Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Правото не е тъждествено на Възможността
- Реално партиите представляват не изразител, а оформител на интересите на различните групи от обществото.
| Марк Твен
В исторически план аристокрацията и богаташите винаги са се страхували от демокрацията. Логиката им е била(и остава) проста и изхожда от това, че във всяко общество има неравенство, вследствие на което навсякъде има малцинство от богати и мнозинство от бедни. Та ако бедните гласуват единно и в свой интерес, те ще гласуват за това, богатите да бъдат лишени от богатствата си, които впоследствие да бъдат раздадени на бедните. Затова властта трябвало винаги да бъде в ръцете на богатите. Което пък означава по малко демокрация. Ето това е рецептата на богатите за стабилно общество - по малко демокрация вместо по малко неравенство. И дори и днес, политико-икономическата система в почти всички държави по света е организирана според този прост принцип. Политическата система канализира демократичните процеси и избора как да бъдем управлявани, и в какво общество да живеем. Във всяка демократична държава на теория е възможно почти всеки гражданин да създаде нова партия, да се кандидатира за държавен глава, да създаде гражданско движение, да инициира подписка, и изобщо, да прояви активност, чрез която да се опита да популяризира своите собствени разбирания и инициативи сред обществото. На практика, това не се случва. Тук влиза в сила основният принцип на съвременната система, валиден във всяко общество, което претендира да е демократично: Правото не е тъждествено на Възможността В повечето държави липсата на ефективни политически механизми, правещи възможен постоянния гражданския контрол над политическите процеси свежда демокрацията до един изборен ритуал провеждащ се през определени период от време, от който сякаш не зависи много, поне що се отнася до живота на мнозинството. Почти навсякъде(освен в държавите със засилена пряка демокрация, като Швейцария) политическата система до голяма степен е затворена за хората, като по тази причина те са отчуждени от политиката и гласуват по скоро по навик. Такива гласуващи често се наричат „електорат“ в политическия жаргон. Индивидът гласува не за тези, които би искал да види на власт, а за тези, които системата му предоставя. като избор. Така избирателят трябва да припознае някой политически продукт като изразител на своите собствени ценности, или да не гласува изобщо. Напоследък се оформя и трета възможност - да се гласува за популистки партии, в знак на протест и опит за наказание, с надеждата, че те са антисистемни, а не политическа мимикрия на системата(въпросът, дали образователната система на повечето места по света допринася в нужната степен за политическата култура на обществото, също едва ли получава удовлетворителен отговор). Политиците и техният антураж образуват политическата класа(т.нар. „истаблишмънт“ в САЩ), чийто връзки с бизнеса са публично достояние и до голяма степен се приемат с примирение и безразличие от обществеността. Лобизмът е легален и социално приемлив механизъм на въздействие върху политиката от страна на бизнеса. Независимо от политическия характер на установените политически партии в дадена страна, разликите в политиките често са маргинални, тъй като нерядко партиите обслужват едни и същи финансово-икономически интереси. Реално партиите представляват не изразител, а оформител на интересите на различните групи от обществото. Политическите партии често провеждат политически театър(нерядко около маловажни въпроси), който отклонява общественото внимание от по важни и наболели социални проблеми. Редица граждански инициативи биват политизирани и впоследствие насочвани в задъднена улица от политическия механизъм. Така партиите нерядко се явяват преграда пред реалната демокрация и опитите за граждански контрол върху политическите процеси. Хората съзнават това, което и обяснява тяхното отчуждение, пасивност и апатия спрямо политиката. Но умерената пасивност е търсен ефект, защото тогава обществата остават подвластни на политиката, без обаче реално да се опитват да я променят. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|