Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Политика (избери по малкото зло!)
КорпоратокрацияКорпоратокрация означава държава, която е изцяло контролирана от корпоративния интерес. Всеки неин аспект, в това число икономиката, политическата система, дори медиите, културата и обществото биват доминирани и оформяни според политиката на определени корпорации(едри бизнеси, мафии), били те вътрешни или външни за държавата. Процесите във всички аспекти на икономическия, политическия, културния и социалния живот биват повлияни чрез редица способи и похвати, така че корпоративната власт да бъде запазена и затвърждавана. Тъй като структурата и принципите на една корпорация по своята същност наподобяват структурата и принципите на фашисткото общество, корпоратокрацията е близка до фашизма. От там идва и термина „Корпоративен Фашизъм“. Идеологът на фашизма - италианският диктатор Бенито Мусолини, е заявявал, че другото име на фашизма е корпоративизим, тъй като той си е представял фашистката държава като обединение на корпорации, които реално представляват властта. Дори и да има известни разлики между идеята за на Мусолини за корпорация и съвременната такава, то приликите несъмнено са много повече. Според Фашизма и неговият идеолог Мусолини, корпорация представлява обединение на всички предприятия и профсъюзи в едно цяло, което обединение естествено елиминира профсъюзите като фактор. Съвременните корпоративни монополи значително се доближават до фашистката представа за корпорация, а влиянието им върху властта, както посредством узаконени практики като лобизма, така и посредством незаконни такива, доближава статуквото, поне в някои държави, до идеята на Фашизма. Въпреки, че пропагандата представя съвременния финансово-корпоративен капитализъм като естествено развитие на човешките отношения, и едва ли не като следствие на природните закони, реално можем да говорим за корпоративна идеология, със своите постановки, вярвания и концепции. Тази корпоративната идеология, както споменах, има много общи черти с фашизма. Също като него, тя е колективистична, но не и социална. Тя е йерархична и материалистична дори в по голяма степен от фашизма(който, както е видно от неговата разновидност - нацизма, може да разчита на езотерични митове и легенди за сплотяване на масите). Нейното разбиране за държава и общество се свежда до корпоративния ред, който цели икономически растеж, натрупване и концентрация на власт и ресурси. Обществото се разглежда като машина или организъм, а всеки човек в тази система има определено място. Той има единствено функционална стойност и се оценява на базата на неговата ефективност и полезност за системата. Човекът, според корпоративното виждане, е просто средство. Обект на приватизация и източник на печалба. Полезните се експлоатират в максимална степен. Безполезните се маргинализират. Точно както във филма „Матрицата“(The Matrix, 1999), на хората се гледа като на ресурс, от който трябва да се извлече максимална полза, като същевременно се поддържа в работоспособно състояние чрез система от илюзии, страхове и идеологически заблуди. Основните принципи и идеали на тази идеология, аналогия на фашистките митове за величието на расата или Държавата, са митовете за „ефективността“ и „технологичния прогрес“. Във времената на усилена дигитализация на обществата тези митове създават абсурдни и нечовешки визии за едно „рационално“ бъдеще, където всичко, било то материално или нематериално, има своя пазарна стойност и представлява обект на пазарни отношения в рамките на една система, която е базирана на все по голямо и ускорено натрупване на капитал. Корпоративните идеали, свързани с технологичния прогрес и ефективността, се „рекламират“ в обществения дискурс като наивистични, но пленяващи въображението и емоциите представи за разселването на човешката раса в Космоса, като често се прави аналогия с разселването на човека по Земята и „романтизма“ на Великите Географски Открития. Тържествените проповеди за достигането на божествен статус на човешката раса чрез технологичния прогрес и вероятното сливане на човека с машините, изпълват очите на корпоративните технократи с фанатичен блясък. Обрисува се някаква картина на непрекъснат човешки възход, чиято посока сочи все по вертикално нагоре. На фона на тези грандиозни визии индивидът със своите си дребни, твърде човешки „егоистични“, дори „животински“ стремежи, разбира се, е нищо. Екологията също бива пренебрегната защото защо да мислим за нашата малка планета, когато можем да имаме цялата Вселена, стига да се „напънем“ малко? Тези представи са следствие на капиталистическата идея за натрупването и безкрайната експанзия. Която идея е изначално погрешна в един краен свят, където животът е базиран на кръговрата. Освен със своите технократски (анти)утопични визии, корпоратокрацията не се отказва и от фашисткия национален мит, който тя противопоставя на демократичните идеали и човешките права. Всъщност, корпоративната пропаганда е либерална в подбора си на средства за установяване на контрол върху общественото съзнание и нагласи. Тя е готова да инструментализира всяка ценност, стига това да обслужва нейните интереси. В това може би се изразява една от нейните разлики с фашизма, тъй като фашистите и нацистите вярват в митовете на своята идеология, докато за корпоратократите е важно другите да вярват в нещо, каквото и да е то, стига да спомага за налагането на корпоративната власт и контрол над масите. Тъй като Корпоратокрацията разглежда обществото като машина, в която всеки има своето място и роля, класите и дори кастите са неизбежни. В аналогичен на фашизма опит за стандартизация на класите и лансиране на социалната несправедливост като неизбежна, се тиражира типизираната представа за „средния“ човек, със съответните мисловни и поведенчески модели. Тези модели канализират човешките ценности, интереси, дейности и занимания в определени посоки и стереотипи. Съвременната битовизирана и глуповата представа за „модерно“ семейство е пример за такъв стереотип. Този стереотип се насажда непрекъснато от политиците, медиите, развлекателната индустрия, бизнес средите, рекламите и т.н. На всички ни е позната натрапваната от рекламите картина на младо, весело и усмихнато семейство, изплащащо собствено жилище, с кола, две деца и куче. Здраво работещо семейство. Консуматорски ориентирано и обслужващо кредити. Вечер „забавляващо се“ пред телевизора. Съпругата изпадаща в екстаз от аромата на новия прах за пране, а съпругът - от новата самобръсначка с 10 вградени ножчета и въртяща се глава. Такъв стандартизиран семеен модел представлява социално-битова единцица, разделяща и капсулираща хората, насочваща интересите им навътре и осигуряваща възпроизводството. Впрочем, децата също са ресурс. Те правят човешкия ресурс възобновяем. „Средният“ човек не бива да има големи амбиции. Всички извънстереотипни стремежи са вредни и излишни, те са привилегия само на „най-добрите“, на „звездите“, които се показват в стандартизираните шоута, филми, сериали и спортни събития по цял свят и показват колко са по добри и прилежни от обикновения човек. Съответно и по „заслужаващи“. Както в момента, по време на втората вълна на Ковид пандемията(или Ковид истерията) футболната звезда Златан Ибрахимович казва, „...но ти не си Златан, носи маска“. И за който не е Златан остава да си наляга парцалите. Остават работата и семейството, те трябва да са всичко. Тъй като на хората се гледа като на ресурс, подлежащ на експлоатация, то съвсем разбираемо е, че като основни ценности в живота ще се втълпяват работата, семейството и децата, т.е. тези аспекти в човешкото поведение, които са функционални и полезни за системата, дори и да са лишени от вътрешна причина. Духовният живот на „средния“ човек трябва да се изчерпва с идентификацията му с „цялото“(корпорацията или държавата) и усещането му за принадлежност към него. Целта и смисълът на живота му трябва да се състоят в това, да бъде „полезен“ на това „цяло“. Възпрепятстването на личностното развитие и появата на нежелани интереси и амбиции се постига по много и разнообразни начини. Дори и да живеем в привидно демократичен свят, напрежението, стресът, начинът на живот, липсата на свободно време, пречките пред личностнотото развитие, всевъзможните грижи и проблеми, свързани с оцеляването и бита, както и грижата за поколението, не само не съотвестват напълно с човешките представи за свобода и възможности за развитие, а здраво държат индивида в необходимата за системата психологическа, социална и икономическа рамка. В опитите този стандартизиран модел на живот да се легитимира в общественото съзнание като нормален и естествен, консервативната(корпоративната, популистката) пропаганда стига дотам, да внушава, че този възглед за човека представлявал есенцията на западната култура, която т.нар. „неомарксисти“ се опитвали да разрушат със своите идеи за човешки права и социална справедливост. Разбира се, духовното наследство на Древна Гърция, ренесансовите идеали за Човека, съвременният хуманизъм и прочее основополагащи за западната култура философски и социални възгледи и направления просто се премълчават и подминават, все едно никога не са съществували. Ако все пак те присъстват под някаква форма в обществения дискурс, те се етикират като „неомарксизъм“, „комунизъм“, или понякога като „краен индивидуализъм“ в опит да се заклеймят и изкоренят(всъщност, почти винаги корпоративната(или олигархична) пропаганда използва прилагателното краен пред термини, обозначаващи нещо с ляв социален или икономически характер. Така нормалните леви позиции се закотвят в крайния спектър на социалните възгледи, а представата за център се премества вдясно, но за това ще стане дума в следващите глави). В опит за контролиране на обществото, корпоративно-капиталистическата пропаганда се опитва да инсталира в човека изгодните и поведенчески модели, които обявява за култура, докато всяка критика на текущото статукво и опит за изследване на алтернативите, биват заклеймявани като варварство, упадък и комунизъм. Също както в индустрията, така и по отношение на човека корпоратокрацията си служи с технологии. Психичните и социални технологии са част от антихуманната технологична парадигма на корпоратокрацията, и обслужват нейните цели, свързани с програмиране и подчинение на хората и обществото на технократските и дистопични визии. Новите достижения в областта на психологията, социологията и информационните науки все повече служат за това, да поставят човечеството в технологичната матрица, без оглед на неговата собствена воля и дори въпреки нея. Но все пак стремежът е всичко да протича сравнително безконфликтно. Затова стратегията е човешките ценности, нагласи и желания неусетно и подмолно да се подменят, и така самият индивид да се моделира според плановете и прищявките на социалните инженери, без в крайна сметка да се чувства потиснат от отредената си роля, и да проявява желание за съпротива срещу новия ред. Целта на социалните инженери е да заменят принудата с психологично моделиране и да преобразят Човека в програмируема биологична единица без собствена воля и индивидуалност, за нуждите на „грандиозните“ планове на самозабравилите се корпоратократи и технократи, самопровъзгласили се за „Господари на Света“. Корпоративната пропаганда все повече налага представата за Човека като сбор от биологични алгоритми и нищо повече. Отричат се концепциите за Духа и Душата, дори представата за Добро и Зло, пропагандира се морален релативизъм. Тази пропаганда представя свободната воля единствено като функция на тези биологични алгоритми, което разбира се, я прави несвободна, следователно пренебрежима. Това, от своя страна би могло да послужи за оправдание на евентуална намеса в човешкото съзнание, нарушаване на човешките права и ограничаване на човешката свобода. В „идеалния“ свят на корпорациите вече няма добро и зло, свобода, чест и достойнство, вдъхновение, радост и страст, всичко това трябва да бъде заменено от колективен робски възторг и безсъзнателно подчинение на рационализма и ефективността... В трудовете на американския психолог Бъръс Скинър тези кошмарни визии за човека и обществото се представят като обективна наука и идеал за развитие. В книгата си „Отвъд Свободата и Достойнството“[ CITATION Bur711 \l 1033 ] Скинър представя човека като функция на средата и нищо повече. Той е създател на т. нар. „Радикален Бихейвиоризъм“ който третира индивида просто като обект на дресировка с позитивни и негативни стимули, тотално игнорирайки по дълбоките психологични процеси и представата за индивид и душа. Въпреки, че неговите концепции официално са отречени от научните среди, те се споделят от определени политически и бизнес кръгове и се доразвиват в различни централи, целящи постигане на контрол върху човешкия дух и поведение. Дресировката на Бихейвиоризма е доразвита до психологическо програмиране. В днешни времена на тотална концентрация на капитала корпорациите добиват все по голяма сила да повлияват и инфилтрират правителствата в различните държави, да подчиняват политическите и бизнес класи в тях на своите интереси и политики. Корпоративният фашизъм се разпространява подмолно в световен мащаб, ерозирайки демокрацията, и опитвайки се да я погълне изцяло. Това се случва чрез редуциране на социалния характер на дъжавата, орязване на демократичните механизми, лобизъм, корупция, картелиране, монополни позиции, медийна манипулация, инфилтрация на институциите, инфилтрация на обществото и разделянето му на противостоящи класи и групи, въздействие върху трудовия пазар, държавни поръчки и т.н. Демокрацията все повече се свежда до демократична фасада и параван, чиято функция е просто да поддържа необходимите заблуди в обществото, за да може всичко да протича сравнително гладко. Въпреки, че живеем в уж най богатите времена в историята на човечеството, мнозинството от хората нямат особен избор и бидейки заети с оцеляването си, никога не постигат личностна реализация. Тези които осъзнават това и по един или друг начин не се вместват в поведенческите модели, налагани от системата и отказват да се подчинят, се представят като „диваци“, „егоцентрици“ и врагове на прогреса, и съвсем логично стават мишени на системата. Тя се стреми да ги превърне в аутсайдери и да сведе техния живот до битка за физическо оцеляване, за тях и потомството им. Менгемето и е захванало индивида във всички области на обществения живот чрез условията и зависимостите наложени там. Тези условия, наред с всевъзможните техники и похвати, сред които силно застъпени са най новите достижения на психологията и информационните науки, въздействат синергично и създават матрицата на човешкото съзнание, от която поединичото измъкване за повечето хора е трудно, дори невъзможно. В следващите глави ще погледнем как тази матрица се налага чрез условията в политиката, икономиката, социума, образованието, медиите, културата, а малко по нататък ще обърнем специално внимание на стратегиите за психологически и социален контрол, чрез които настоящият ред се реализира в главите ни. Политика (избери по малкото зло!)„Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят!“ Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|