Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
Част 1. Прекрасният (нов) святОт капитализъм към корпоратокрацияНякога светът в човешките представи е бил голям, дори огромен. Краят му не се е виждал и въображението го е обрисувало в най различни и смайващи картини. Далечен, страшен, обвит в митове и легенди, потънал в мъглата на неизвестното, намиращ се отвъд планини, морета и океани, населени с всевъзможни твари и невъобразими чудовища, граничещ с мрачната бездна на безкрая... С течение на хилядолетията този свят постепенно започва да се смалява, а чудовищата и демоните стават изчезващи видове, постепенно напускайки селенията на човешките представи за света, прогонени от студената светлина на рационализма и науката. Последните няколко века бележат триумфа на науката и прогреса. Пътища и железопътни линии се прокарват до края на света(вече просто скучно, пусто място, далеч от „цивилизацията“), за да се свържат там с други пътища и железопътни линии, и така да обхванат земното кълбо в единна транспортна и информационна мрежа. Романтичната представа за света се измества от рационалната и прозаична такава. Светът се превръща в територия за усвояване. Настъпва разцветът на капитализма и неговите митове, че всеки има шанс, стига да е трудолюбив и предприемчив. Западната цивилизация е в период на политическа, индустриална и културна експанзия. Започва и ерата на корпорациите. Те се дефинират юридически, получават права на индивиди, и заживяват свой живот по собствена хищническа логика и правила, ориентирани към все по голям растеж, точно като някое ненаситно чудовище от митологията. В „комунистическия“ Изток това корпоративно чудовище беше самата държава. Неусетно, светът вече се е смалил до размерите на „глобално село“. Може да се обиколи за едно денонощие. Символите на международните корпорации греят в почти всеки град, заявявайки характера на новия унифициран и монополизиран свят. Но експанзията им постепенно се забавя, пазарите са наситени, а нови пазари, територии и ресурси за усвояване вече сякаш няма, или не са чак толкова перспективни. Все пак при капитализма не всички могат да бъдат клиенти, някои се намират на дъното на потребителската пирамида, те са просто производствения ресурс. И всъщност това са повечето хора. Останал без територии за усвояване, капитализмът поглежда нагоре, към небето, за да установи, че няма сили да го достигне. Технологията и ресурсите не го позволяват и мечтите за космически колонии, и дори империи намират израз единствено като сюжети в научнофантастичните романи и филми. Небето си остава високо и превръщането на планетите и звездите в нови полета за експанзия се отлага за неопределеното бъдеще. Може би дори завинаги. Капитализмът, генетично програмиран за безкраен растеж, сякаш е осъден да живее на малката крайна Земя. И тогава той се обръща към себе си. Посоката на неговата експанзия вече е навътре. Започва да се самоизяжда, превръщайки се в корпоратокрация. Според характера на капитализма, големият бизнес изяжда малкия, и огромните корпорации стават пълновластни господари на уж свободния пазар, като властта им е заплашвана единствено от колебливите регулации на все по отстъпчивите правителства. Държавите биват подкопавани и превземани отвътре, а демокрацията се превръща в една гола фасада, все по зле прикриваща диктата на елитите и корпорациите. Властта на корпорациите постепенно се разпростира както върху икономиките, така и върху всеки останал аспект от обществения живот. Но корпоративните магнати и технократи не са държавници или философи. Те не правят разлика между държава и корпорация. Затова държавата се превръща в корпорация. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|