Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „по малкото зло“
| Настоящето не чак толкова.
*** Защо не сме ядосани? Първо, защото трудно можем да си представим различен свят. Приели сме, че това е реалността, дори и да не ни харесва. Второ, защото сме загубили способността си да се ядосваме. Постепенно. Гневът и възмущението са подменени с апатия и безразличие. Вследствие на това настъпва и социалната атомизация. В крайна сметка, ако хората са отчуждени едни от други, те не могат да се ядосат заедно на системата, а от това сами да си блъскат главата в стената полза няма. Знаем за жабата, която, докато постепенно я сваряват, не изскача извън съда със затоплящата се вода, а когато все пак осъзнава, че е станало твъде горещо, вече е късно... Не знаем обаче, дали е била ядосана. Вероятно не. Така и обществата постепенно свикват с влошаващите се социални условия и злоупотреби от страна на върхушките и бизнеса, като лека полека нетърпимото се превръща в „новата нормалност“. Хората свикват с новите условия, свикват с начина на живот, който се налага отгоре, свикват и със собствения си свиващ се дух, отстъпил територия на всевъзможни грижи и проблеми. Свикват с всичко. Днес повечето хора са твърде заети да погледнат отвъд битовизмите, страховете и непосредствените си проблеми, които ни зариват и потискат духа. Твърде са заети с грижи за собственото си оцеляване, за да си позволят да надигнат глава. Затова се предпочита „по малкото зло“ пред безсмисленото негодувание, което би донесло само проблеми. За тези, балансиращи на ръба на социалното оцеляване, винаги звучи по смислено да се говори за „нови работни места“ вместо за „социална справедливост, подоходна данъчна стълбица, достъпно(дори безплатно??) здравеопазване и образование, и целеви социални програми“(накратко „комунизъм“ - лошо нещо, видяхме го вече, не работи). Работните места са нещо реално, пък другото се възприема като мъглява абстракция, риба в морето. Или както се казва - „По добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата“. Има и така наречените „Полезни идиоти“. Тези хора са програмирани така, че да действат срещу своите собствени интереси, и то с голяма доза хъс и убеденост. Пример за такива полезни идиоти бяха бедните американци, демонстриращи срещу мерките на Обама за разширено здравно осигуряване, които мерки целяха да дадат на десетки милиони бедни американци достъп до здравно обслужване. Издигайки лозунги от рода „Вън държавата здравеопазването“ те се бореха за това, те самите да не могат да си позволят прилично здравно обслужване. Но... преди да им се посмеем, сигурни ли сме, че някой не се смее на нас...? Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|