присъждаща се на жени (International Women of Courage Awards) от страна на САЩ и по това време връчвана от първата дама на САЩ - Мелания Тръмп. Обаче малко преди церемонията по награждаването, представител на Държавния Депратамент обявява присъждането на тази награда на Джесика Аро за грешка и наградата е оттеглена обратно. Според Аро и американски служебни лица, запознати със случая, причината за оттеглянето на наградата са били критики на Аро в социалните медии към тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп. Вероятно отговорът на Аро към туийт на тогавашният президент Тръмп, в който той описва медийте като „корумпирани“ и „врагове на народа“ е раздразнил президента и го е подтикнал да пожелае оттеглянето на наградата. Коментарът на Аро към Тръмп гласял: "Кремъл няма нужда от фабрики за тролове, след като има Вас да тролвате вместо тях" Комитетът за чуждестранни връзки на САЩ инициира разследване по случая, което през Септември 2020 година стига до заключението, че Държавният Департамент е дал незадоволително обяснение за оттеглянето на наградата. През Октомври 2018 година съдът в Хелзинки намира Иля Янитскин, Йохан Бекман и една една жена(чието име не е оповестено) за виновни в умишлено и методично увреждане на репутацията на Аро. Те са обвинени в „изключително утежнена съвкупност от престъпления“. Янитскин, основателят на уебсайта MV-Lehti, е осъден на 22 месеца в затвора за 16 криминални акта, докато Бекман получава едногодишна условна присъда за сериозни действия, целящи очерняне на личността и шпиониране. Те са осъдени да платят и обезщетения на Аро. Ню Йорк Таймс нарича това дело „първият път, когато европейска държава предприема действия срещу про-руската дезинформация, разпространявана чрез социалните медии, уебсайтове и осведомителни агенции, контролирани или свързани с Русия. Случаят Джесика Аро е показателен за силата на троловете, дезинформацията и фалшивите новини, които днес са в състояние да съсипват човешки съдби и да накарат хората да повярват почти във всичко, което е угодно на стоящите в сянка кукловоди и социални инженери. Руските уеб бригадиРуските уеб бригади, известни още като армията от тролове на Русия, Руските ботове, Путинботовете, Кремълските ботове и т.н. са спонсорирани от Русия интернет коментатори и форумни участници, свързани с руското правителство. Те са организирани в групи, които действат в руските и международни политически блогове и интернет форуми, като извършват мащабна и координирана тролска дейност и дезинформация, про-Путинска и про-руска пропаганда. В своята дейност те прибягват до различни подходи като използването на фалшиви акаунти и социални ботове в опит да „наводнят“ интернет форумите. Първите твърдения за тролска дейност в Русия са от 2003 година, в публикацията „Виртуалното око на Биг Брадър“ от френската журналистка Ана Полянская(бивш сътрудник на убитата Галина Старовойтова, политик) и други двама автори, Андрей Кривов и Иван Ломако. Авторите твърдят, че до 1998 година в руските интернет форуми мненията са отразявали предимно либерални и демократични ценности, но след 2000 година огромното мнозинство от постове вече отразяват тоталитарните ценности. Внезапната промяна се приписва на появата на групи от про-руски коментатори, които е изглеждало да са били организирани от руските секретни служби. Според авторите, около 70% от руските интернет коментатори са били с демократични възгледи до 1998-1999, когато вълна от антидемократични постове обхваща 60-80% от постовете в руските форуми. Този факт обаче би могъл да бъде отдаден и на рязкото увеличение на интернет потребителите в Русия по това време, докато допреди това достъпът до интернет в Русия е бил възможен само за определени групи в руското общество. През Януари 2012 година, хакерска група, представяща се за руски клон на „Анонимните“, публикува обширен списък от имейли, за които се е твърдяло, че принадлежат на бивши и текущи лидери на про-кремълската младежка организация „Наши“. Списъкът е включвал и представители на тогавашното руско правителство. Журналистите, които са разследвали изтеклата информация, установяват, че в есента на 2011г. про- кремълското движение е замесено в редица дейности, включащи заплащане на коментатори за постване на коментари и манипулиране на рейтинги на блогове. Електронните мейли свидетелстват, че членовете на бригадите са получавали по 85 рубли(тогава около 3 долара) или повече на коментар, в зависимост от това дали коментарът е получил отговори. Някои участници са достигали до сумата от 600 000 рубли(тогава около 21 000 долара) за постване на стотици коментари. Определен брой известни блогъри са били споменати като получили заплащане за пропагандиране на различните дейности на организацията „Наши“, както и на самото правителство. През 2013 година доклад на Фрийдъм Хаус твърди, че от 60 проучвани страни, 22 са използвали платени проправителствени коментатори да манипулират онлайн дискусиите, както и че Русия е заемала челно място в тази дейност за няколко години, заедно с Китай и Бахрейн. В същата година руски репортери разследват т.