Пациентска организация и полиция заедно срещу корупцията в здравеопазването

Проф. д-р Димитър Масларов: Рискът от инсулт нараства през зимата

Проф. д-р Димитър Масларов, д.м., е невролог, началник на Неврологична клиника на Първа МБАЛ и председател на столичния клон на Българското дружеството на невролозите. Специализирал е мозъчносъдови заболявания в Израел, невропротекция - в Австрия и Румъния. Извършва високоспециализирани дейности като клиничната ЕЕГ и изследване на евокирани потенциали. В разгара на зимата разговаряме с него какъв е рискът от мозъчни инсулти в студения сезон.

"Резките промени в температурата водят до рязко нарастване на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите инциденти. Известно е, че студеното време може да увеличи риска от инсулт до 30%. Едно наскоро публикувано проучване показва, че всеки спад на външната температура е 3 градуса за 24-часов период води до нарастване на инсултите с 11%. Но сред хората, които имат и други рискови фактори като повишено кръвно налягане, пушене или са с наднормено тегло,увеличението е с още 30%", обяснява проф. Масларов.

Хората поддържат относително постоянна телесна температура. Топлината се образува във вътрешните органи и се отдава навън през кожата и лигавиците, при дишане и с телесните течности. През лятото подкожните съдове се разширяват, а през зимата се свиват, за да не се преохладим. Затова в студеното време кръвното налягане обичайно е по-високо от лятото. Това трябва да се има предвид и дозата на лекарствата да се коригира.

Мозъкът консумира 20% от кислорода в кръвта, при условие че той представлява 2% от общото тегло на тялото. Мозъчната тъкан има голяма и непрекъсната нужда от кислород и глюкоза. Мозъкът няма собствени запаси от тези жизненоважни за него вещества. Извършването на усилена физическа работа отнема известна част от кръвта, предназначена за мозъка. Работата навън през зимата изисква специална хигиена на труда с чести почивки, топли обувки, носене на облекло тип "зелка" и задължително вълнена шапка. Съчетанието на студ и влага е още по-опасно, защото по-лесно настъпва охлаждане, предупреждава професорът.

Ниските температури и особено големите денонощни колебания водят до промяна в концентрацията на кръвта със склонност към повишено съсирване и спазъм на съдовете. Това са основните фактори, които водят до нарастване на честотата на инсултите през зимата. Допълнително влияят намалената физическа активност, консумацията на повече и по-мазна храна, честите празници и продължителното пребиваване на маса и като резултат - нарастване на средноденонощните стойности на кръвното налягане. Хората, които са преживели един мозъчен инсулт, се намират под повишен риск от втори инцидент, като той кратно нараства при всяко следващо мозъчносъдово събитие.

"Рисковите фактори за мозъчносъдовите заболявания отдавна са известни. Те се делят на две групи: модифицируеми и немодифицируеми. Вторите са тези, върху които не можем да упражним някакво съществено въздействие: възраст, пол, етническа принадлежност и генетична предиспозиция. Нашите, усилия са насочени към тези рискови фактори, въздействието на които може да бъде ограничено или изцяло премахнато. Тук се отнасят артериална хипертония, захарен диабет, тютюнопушене, затлъстяване, дислипидемия, асимптомни каротидни стенози, предсърдно мъждене, ниска физическа активност, нерационално хранене", обяснява проф. Масларов. Съществуват още рискови фактори, които също допринасят за развитие на инсулт, макар и в по-малка степен: метаболитен синдром, злоупотреба с алкохол, повишено кръвосъсирване, мигрена с аура, обструктивна сънна апнея, депресия и др.

Артериалната хипертония

(АХ) е най-значимият модифицируем рисков фактор (60% от риска) за развитие на мозъчен инсулт. Едно проучване от последните години показва, че при над 70% от случаите с първи мозъчен инсулт е установено налягане над 150/90. Пациенти със захарен диабет и артериално налягане под 120/80 имат приблизително с 50% по-нисък доживотен риск от развитие на мозъчен инсулт в сравнение с болни с АХ. Съществуват данни, че целенасочено понижаване на систолното налягане под 130 mmHg е възможно да намали честотата на повторен инсулт с около 20% и още по-значително понижава вероятността за мозъчен кръвоизлив - с две трети.

Предсърдното мъждене (ПМ) е значим рисков фактор за развитие на мозъчен инсулт и независимо от другите фактори увеличава риска около пет пъти във всички възрастови групи. Процентът на възникнали инсулти в резултат на ПМ нараства рязко от 1,5% във възрастта от 50 до 59 години до 23,5% във възрастовата група 80-89 години. ПМ е най-честата сърдечна аритмия. С пристъпно или постоянно ПМ живеят приблизително 2,5 млн. души в Северна Америка и около 5 млн. души в Европейския съюз.

"Това е нарушаване на нормалния сърдечен ритъм. Ако сърцето се съкращава регулярно, то изтласква кръвта на равни порции и тя се движи ритмично по съдовете. Както се разбира от наименованието, нарушението засяга предсърдията. В резултат на това те се съкращават неритмично и с по-голяма скорост. Съответно сърцето не може да извършва правилно своята функция, а именно равномерно да изтласква кръвта по съдовете.

При забавяне на кръвотока могат да се образуват тромби в кухините на сърцето или в лумена на съда. С течение на времето целият тромб или негови части могат да се придвижат от мястото, където са се образували, заедно с кръвния ток. Те се движат дотогава, докато не достигнат мозъка. В определен момент размерът на съдовете започва да намалява, тромбът не може да се движи по-нататък и запушва артерията, което води до инсулт.

ПМ често няма симптоми и при голям брой случаи е клинично неустановимо. Приема се, че асимптомното пристъпно ПМ е съществена причина за малките инсулти, които често не дават клинични прояви и остават неразпознати. Важно е да се знае, че ако е открита навреме, тази аритмия подлежи на лечение с лекарства за възстановяване на сърдечния ритъм. При неуспех се прилагат през устата средства за разреждане на кръвта.

Технологията AFib (от английското словосъчетание Artrial Fibrillation - AFib, което на български се превежда като предсърдно мъждене) е средство, което помага навреме да бъде открито предсърдното мъждене чрез редовно измерване на кръвното налягане у дома с помощта на апарат за кръвно с тази технология, обяснява професорът. Препоръчва се за скрининг или проследяване в домашни условия при пациенти, страдащи от предсърдно мъждене. AFib не поставя диагноза, но осигурява важна информация, която да бъде доизяснена от специалист кардиолог. Технологията регистрира предсърдно мъждене с точността на ЕКГ.

Честото "прескачане" на сърцето не трябва да се пренебрегва, а да насочи човека за консултация с неговия общопрактикуващ лекар или кардиолог, съветва проф. Масларов.