Основните видови приходи, произтичащи от дейността на банката, включват лихви, такси за услуги, комисиони и резултата от сделки с ценни книжа и валута. Основните разходи са лихви, комисиони, загуби по заеми и аванси, разходи, свързани с намаляването на отчетната сума на инвестициите и общите административни разходи. Приходите и разходите се отчитат общо и поотделно съгласно МСС 14 "Отчитане по сектори", за да се даде възможност на потребителите на отчета да си съставят оценка за дейността на банката.
Не се разрешава нетиране на приходи и разходи освен в случаите на хеджиране или при наличие на правно основание и съвпадане на времето на извършването на еднородни приходи и разходи. Допуска се приходите и разходите да се представят в отчета за приходите и разходите на нетна база, т.е. като нетен доход за следните сделки:
1. Освобождаване от собственост и промени в балансовата стойност на ценни книжа, държани за продажба.
2. Освобождаване от ценни книжа, представляващи инвестиция.
3. Търговия с чуждестранна валута.
Базовата схема на отчета за приходите и разходите включва, без да се ограничава само до тях, следните приходни и разходни статии:
разходи за лихви и други подобни разходи;
приходи от дивиденти;
приходи от лихви и други подобни приходи;
приходи от такси и комисиони;
разходи за такси и комисиони;
печалба, намалена със загубите от ценни книжа, държани за продажба;
печалба, намалена със загубите от сделки с чуждестранна валута;
други приходи от дейността;
загуби по заеми и аванси;
общи административни разходи;
други разходи за дейността.
Възприетата в Международните счетоводни стандарти схема на отчет за доходите е следната:
3. Счетоводен баланс
Банките изготвят и представят баланс, в който активите и пасивите са групирани по тяхното естество и са изброени по ред, който трябва да показва тяхната относителна ликвидност. Ликвидността отговаря приблизително на падежите им. Текущите (краткотрайните) и нетекущите (дълготрайните) статии не се групират поотделно, защото повечето активи и пасиви на банки могат да бъдат реализирани или уредени в близко бъдеще.
Базовата схема на баланса включва, без да се ограничава само до тях, следните активи и пасиви:
Активи:
пари и салда по сметки в централната банка;
съкровищни бонове и други ценни книжа, приемани за ресконтиране от централната банка;
държавни и други ценни книжа, държани с цел търгуване;
предоставени депозити, кредити и аванси на други банки;
други пласирания на паричния пазар;
кредити и аванси на клиенти;
инвестиционни ценни книжа.
Пасиви:
привлечени средства от други банки;
други депозити от паричния пазар;
суми, дължими на други депозанти;
депозитни сертификати;
записи на заповед и други задължения, доказани с документ;
други заемни средства.
Най-полезният подход при класификацията на активите и пасивите на банките е тяхното групиране според естеството им и изброяването им по реда на тяхната ликвидност. Обикновено се приема, че ликвидността отговаря на падежите им. Текущите и нетекущите статии не се представят поотделно в банковите баланси, тъй като повечето от активите и пасивите на банките могат да бъдат реализирани или уредени в близко бъдеще.
Разграничаването между вземанията и задълженията с други банки или други участници на паричния пазар и привлечените средства от други вложители е съществена информация, която спомага за разбирането на взаимоотношенията на банката и зависимостта й от други банки и от паричния пазар. Последното изисква банката да оповестява като отделни позиции:
салдата по сметки в централната банка;
вложенията в други банки;
депозитите, привлечени от други банки;
други депозити, привлечени от паричния пазар;
други депозити.
Банките оповестяват в балансите си справедливата стойност на всеки клас от финансовите си активи и пасиви, като спазват изискванията на МСФО 7 "Финансови инструменти - оповестяване" и на МСС 32 "Финансови инструменти: представяне". Тези финансови активи са класифицирани в МСС 39 "Финансови инструменти: признаване и оценяване" в четири основни групи. Банките следва да оповестяват справедливата стойност на своите финансови активи за следните четири категории финансови активи:
кредити и вземания;
инвестиции, държани до падеж;
финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;
финансови активи на разположение за продажба.
Сумите по активите и пасивите в баланса на банката не могат да се нетират (компенсират), освен ако:
а) има правно основание за това и са от еднородно естество;
б)нетирането изразява очакването относно реализацията или уреждането на активи и пасиви.
Условните пасиви и ангажименти се посочват общо в баланса, а се оповестяват поотделно, което се отнася за:
а) естеството и размера на ангажиментите за отпускане на заеми, които са неотменими, тъй като не могат да бъдат оттеглени по преценка на банката, без риск да бъдат наложени значителни неустойка или разходи;
б) естеството и размера на условните пасиви и ангажиментите, произтичащи от задбалансови позиции, включително и такива, които са свързани със:
директни кредитни заместители, включително общи гаранции по задължения, банкови акцептни гаранции и "стенд бай" акредитиви по кредити, използвани като финансови гаранции по заеми и ценни книжа;
някои условни пасиви, свързани с транзакции, включително и гаранции за добро изпълнение, тръжни гаранции, гаранции и акредитиви, свързани с определени сделки;
краткосрочни, самоликвидиращи се условни пасиви във връзка с търговски сделки, произтичащи от движение на стоки, например документарни акредитиви, където доставяната стока се използва като обезпечение;
споразуменията за продажба с обратно изкупуване, които не са отчетени в баланса;
позиции, свързани с лихвени проценти и с валутни курсове, включително суапове, опции и фючърси;
други ангажименти, полици за емитиране на облигации и револвиращи гаранции за пласиране на ценни книжа.
Счетоводното отчитане и оповестяване на условните задължения се регламентира с МСС 37 "Провизии, условни пасиви и условни активи".
Ключови понятия и термини
Сподели с приятели: |