Въпрос 17 Валутни операции и валутен пазар. Понятие за валутен пазар и валутен курс. Видове валутни курсове. Проблемът за конвертируемостта. Валутни трансфери. Арбитраж. Спот и форуърд сделки. Валутни фючър контракти



Дата14.01.2018
Размер178.7 Kb.
Въпрос 17

Валутни операции и валутен пазар. Понятие за валутен пазар и валутен курс. Видове валутни курсове. Проблемът за конвертируемостта. Валутни трансфери. Арбитраж. Спот и форуърд сделки. Валутни фючър контракти. Суап. Суич. Опции върху валута. Валутен риск. Позиции на валутния пазар. Рискове при къса, дълга и балансирана позиция.
Понятие за валутен пазар и валутен курс
Валутният пазар обхваща най-общо организацията на валутната търговия. По правило търговията с валута не се извършва на някакво определено място. В този смисъл валутния пазар се съставлява от системата разнообразни правила по особеностите си покупко-продажба на валута. Международна сделка е тази, при която за плащането се използва чужда валута за страната, в която е изпълнима сделката, независимо дали страните по сделката са нейни резиденти. Участници на валутния пазар:

Клиенти(ФЛ и ЮЛ)




Местни банки


Търговски банки Валутни борси


Валутни брокери ЦБ


Търговските банки са специализирани във валутната търговия, докато в повечето случаи местните банки нямат включена валутната търговия в основните си видове дейности.

Валутните брокери, ТБ и ЦБ формират междубанковия валутен пазар, където се работи само с крупни суми. Клиентите могат да използват и специализираните валутни борси, където се сключват борсови сделки, които са стандартизирани(валута, срок, сума и др.), а на договаряне подлежи само цената. ЦБ контролира валутния курс чрез интервенции на пазара.

Международната търговия съществува на базата на по-малките сравнителни разходи при производството на даден продукт. Тя може да бъде ограничена чрез квоти или тарифи, които защитават местните производители от чуждата конкуренция, ограничавайки количеството на вносните продукти или увеличавайки вносните цени. Тарифите осигуряват и приходи за държавата. Но квотите и тарифите имат неудобството, че водят до увеличение на цените за потребителите. Така се субсидират националните производители, като потребителите плащат тази субсидия. А ако се внасят суровини, нарасналите разходи се прехвърлят върху другите продукти.

Предимства имат и международните инвестиции. Чрез тях се снижава рискът на портфейла от активи, защото между доходността на инвестиции в дадена страна и тази в другите страни няма пълна корелация. Международно диверсифицираните портфейли имат по-малък риск в сравнение с национално диверсифицираните, особено ако в дадена страна действат някакви специфични само за нея фактори. Освен това някои фирми правят преки инвестиции в други страни, за да постигнат по-голяма ефективност в производството и маркетинга на базата на използването на местни суровини или по евтина работна ръка.

За международната търговия и инвестиции важно значение има валутния курс. В рамките на националната територия всяка страна използва собствена валута, но при заплащане на внос от чужбина или при превод на пари навън, собствената валута трябва да бъде превърната в съответната чужда валута. Цената на една валута, изразена в друга, т.е цената, по която по която става обменът, се нарича валутен курс, exchange rate – разменно съотношение между две парични единици, цена на валутата.

Като всяка цена валутният курс се определя от търсенето и предлагането на тази валута на валутния пазар. Търсенето на валута се състои от търсене от страна на чуждестранни граждани на материални и финансови активи, оценени в тази валута. Предлагането се състои от предлагане от местни граждани на материални и финансови активи, оценени в тази валута.

Пряко котиране: За единица се приема чуждата валута и нейния курс се изразява в определен брой единици от местната валута – 1 долар = 1,60 лева. Прякото котиране е ценово котиране, защото то ни показва цената на една единица чужда валута по отношение на местната валута.

Косвено(непряко) котиране: За единица се приема местната валута – 1 лев = 0,625 долара. Непрякото котиране е обменно котиране, защото ни показва количеството чужда валута, което може да бъде закупено с една единица местна валута. Прякото котиране е по разпространено то се използва и в България.

Равновесният валутен курс се получава при изравняване на търсенето и предлагането на валута.

Детерминанти на търсенето на левове:



  • износът на стоки и услуги - когато чуждестранните лица купуват стоки и услуги от България. Техните валути се обменят за левове.

  • Вземане на заеми от чужбина за инвестиции в България

  • Закупуване от чуждестранни лица на цели български предприятия или части от тях

  • Помощи и заеми от международни организации

  • Преводи на заплати или печалби, спечелени от българи в чужбина

Или всяка сделка, която води до входящ поток на чужда валута, трябва да довежда до търсене на левове.

Предлагането на левове на валутните пазари отразява обмeнянето на левове в чужда валута. Детерминанти на предлагането на левове са:



  • вносът на стоки и услуги

  • изплащаме на чуждестранни кредити

  • преводи на печалби и заплати, спечелени от чуждестранни лица в България.

Или всяка сделка, която води до изходящ поток на чужда валута, трябва да довежда до предлагане на левове.

Ревалвация- официално увеличение на обменния курс на националната валута.

Девалвация- официално намаляване на курса на националната валута, при плаващи валутни курсове загубва смисъла си.

Поскъпване на валутата – Ако има общо увеличение в търсенето на лева, международната му стойност ще има тенденция към покачване. За дадена сума левове ще бъде възможно закупуването на повече валута.

Обезценяване на валутата – Ако има общо увеличение на предлагането на лева, международната стойност ще има тенденция към понижаване. За дадена сума левове ще бъде възможно закупуването на по-малко чужда валута.

Слаби валути - валутите, които постоянно се обезценяват по отношение на чуждата валута

Силни валути – валути, при които тенденциите са стабилност или поскъпване след време.

Има пропорционална зависимост между силата на валутата и нейното равнище на лихвен процент. Това е логично, ако разглеждаме високия лихвен процент като премия, която трябва да се плати, за да се обедят хората да държат парите си в по слаба валута.



  • Обезценяването на валутния курс нормално предизвиква повишаване на износ (т.к. става по евтин) и спадане на вноса(т.к. става по скъп).

  • Повишаването стойността на валутата, води до увеличаване на експортните цени, а импортните цени намаляват до установяване на по равновесен валутен курс.


Фактори, оказващи влияние върху валутният курс:

1. Инфлация (теорема за паритета на покупателната сила) – ако се очаква нормата на инфлация в Англия да е по-висока от нормата на инфлация в САЩ, тогава би трябвало да очакваме паунда да спадне по отношение с долара.

2. Лихвени проценти (теорема за паритета на лихвения процент) – валутните курсове трябва да се движат така, че да намаляват различието на лихвените проценти между държавите. Ако лихвените проценти в Англия са по-високи от САЩ, инвеститорите ще предпочитат да прехвърлят средства от Сащ в Англия. Доларите ще бъдат използвани, за да се купуват паунди, и покупателният натиск би трябвало да засили паунда срещу долара.

3. Правителствени интервенции – директно купуване и продаване на валута и ограничение на валутната търговия, ограничения върху валутните движения и чрез данъчна и монетарна политика.

4. Търговски баланс – когато вносът на една държава постоянно надвишава износа се очаква валутно обезценяване.

5. Чуждестранни инвестиции – инвестициите от чужденци стабилизират националната валута, докато местните инвестиции в чужбина упражняват натиск върху местната валута.

6. Спекулации – оказват влияние върху покупките и продажбите на валути с цел получаване на максимална печалба.
Видове валутни курсове:
1. Номинален валутен курс – този курс, който се определя под влияние на търсенето и предлагането на валутния пазар в даден момент.

2. Ефективен валутен курс – това е средния валутен курс към кошница от валути, например валутите от главните търговски партньори на дадена страна. Този курс се нарича още индекс, който осреднява билатералните (двустранните) валутни курсове. Ефективният валутен курс е номинален курс.

3. Реален ефективен валутен курс – Когато ефективният валутен курс се коригира с промените в цените или националните разходи в сравнение с тези в чужбина. Този валутен курс може да се разглежда алтернативно като индекс на относителните цени, т.е националните цени сравнени със средната величина на цените на група страни.

Една валута намалява стойността си или се казва, че тя се обезценява, ако за купуването на същото количество чужда валута са необходими повече единици местна валута. Например : Левът се обезценява по следния начин от 1 долар = 1,5 лева, на 1 долар = 1,4 лева. Доларът е надценен спрямо лева. Ако за единица се приема лева, ще имаме следната промяна на курса: 1 лев = 0,43 долара, следователно 1 лев=0,5 долара, което директно показва че стойността на лева е спаднала, т.к. 0.5>0.43.