нар. „Агенция за изследване на интернет“ базирана в Санкт Петербург, която е давала работа на 400 човека. Те установили, че агенцията тайно е наемала младежи, като „интернет оператори“, на които е било плащано да публикуват про-кремълски постове, опетнявайки опозиционния лидер Алексей Навални, както и политиката и културата на САЩ. Според опозиционни руски журналисти тези практики са имали силно негативен ефект върху малкото останали независими информационни агенции в Русия. По нататъшни проучвания, извършени от руския опозиционен вестник „Новая Газета“ и „Модерен Руски Институт“ през 2014-2015 година, по повод на скока на активността на про-руските интернет бригади установяват, че става въпрос за програми, струващи много милиони долари. Тези програми са били част от глобалната информационно психологическа война, водена от Русия. В Туитър са документирани 25 000 фалшиви акаунта, използвани в операциите на руските тролове след убийството на Борис Немцов и събитията около конфликта в Украйна. Любопитен факт е, че по време на своето президентство, Доналд Тръмп е разпространил туит от акаунт, използван от руски тролове. Тролските кампании разчитат на масовостта. Те целят да наводнят дискусиите и така да удавят всяко мнение, което не съответства на пропагандната линия. Скандалът е умишлено търсен, за целта се използват противоречиви и проблемни теми. Според руският журналист Петър Померанцев целта на руските тролове е по скоро да объркат аудиторията, отколкото да я убедят. Те се опитват да обезсмислят дадена дискусия, да я залеят с конспиративни теории и слухове. Но естествено, едва ли можем да приришем този подход единствено на руските тролове. Троловете използват всеки случай за политизират която и да е тема. Понякога вършат това и без повод. Доказана е активна намеса на руските тролове в обществените дебати и политически процеси на редица други държави, като най ярък пример са изборите в САЩ през 2016 година., както и кампанията за излизане на Великобритания от Европейския Съюз. Китай - интернет троловете като официална държавна политикаДокато китайското интернет пространство, бидейки оградено от великия китайски Firewall, е сравнително изолирано, за китайската пропаганда както в страната, така и извън нея, няма никакви стени и прегради. Китайската стратегия за поддържане на тоталитарния ред в страната отделя важно място на интернет троловете и манипулаторите, които там играят ролята на обществени наставници. Най ранните сведения за организирана от правителството в Китай тролска активност датират от 2004 година. Паралелно с тази активност се развива и интернет цензурата, като се затварят редица сайтове и форуми. Набирането на платени интернет коментатори се извършва най вече в училищата и университетите, измежду кадрите на Комунистическата Партия. Предполага се, че още през 2008 година броят на тези лица е бил между няколко десетки хиляди и 300 000. Днес всеки голям китайски сайт е задължен от правителството да създаде свой екип от квалифицирани „интернет коментатори“. За встъпването в такава длъжност в Китай се изисква сертификат, издаван след успешно полагане на изпит. Тези „коментатори“ имат за задача да набюдават и направляват не само политическите дискусии, но и най общите такива. Според Hu Yong, интернет експерт от Пекинския университет, оформящите общественото мнение агенти са проникнали в най различни слоеве на китайското общество, като присъстват дори и на ниво средно провинциално училище. Китайските армии от тролове са отбелязали изключително висока активност и радикалност по време на Хонг Конг-ските протести. Туитър изтрива над 170 000 фалшиви профила, свързани с китайската кампания на дезинформация срещу Хонг Конг и САЩ. Една изтекла директива към правителствените интернет коментатори по отношение на Тайван, публикувана в интернет, дава представа за начина на работа, методите и подходите, използвани в тази сфера. Документът е публикуван от Xiao Qiang в неговият сайт China Digital Times. Ето неговото съдържание: С цел да се ограничи влиянието на Тайванската демокрация, с цел да се продължи напред в работата по направляване на общественото мнение и в съответствие с принципите, установени от висшестоящите органи, а именно да действаме стратегически и да бъдем умели, ние се надяваме, че интернет коментаторите съзнателно ще изучат манталитета на участниците в интернет, в контекста на разбирането на международните процеси, като така по добре ще изпълняват задачите си на интернет коментатори. За тази цел се оповестява следният документ: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|