Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9


Създаване на проблем и предлагане на решение



страница70/84
Дата27.12.2022
Размер6.47 Mb.
#116049
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   84
Haknatiyat Mozak bg NRED52
2. Създаване на проблем и предлагане на решение
Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, един вид „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за преодоляването й. Например - фокус върху нарастващото насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага.

3. Стратегия за постепенно налагане на нещо неприемливо
Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот - ако всичко това се бе случило по едно и също време, най-вероятно щеше да доведе до революция.

Без да твърдя, че информацията за Ковид-19 е излишна и маловажна, тя определено е преекспонирана в медиите. За част от въведените мерки може да се каже, че са пресилени и причиняват повече вреда, отколкото полза. Масовото съзнание се вкарва в едно променено състояние, като по този начин обществата стават по податливи на манипулация и въздействие. Те са се спуснали надолу в Пирамидата на Потребностите(Пирамидата на Маслоу) към задоволяване на базовата потребност сигурност която е станала приоритетна. Всичко друго е на заден план и хората сякаш са готови да се примирят с още ограничения. Още колко ограничения? И докога?


По световните медии се тиражират посланията, че повече никога нищо нямало да бъде същото. Че щяло да се създава някакво „общество на хигиената“. Че всичко щяло да се промени. Но здравият разум се пита защо? Нима това трябва да се случва заради болест, която е отговорна за 3% от глобалната смъртност?
Нека си припомним мисълта:
Който жертва свобода за сигурност не заслужава нито едното и губи и двете“

Пренасочване на фокуса от важното към подробностите

При този манипулативен похват фокусът на общественото внимание се отклонява от същественото и важното в дадена тема, към подробности и детайли, които не са от особено значение. Тази стратегия е производна на отвличането на вниманието, но когато е неподходящо или неефективно да се направи опит да се смени темата, се опита да се постигне задълбаване в подробностите, като така уж се демонстрира задълбочен интерес към нея.




Пращане за „Зелен Хайвер“

Като част от стратегията на изтощение, някой трол може да се опита да ви накара да търсите нещо в интернет, които или не съществува, или все пак съществува но в съвсем различен вариант или контекст. Вместо да се опита да обясни и обоснове тезата си, интернет трола ще ви подкани вие сам да потърсите в интернет доказателства за това, което той твърди, давайки си вид, че по този начин той тества вашата интелигентност и съобразителност, както и че ви дава ключ към вашето интелектуално израстване.


Не се връзвайте.


Алюзии за живота на индивида, неговият статус, лични моменти

В опитите си да всяват душевен смут и да демонстрират власт и сила, манипулаторите могат да направят намеци за детайли от живота на индивида(ако той е обект на някаква разработка). В този случай те използват лична информация, която може да бъде добита по всевъзможен начин(служби, бази данни, шпиониране и т.н.), като целта е да причинят изненада, психически срив и подчинение. Намеците, свързани с такава информация биха могли да бъдат отправени в чатове и форуми по такъв начин, че само нароченият индивид да разбере за какво става дума, поради иносказателните реферирания към моменти от неговия живот и възможни неудобни факти. Когато случващото се не може да се докаже от страна на индивида, той се чувства безсилен и под напрежение, още повече ако става въпрос за някакви лични моменти от неговия живот. Такъв тормоз може да бъде постоянно извършван с цел да се ерозира психиката и личността на жертвата.


Тези предизвикани усещания вкарват индивида в една негативна емоционална рамка и той започва да се чувства изолиран, и в безизходица. Това не бива да се допуска, в подобна ситуация човек не бива да се затваря в себе си, да се притеснява и да се срамува, а да споделя с доверени хора случващото се и така да усложнява положението на своите врагове. Колкото и трудно да е, в такива моменти човек трябва да остане силен и дори и да не може да потърси помощ от съответните държавни органи, поради липса на доказателства, да търси помощ от други хора и да не забравя, че щом е обект на такива подходи, значи ситуацията е деликатна и за двете страни. В такива моменти всичко опира до индивидуалните особености на ситуацията.

Претенция за обективност и авторитетност, представяне на мнението като факт.

Друг популярен подход в манипулацията е представяне на дадена теза или мнение като обективен факт, произлизащ от компетенцията на авторитета, и следователно неподлежащ на критика или възражение, Това се постига или с манипулирано представяне на резултати от научни изследвания и тенденциозно боравене със статистики и графики(както е показано в глава „Манипулативно представяне на данните“), и/или просто с авторитетен и агресивен изказ, неподлежащ на възражение. Обикновено такъв изказ се съпътства с опит за представяне на автора на мнението като авторитет, като се изтъкват негови реални или измислени научни титли, обществено положение, материален статус, принос към обществото, ерудиция, принадлежност към определени среди, дори брой на децата, които е създал и отглежда въпросният автор на мнението. Целта е да се наложи безкритичното приемане на даденото мнение.


Аналози на следните реплики по долу, представящи автора на някакво мнение като авторитет, са често срещани в интернет:
Когато прочетеш толкова книги, колкото е прочел еди кой си, тогава ще можеш да му опонираш.“
Ти ли бе, неграмотник, ще критикуваш професора? Ти колко книги си написал?“
Как смееш да говориш против твоя Президент!“
Той е баща на пет деца, а ти колко деца си направил на тази Държава? Когато направиш поне едно, тогава ще имаш право да даваш съвети!“
Той дава хляб на сто семейства и плаща огромни данъци на Държавата, а ти си просто един безделник и никой не трябва да ти обръща внимание.“
Представянето на мнението(или внушението) като факт, даденост(или продукт на Разума) се постига най често със внушения и повторения на фрази от рода на:
Такива са фактите!“
Когато фактите говорят и Боговете мълчат!“
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти!“
Никой не може да върви срещу Науката!“
Истината може и да боли, но когато я приемеш, ще те освободи.“
Да погледнем реално, ти никога няма да постигнеш еди какво си.“
Ти просто не си такъв човек.“
Погледни истината за себе си в очите.“
Рано или късно ще прогледнете за Истината!“
Образовай се, вместо да изказваш некомпетентно мнение, сега няма смисъл да говорим.“
Спор няма, че рано или късно Науката ще победи, но въпросът е на каква цена...“
Просто така стоят нещата.“
Нека мислим трезво.“
Да бъдем рационални.“


Илюзия за избор(мним избор)

Представете си, че сте в ресторант. Какво бихте си поръчали като напитка в допълнение към любимото ви ястие(да приемем, че това е телешки стек)?




Сподели с приятели:
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   84




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница