Характеристика на дейността и счетоводството на банките
Реализация на банковата несъстоятелност. Счетоводен модел за отчитане покупката на банка в несъстоятелност от действаща банка
Изтегляне 4.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Първо.
- Установените по-горе различия не дават основание реализацията на банковата несъстоятелност в условията на параграф 46 да се третира като форма на бизнес комбинация
- Счетоводното третиране на параграф 46 би следвало да се отрази като покупко-продажба на активи при условията на търг.
4. Реализация на банковата несъстоятелност. Счетоводен модел за отчитане покупката на банка в несъстоятелност от действаща банка4.1. Реализация на банковата несъстоятелност при условията на параграф 46 на ЗИДЗБ и чл. 131 на ЗКИРеализацията на банковата несъстоятелност може да се осъществи, като се прилагат разпоредбите на параграф 46 на ЗИДЗБ и чл. 131 на ЗКИ. Параграф 46 на ЗИДЗБ и чл. 131 на ЗКИ регламентират продажбата на два различни обекта. Параграф 46 е специален ред за продажба на активите на предприятието - банка (в несъстоятелност). Член 131 на ЗКИ регламентира продажбата на предприятието - банка (в несъстоятелност), като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Параграф 46 не е разновидност на продажбата на предприятието - банка (в несъстоятелност). Прилагането на разпоредбите на пар. 46 от ЗИДЗБ поражда проблема за счетоводното третиране на реализацията на банковата несъстоятелност и по-конкретно следва ли тя да се разглежда като форма на бизнес комбинация? В действащия към момента НСС № 22 "Отчитане на бизнес комбинации" се регламентират въпросите, свързани със същността и счетоводното третиране на бизнес комбинациите. Съгласно НСС № 22 бизнес комбинацията е "… обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяване на едно предприятие с друго или придобиване на контрол на едно предприятие върху нетните активи и дейности на друго предприятие". Оттук може да се направи изводът, че бизнес комбинацията по своята същност е обединяване на предприятия под някаква определена форма при определени условия: Първо. Обединяване се извършва само между отделни юридически лица. Второ. При обединяването възниква една стопанска единица. Трето. Обединяването на отделните стопански единици има за резултат: обединяване на контрола върху активите, пасивите и дейностите; придобиване на контрол върху нетните активи и дейности от страна на една стопанска единица. Придобиването на контрол може да се осъществи по пътя на прехвърляне на парични средства, прехвърляне на други активи и др. Като съпоставим параграф 46 със същността на бизнес комбинацията, като форма на обединяване могат да бъдат установени следните различия: При хипотезата на параграф 46 обект на покупко-продажба от страна на една стопанска единица (купувач) са само активите на предприятието - банка (в несъстоятелност). Прилагането на параграф 46 няма за резултат възникване на една стопанска единица. При хипотезата на параграф 46 получените пари от продажбата на активите на затворената банкова институция се разпределят между кредиторите. След като се удовлетворят кредиторите, процедурата по несъстоятелност се прекратява, а на по-късен етап се заличава и юридическото лице - банка (в несъстоятелност). При хипотезата на параграф 46 купувачът не придобива контрол върху нетните активи и дейности на банката в несъстоятелност. Установените по-горе различия не дават основание реализацията на банковата несъстоятелност в условията на параграф 46 да се третира като форма на бизнес комбинация. Счетоводното третиране на параграф 46 би следвало да се отрази като покупко-продажба на активи при условията на търг. Банката в несъстоятелност ще отрази счетоводно продажбата, респективно намалението на своите активи, и постъпването на паричните средства, които по-късно ще бъдат разпределени между кредиторите на банката. Стопанската единица (купувач) ще отрази счетоводно увеличение на своите активи и намаление на паричните средства. При осчетоводяването на покупката за купувача може да възникне следният проблем. Той е свързан с индивидуализацията на цената на всеки отделен придобит актив. Този проблем възниква поради следните обстоятелства: Параграф 46 изисква да бъде направена обща оценка на активите на банката в несъстоятелност, които следва да се реализират в рамките на шест месеца. Обикновено оценителите определят по групи активи тяхната стойност, като последната се дисконтира с определен процент, тъй като реализацията следва да се извърши в рамките на шест месеца. Това означава, че ако оценката на всички активи е 100 единици, тя се дисконтира с определен процент - например 10 %, и става 90 единици. ГПК дава възможност, ако купувачът е единствен, продажната цена да е 80 % от оценката, дефинирана от оценителите. Това означава, че цената ще бъде вече не 90 единици, а 72 единици. При осчетоводяването на придобитите активи купувачът следва задължително да спазва условията на НСС № 4 и да отчита спецификата на тези активи. Активите, които се придобиват от купувача, имат разнороден характер: сгради, оборудване, парични средства, ДЦК, вземания от длъжници на банката и др. Паричните средства ще се отразят по тяхната текуща стойност в деня на покупката. Останалите активи следва да се коригират с определен коефициент, отразяващ различието между обявената продажна цена (оценка на оценителите) и действителната продажна цена (дисконтирана цена). Законът за кредитните институции позволява да се извърши продажба на банка (в несъстоятелност). Това е регламентирано в чл. 131 на Закона за кредитните институции. Законът поставя ограничение само относно купувача на предприятието - банка (в несъстоятелност). Съгласно чл. 131 обявената в несъстоятелност банка може да бъде продадена само на друга банка с лицензия за банкова дейност в страната. Това е така, защото бъдещият собственик купува специфични банкови права и задължения. Съдът е органът, който разрешава продажбата на предприятието - банка (в несъстоятелност). Това става след писмено становище на централната банка. С разрешението за продажба на съда се прекратява производството по несъстоятелност на банката и се нарежда нейното заличаване от търговския регистър. По своята същност покупката на предприятието - банка (в несъстоятелност) от друга действаща банка е форма на бизнес комбинация. Тази форма се реализира чрез придобиване на контрол от страна на действащата банка (купувач) върху нетните активи на предприятието - банка (в несъстоятелност), от даден момент. Придобиването може да се осъществи по няколко начина - прехвърляне на парични средства и парични еквиваленти, приемане на пасиви и др. Законът за кредитните институции не регламентира пряко по какъв начин може да се осъществи придобиването. Това се постига по косвен начин в чл. 131. В чл. 131 е посочено изискването купувачът да удовлетвори поетите от него задължения към кредиторите. Това става чрез откриване на безсрочни депозитни сметки в банката купувач в едномесечен срок от одобрението на съда. Горното означава, че придобиването се осъществява чрез поемане от страна на купувача на пасивите на предприятието - банка (в несъстоятелност). При банките в несъстоятелност пасивите се отъждествяват с приетия от синдика списък на предявените вземания от кредиторите на фалиралата институция. Възможно е да е налице разлика в сумата на пасива на банката и сумата, включена в списъка на предявените вземания. Това се дължи основно на неспазване на изискванията на Търговския закон и Закона за счетоводството. По-конкретно банката в несъстоятелност може да е спряла начисляването на лихвите по задълженията или да не е превалутирала задълженията съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на ТЗ, което поражда разлика. Законът за кредитните институции допуска редуцирането на задълженията от страна на синдика до размера на активите на банката в несъстоятелност, ако с това не се увреждат интересите на кредиторите. Това означава, че купувачът може да поема по-малък размер пасиви и да придобие предприятието - банка (в несъстоятелност). За придобиването на предприятието - банка (в несъстоятелност), може да бъде заплатена и определена парична стойност, но тя ще има символичен размер, тъй като купувачът придобива декапитализирана банкова институция. Цената на придобиване, която купувачът следва да заплати, за да придобие контрола върху предприятието - банка (в несъстоятелност), е резултат от: поемане на целия или на редуцирания размер на пасивите на предприятието - банка (в несъстоятелност); прехвърляне на символични парични средства. При продажбата на предприятието - банка (в несъстоятелност), съществуват редица особености. Оценката на фалиралата институция се извършва по инициатива на синдика от лицензирани оценители. Поради липса на конкретна нормативна база за оценка на предприятие - банка (в несъстоятелност), единствената възможност за тази цел е да се използва подзаконовата нормативна база, свързана с приватизацията. При оценката на предприятието - банка (в несъстоятелност), като съвкупност от права, задължения и фактически отношения следва да се прилагат общите принципи за оценка, разработени в Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 59, 19.06.1992 г.). Оценката се основава на правния и финансово-икономическия анализ на състоянието на предприятието - банка (в несъстоятелност), в условията и реда за продажба на търговско предприятие на банка в несъстоятелност. Обикновено се прилагат два метода за оценка: метод на чистата стойност на активите и метод на ликвидационната стойност. В резултат на това се получават две оценки за размера на собствения капитал, които са с отрицателни стойности поради високия размер на привлечения капитал. Окончателната справедлива пазарна стойност на предприятието - банка (в несъстоятелност), се получава като претеглена средна между чистата стойност на активите и ликвидационната стойност. Окончателната справедлива пазарна стойност се определя към определен момент (дата). Към същия този период е определена и пазарната стойност на активите на предприятието - банка (в несъстоятелност). Съществува известна неяснота по отношение оценката на банка в несъстоятелност и разработването на бизнес план за следпродажбения период. Пазарната оценка на банка в несъстоятелност е необходима за продажбата й като цяло предприятие, т.е. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Бизнес планът е част от пакета документи, разработени във връзка с оценката и продажбата на такива институции. Предназначението на бизнес плана е двояко: Първо. Разработването му е необходимо, за да бъде приложен един от оценителските методи - метода на дисконтираните парични потоци. Второ. Бизнес планът позволява на продавача да дефинира изискванията на синдика към потенциалните купувачи на банката като цяло предприятие. Той служи на продавача като симулационен модел, с който сравнява предложенията на потенциалните купувачи. Тази двояка роля на бизнес плана налага неговото обособяване като самостоятелен елемент в пакета от документи по оценката на банката като цяло предприятие. Във връзка с осчетоводяването на сделката е необходимо да се определи датата на придобиване. При покупката на предприятие - банка (в несъстоятелност), минава известен интервал от време, през който се сключва договорът с банката (купувач) и съдът дава разрешение, с което сделката става реална. По тази причина са налице три периода (дати), които са свързани със сделката "покупко-продажба": дата на оценката; дата на сключване на договора с купувача; дата на решението на съда за одобряване на сделката. При продажбата на предприятието - банка (в несъстоятелност), датата на придобиване е датата на решението на съда за одобрение на сделката. На тази дата контролът върху нетните активи на придобиваното предприятие - банка (в несъстоятелност), се прехвърля на банката купувач. Това е обусловено от специфичните правомощия на съда и синдика в производството по несъстоятелност. Всички действия на синдика, свързани с разпореждане и управление на масата на несъстоятелност, се одобряват от съда. С договора за покупка банката купувач поема значителни по размер пасиви. Тя поема и заплаща в 30-дневен срок по-големи задължения срещу придобиване на активи с по-ниска стойност. Превишението на размера на поетите пасиви над активите е положителна репутация. Като заплаща по-висока стойност на пасивите, банката купувач очаква да бъдат реализирани икономически изгоди в бъдеще. Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|