Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Прехвърляне на качества
- Сравнителни възприятия, релативизъм
| Сун Дзъ (Изкуството на войната)
След като в похода си срещу Персийската Ахменидска империя, Александър Македонски стигнал до днешен Афганистан, той обградил крепостта, разположена на Согдианската скала. Тази крепост се е считала за непревземаема, предвид нейната непристъпност. Когато Александър Македонски поискал защитниците и да се предадат, те му отговорили, че на него ще му трябват „мъже с крила“ за да превземе крепостта. Александър изчакал падането на нощта и изпратил 300 човека да изкачат крепостта. От тези 300 човека 270 успели да стигнат до върха, а 30 загинали. Броят на изкачилите се, естествено, не бил достатъчен за превземане на крепостта. На всеки един от тях се падали по сто защитници. Но тези войници сигнализирали присъствието си на скалата, развявайки собственото си бельо, така че защитниците да ги забележат. А през това време Александър Македонски обявил на хората в крепостта, че разполагал с „мъже с крила“. Ефектът от този ход бил толкова деморализиращ, че защитниците се предали, крепостта била превзета без сражение, а жителите и продадени в робство, при все, че не е имало никакъв начин Александър Македонски да я превземе чрез наличните му средства. Този пример за психологическа война, макар и от древността, ни напомня, колко важна е психиката и самообладанието ни, и колко много може да зависи от това. Не е нужно да сме защитници на крепост, за да има нужда да се владеем и да бъдем хладнокръвни. Всеки сблъсък на интереси, в който участваме, предполага това. Естествено, духовната и психическа сила не бива да се възхвалява сама по себе си, защото това някой да е силен и обигран не означава непременно, че защитава достойна кауза. Често, когато някой не може да бъде убеден по друг начин в нещо, било то да се подчини, да отстъпи, да не реагира и т.н. се използва внушението за липса на избор. Манипулаторите настойчиво насаждат детерминизъм и чувство за безизходица. Позициите на манипулиращите се представят като следствие на неизбежни и непредотвратими процеси, с цел да смачкат и примирят духа на опонентите си. Фрази като „Такъв е животът“, „Няма смисъл“, „Това е бъдещето“, „Изходът е ясен“, „Въпрос на време е“ и т.н. внушават, че тезите на манипулатора не са просто тези, а факти. Също така горните фрази се употребяват доста често в публичния дискурс, най често за да се внуши на хората, че дори и да не им харесва посоката, в която се развива светът, те нищо не могат да направят. Разчита се на лесната внушаемост на индивида, неговата емоционална нестабилност и впечатлителност, на слаб характер и липса на воля, както и на отказ от критично мислене. Страхът и малодушието в индивида са верен съюзник на манипулаторите. Както активистът Брандън Смит пише[ CITATION Bra13 \l 1033 ], най доброто упование за да устоим на всичко са нашият разум, воля и основни принципи(ценностна система). Прехвърляне на качестваКогато манипулаторът цели обекта на неговата манипулация да пожелае нещо или обратното - да спре да го желае(било то интерес, право, материален актив или друго), той се опитва да създаде логическа и/или емоционална връзка на това нещо с друг обект, така че качествата на този обект, били те позитивни или негативни, да се прехвърлят и на въпросното „нещо“ в съзнанието на индивида. Спомням си за едно наивно използване на този подход, от страна на определен човек, който навремето се опита да ме убеди да не заминавам за Англия. За целта той се опита да използва моята неприязън към Съединените Щати, казвайки ми(цитирам по памет): „Изобщо, аз не харесвам държави, чийто имена започват с „А“, като Англия, или Америка....“ Това вероятно звучи смешно, но уверявам ви, е истина. Привидната наивност и простота на този опит са подходящи да го приведа като илюстрация, и пример за въпросния подход. След като човекът знаеше, че аз не харесвам САЩ, а се опитваше да ме откаже да замина за Великобритания, където си търсех работа като програмист, той се опита да създаде измислена връзка между Великобритания и САЩ, като първо ги преименува на Англия и Америка и изведе обща характеристика между тях, изразяваща се в това, че и двете имена започват с буквата „А“. Това трябваше да бъде „мостът“ по който моят негативизъм към САЩ да се прехвърли и към Великобритания. Естествено, макар и на пръв поглед това да изглежда изключително наивно, в този опит се отчитат сходствата между двете държави, което улеснява „прехвърлянето“ на характеристики между тях. Приликите между двете култури, както и общия език и връзки допринасят за тяхното подсъзнателно „припокриване“, така че всяко напомняне за това(в този случай с имената) би могло да настрои подсъзнателните нагласи в насоката, че Великобритания притежава и други характерни за САЩ черти, дори и това да не е така. Следва да се напомни, че с подобни методи се атакува предимно подсъзнанието, и то в ситуации, когато нещата не са ясни, и индивида се колебае. Тогава и лекото въздействие, може да наклони везните в желаната от манипулатора насока. Като по явен пример за този подход могат да се посочат личните нападки в интернет форумите. Когато даден участник изкаже една логически обоснована теза, която не може да се атакува директно, троловете атакуват въпросния участник, опитвайки се да очернят личността и реномето му. Така те свързват тези негативни качества(били те реални, или преиначени или пълна клевета), с тезата, която участникът е изразил. По този начин се въздейства на възприемането на изложените от участника тези на подсъзнателно ниво, като се получава прехвърляне на негативизма, изпитван към автора, към неговото мнение. Сравнителни възприятия, релативизъмВ опит да не звуча „сухо“ позволете да ви разкажа друг виц. Един евреин имал житейски и битови проблеми. Нищо в живота не му вървяло. Той живеел с жена си и трите си деца в една стая, в която освен това се намирало и тяхното куче. В съседната стая живеели родителите на жена му, а на балкона гледали козел. Можем да си представим как се е чувствал горкия човечец, както и цялото му семейство, разбира се. Та един ден му писнало и той отишъл при местния равин. Започнал да се оплаква и хлипайки обяснил положението си. Равинът слушал мълчаливо, мислил, мислил, и накрая казал: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|