Крос курс – Ако 1 долар се разменя за 1,7 марки и за 5,1 френски франка, може да се формира следното раменно отношение: 1,7 марки=5,1 френски франка. От тук могат да се получат две равностойни котировки: 1 марка=3френски франка и 1 френски франк = 0,33 марки.

Спот курсовете представляват транзакции в момента или в момент 0 или днешният обменен курс за незабавна доставка, обикновено в рамките на 2 работни дни.

Форуърдните курсове означават сключване на договор в момент 0 за обмен на валута в бъдеще или това са курсове ,договорени днес, за доставка на валута в някакъв бъдещ момент., обикновено 30,90 или 180 дни. При форуърд договора двете страни определят днес цената на една бъдеща сделка. Форуърдните договори дават възможност на инвеститорите и фирмите да си осигурят предварително чужда валута, с която ще разполагат обаче ефективно в бъдеще. Форуърдният договор предпазва инвеститора от нежелана промяна на курса. Но той от своя страна крие риск от промяна на курса в обратна посока. Форуърдния курс само случайно може да съвпада със спот курса, обикновено той е по-висок или по-нисък от него.

При сключване на форуърдна сделка се обявява текущ курс спот за сделката плюс премия (ако дилърът предполага, че курсът на валутата която купувате ще се повиши спрямо валутата, която продавате) или минус дисконта (ако предполага, че ще се понижи). За да се изчисли действителния курс, трябва да се извади премията от цената спот или да се прибави дисконта. Котираната премия или дисконта сред(разлика). Премията за валутата, която продавате е по-малка от премията, ако купувате. Дисконтът е по-голям за валутата, която продавате.

Ако дадена валута е по-скъпа на форуърдния пазар, отколкото на спот пазара, тогава се казва, че тя има форуърд премия, а ако е по-евтина – форуърден отбив.

При обявяването на форуърдните курсове може да се съпоставят действителният форуърден курс с т.н. теоретичен курс, който се изчислява като точно пропорционален на срока, вземайки за база премията или отстъпката за даден изходен срок.

Пример:

Ако 180 дневния форуърден курс за долара за долара срещу паунда е 0,641 паунда при спот курс от 0,617 паунда, тогава премията на форуърд курса, изразена като годишен процент е:




Един форуърден дисконт би показвал отрицателна премия, когато форуърдния еквивалент на паунда е по-малък от спот курса.

Едно от базисните положения на валутния пазар е, че разликата между форуърдния курс и спот курса, изразен като годишен процент, е равна на разликата между лихвените проценти на национални (местни) финансови инструменти (ценни книжа) и лихвените проценти по съпоставими с тях чужди книжа, чиито срокове са еднакви със срока на форуърдния договор – Теорема за паритета на лихвените проценти:





F - Форуърдния курс

S - Спот курс

m -Брой на под периоди, чрез които процентната разлика между и се превръща в годишна доходност

id - Национален лихвен процент

if - Чужд лихвен процент


Тази теорема се развива в т.нар суапово число – понятие, използвано широко на валутния пазар, за да се намери форуърдния курс.

От своя страна форуърдните курсове могат да се използват за предвиждане на бъдещите спот курсове.

Общото правило е, че когато една банка котира курсовете по отношение на националната валута (за лева), тя купува високо и продава ниско.

Чуждестранна валута - паричната единица на чужда страна, обикновено се има предвид конвертируемата (свободно обратима) валута.

Специални права на тираж - особен тип валута- международна колективна валута, създадена и използвана от Международния валутен фонд, а също при МВФ през 1969г. Създаването и има за цел да удовлетворява необходимостта от допълнителни ликвидни средства при международните кредитни взаимоотношения. Стойността на единица СПТ се формира от претеглената стойност на кошница от 5 валути.
Проблемът за конвертируемостта
В повечето пазарни икономики националната валута лесно може да се конвертира в чуждестранна. Банковите клонове, туристическите агенции, а също и обменните бюра, предлагат такава възможност. Тази международна конвертируемост на валутата има много предимства:

- улеснява вноса и износа на стоки – Вносителите могат лесно да купят валутата, която им е необходима, за да заплатят внесените стоки. Фирмите-износителки могат да превърнат получената от износ чужда валута в местна валута, която им е необходима за изплащане на заплати, купуване на суровини и плащания към доставчици.

- увеличава разнообразието и избора на налични стоки в държавата.

- насърчава многостранната търговия – т.е. не е необходимо държавата да има балансирана търговия с всеки от своите търговски партньори. Международната търговия води до създаването на по-големи пазари и е полезна за икономиката.

Недостатъци на пълната международна конвертируемост:

- конкуренция между чуждестранните и местни доставчици и уязвимост към икономически колебания и промени – В държави,чиито валути са свободно конвертируеми,вносните стоки могат да се конкурират с местното производство и силната зависимост от международната търговия може да направи икономиката уязвима от международния цикъл на търговията.

- необходимо е ЦБ да държи резерви в чуждестранни валути. – ЦБ осигурява конвертируемостта, като поддържа резерв от чуждестранна валута. Когато вносителите продават левове срещу чуждестранна валута, притежаваните от банковия сектор левове се увеличават, а запасите от чужда валута намаляват. ЦБ поддържа резерви от чуждестранна валута, така че тя да не се изчерпи в системата. В крайна сметка държаните от ЦБ левове се увеличават, т.к. банките купуват чуждестранна валута, за да я предоставят на своите клиенти. Когато износителите искат да продават чуждестранна валута срещу левове, ЦБ се уверява че в банковата система има достатъчно левове. ЦБ увеличава паричното предлагане в икономиката, ако е необходимо, за да гарантира конвертируемостта на националната валута. Ако износът надвишава вноса, при равни други условия, общото предлагане на пари в банковата система се увеличава и предлагането на пари нараства.

В зависимост от техния режим валутите биват:

1. Напълно обратими(свободно конвертируеми) – валута на страна, в която фактически отсъстват законодателни валутни ограничения. Тази валута може да се обменя срещу друга валута без специално разрешение. Това обуславя широкото приложение на свободно конвертируемите валути в международните разплащания, а също така и при създаването на валутни резерви.

2. Частично обратими (частично конвертируеми) – валутата на страната, в която съществуват валутни ограничения за определен кръг валутни операции, особено за местните лица (резидентите).

3. Необратими (неконвертируеми) – валутата на страна, в която действат различни валутни ограничения и забрани, както за местни лица (резиденти), така и за чуждестранни лица(нерезиденти). По-конкретно забраните и ограниченията засягат покупко-продажбите на чуждестранна валута и валутния обмен, износа и вноса на национална валута и на чуждестранна валута и др.


Валутни трансфери
Повечето валутни транзакции се уреждат от търговските банки.

Сметки NOSTRO и VOSTRO/LORO : Всяка българска банка с валутни сметки на свои клиенти държи салдата по тези сметки в някоя банка в държавата по произход на съответната валута. Салдата по доларовите сметки например се държат в сметка в някоя банка в САЩ или в кореспондентска банка в друга страна. Тази сметка се нарича NOSTRO на българската банка. За да могат двете банки да уреждат сделките помежду си, американската банка има левова сметка в българска банка. Втората сметка се нарича LORO на американската банка. Американската банка се нарича кореспондентска банка в САЩ на българската банка. Няма причини да се работи само с една кореспондентска банка в дадена страна.
Арбитраж
Валутен арбитраж: Валутна сделка, целяща извличане на печалба от разликата в курса на дадена валута на пазарите в различни страни по едно и също време. Бива:

  • Конверсионен (уравнителен) –целта му е закупуването на необходимата за извършване на дадено плащане чуждестранна валута по най-изгодния курс.

  • Диференциален (спекулативен) – спекулативна валутна операция, целяща единствено извличане на печалба от разликата в курсовете

Ефектът от арбитража се изразява в намаляване на разликите в цените на различните пазари.
Спот и форуърд сделки
Валутни сделки:

  1. Касови – спот сделки с незабавна доставка,т.е. не повече от 2 работни дни при сделки с чуждестранна валута,респ. 5 работни дни при сделки с ЦК.

  2. Срочни

- форуърд- сделки при която страните се договарят едната да продаде, а другата да купи на определена дата в бъдеще в рамките на определен бъдещ период уговорено предварително количество от установен актив по договорени към момента на сключването на сделката цени и условия за изпълнение. Обичайните срокове за форуърдните контракти са от 3 до 7 дни, за 1,2,3,6,9,12, и 18 месеца и 2,3,5 години, като за над 2 години обикновено се сключват сделки само в долари, швейцарски франкове, йени и английски лири. Форуърдните сделки отразяват очакванията на участниците на пазара за курсовете в бъдеще, формиране на базата на информация за съответните валути и икономики.

- Фючърс

Водещите мотиви при разглежданите операции са спекулативният и застрахователният (хеджиране, ограничаване на риска)



Хеджирането е начин за намаляване на риска чрез извършване на срочни сделки по определен начин, така че съществуващият риск по някоя предварително сключена сделка или налична позиция да бъде избегнат или сведен до минимум срещу заплащане на договорена цена на хеджирането.

Сделка спот:

  • валутната сделка се договаря днес

  • прилага се валутният курс, който се котира днес

  • сделката е в сила от днес

  • разплащането става 2 работни дни по късно

  • веднъж договорена, сделката задължително се извършва.

Фиксиран форуърден контракт

  • валутната сделка се договаря днес

  • прилага се валутният курс, който се котира днес, коригиран с премия или дисконт

  • сделката се отнася за фиксирана бъдеща дата

  • разплащането става 2 работни дни след фиксираната дата

  • веднъж договорена, сделката задължително се извършва

Форуърден опционен контракт

  • валутната сделка се договаря днес

  • прилага се валутният курс, който се котира днес, коригиран с премия или дисконт

  • сделката се отнася за период между 2 фиксирани дати в бъдеще по избор на клиента

  • разплащането става 2 работни дни след фиксираната дата

  • веднъж договорена, сделката задължително се извършва



Валутни фючър контракти
Фючърс – безусловно споразумение, сключено на специализирана борса, за покупка, респ. продажба, на стандартно количество от определен актив на определена дата в бъдеще по предварително съгласувано между страните цена. За разлика от форуърдните сделки, при които условията се договарят съобразно желанието и потребностите на участниците, условията по фючърсни контракти са стандартизирани, с изключение на цената, която подлежи на договаряне
Суап
Размяна на един актив срещу сходен актив (ценни книжа, стоки, чуждестранна валута), отличаващ се по определени характеристики. Например размяна на актив с променлива доходност срещу актив с фиксирана доходност или на дохода на една валута срещу дохода от друга валута.

Лихвен суап – споразумение между контрагенти за размяна на потоци от лихвени плащания с цел хеджиране на лихвения риск и за двете страни.
Опции върху валута
Опция – право, но не задължение за покупка или продажба на определен актив по предварително установена цена на определена дата в бъдеще (европейска вид опция) или до настъпване на определена дата (американски вид опция). За придобиване на това право купувачът на опцията заплаща определена опционна цена (премия). Call опция- опция за покупка и Put опция – опция за продажба.

При участие на търг за чуждестранен контракт, финансовият мениджър може да пожелае да купи валутна опция. Тя му дава правото, но не задължението да продаде валутата, която ще получи, ако спечели чуждестрания договор. Ако фирмата успее в наддаването за контракта, може да упражни опцията. Ако наддаването не успее, опцията може да бъде оставена да изтече. Валутните опции са на разположение при някои основни валути. Те могат да се използват, когато форуърдния валутен пазар не осигурява подходяща гаранция.



Валутна опция:

  • валутната сделка се договаря днес

  • използва се валутният курс, който се котира днес коригиран с премия или дисконт, въпреки че е възможно да съществува по-конкурентен курс от курса за форуърдна опционна сделка.

  • Премията се заплаща предварителни, за да се купи опцията

  • Сделката се изпълнява в период между две фиксирани дати в бъдеще, по избор на клиента

  • Разплащането става 2 работни дни след конкретната дата.

  • Веднъж купил опцията, клиентът не е задължен да я изпълни (да упражни своето право), ако не желае това.



Валутен риск и предпазване от риска
Избягване на риска от валутните курсове:

Един от начините за избягване на риска е като се настоява за пари, които ще се получат при изпълнение на поръчката, които могат да се обменят по спот курс. Алтернативно цената може да бъде договорена в собствена валута, чрез което валутният риск се прехвърля на клиента.

Обикновено не е възможно да се уреди плащането при доставката или да се уговори плащане във валутата на износителя. Повечето международни транзакции изискват забавено плащане и валутен риск за износителя. Няма валутен риск за вносителя, когато дължимата сума е фиксирана в собствената валута на вносителя. Износителят може да избегне валутен риск чрез днешна продажба на един форуърден контракт за доставка на валута на вносителя в бъдеще.

Може финансовият мениджър да чака, за да получи 10 000$ след 180 дни, и затова рискува загуба или печалба при спот курса след 180 дни. По този начин той поема валутният риск.

Алтернативно мениджъра може сега да продаде 10 000$, които представляват вземане след 180 дни, по бъдещ курс 1,56 т.е. 6 410 паунда. Тази сума ще бъде получена независимо от спот курса след 180 дни.

Друг подход за износителят изложен на валутен риск е да вземе на заем във валутата на клиента сума, която с главницата и лихвите ще е равна на сумата за получаване в бъдещето. Незабавните приходи от заема могат да бъдат конвертирани в сумата за получаване във вътрешната валута, чрез което се избягва валутният риск. Чуждестранната валута за получаване на падежа може да се използва за връщане на заема.


Произход и предел на валутният риск
Валутният риск произтича от валутните операции. Регулирането им изисква следенето на позициите на банките в чуждестранна валута.
Позиции на валутният пазар
Рискове при къса, дълга и балансирана позиция

Открита валутна позиция – левова равностойност на разликата между активите и пасивите на банката в отделна чуждестранна валута.

Открита дълга валутна позиция – когато левовата равностойност на активите в чуждестранна валута е по-голяма от левовата равностойност на пасивите в чужда валута. Дългата позиция е изложена на риска от понижаване на курса на чуждата валута.

Открита къса валутна позиция – когато левовата равностойност на активите в чуждестранна валута е по-малка от левовата равностойност на пасивите в чужда валута.Късата позиция е изложена на риска от повишаване на курса на чуждата валута. Нетна открита валутна позиция – равна е на сумата на левовата равностойност на всички открити валутни позиции (къси и дълги ) по отделни валути.

Къса позиция – продажба на непретижаван актив. Къса позиция се открива, когато има или се очаква понижаване цената на актива, за да се спечели от покупката му на по-ниска цена по-късно или да се избегнат загуби от сделка за бъдещата му покупка на фиксирана цена.

Дълга позиция – купуване на финансов актив. Дълга позиция се открива, когато има или се очаква покачване на цената на актива, за да се спечели от продажбата му (закриване на позицията).

Политика на валутния курс

Система на плаващ валутен курс

При напълно свободен пазар без държавна намеса обменният курс се колебае съгласно потоците на търсене и предлагане, докато намери ниво, което довежда пазара в равновесие. Ситуацията, при която валутата свободно намира своето собствено ниво в отговор на пазарните сили на търсене и предлагане се описва като гъвкав режим или режим на плаващ валутен курс. Тази система на определяне на обменния курс включва чести понякога съществени промени в нивото на обменния курс, т.к той реагира на силите на търсене и предлагане през цялото време.



  • ако си имал подем в световното търсене на експорт на страната, търсенето на нейната валута ще се повиши и обменния курс ще повиши стойността си.

  • ако има значително увеличение в обема на изходящите потоци или дебитни потоци, ще има свръхпредлагане на валута и следователно валутата ще се обезцени.

  • спекулативните движения на капитала в или извън страната могат също да окажат влияние на валутния курс.

Система на фиксиран валутен курс

Пълна противоположност на предходната система. Стойностите на обменния курс се договарят и фиксират между валутите на страните членки на системата и тези стойности се поддържат, докато това е възможно. Тази неподвижност при постоянно променящо се търсене и предлагане изисква интервенция на монетарните органи на всяка страна.



Натиск надолу върху обменният курс на една валута се появява, когато предлагането превишава търсенето при фиксираната стойност. За да поддържа стойността, ЦБ трябва да създаде по-голямо търсене на слабата валута (валута, при която тенденциите са обезценяване по отношение на чужда валута). За целта ЦБ трябва да купува тази валута. Тези други валути ще се вземат от резервите в чуждестранна валута, т.е. националния валутен резерв се намалява.


Натиск нагоре върху обменния курс на валутата се появява, когато търсенето превишава предлагането при фиксираната стойност. При тази ситуация намесата приема формата на увеличаване на предлагането на силната валута (валута, при която тенденциите са стабилност или поскъпване след време по отношение на чужда валута). ЦБ ще продава валута (сумата АВ) на пазара на чуждестранна валута и ще купува други валути, като по този начин ще допълва резервите от чужда валута, т.т. увеличава националния валутен резерв.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница