| Първоначално импулсът се появява в сферата на чувствата, укрепва там или се разрушава. Чувството може да бъде различно — любов или ненавист, доброта или злоба, но във всеки случай импулсът, достигнал областта на чувствата, добива сила да върви напред или се разрушава. Ако даден човек носи голяма добрина, когато в него се надигне импулс за отмъщение, той се разрушава, преди да бъде материализиран. Ако друг човек изпитва голяма горчилка, импулсът за прошка ще бъде разрушен преди да докосне ума; той дори не ще породи мисъл за справедливост, защото чувството на горчивина ще го разруши. Ако в много зъл човек се породи импулс да извърши нещо добро, той ще бъде разрушен преди да достигне царството на разума — вторият стадий, през който преминава импулсът в своето развитие. Ако все пак се издига до тази сфера, въпросният човек ще започне да размишлява: „Защо трябва да помагам? Защо трябва да правя услуга? Другият човек заслужава ли го? Ще ми бъде ли от полза? Правилно ли е?“ Всички тези въпроси се раждат в областта на ума. И в третия стадий импулсът достига царството на действията. Ако разумът отхвърли импулса, той не стига по-далеч, но ако разумът го одобрява, той се издига в сферата на действията и се превръща в резултат.
Може да попитате как мъдреците и мислителите различават божествения импулс от останалите многобройни импулси, появяващи се в сърцето на човека. Преди всичко трябва да разберем какво се разбира под „божествен“. Тази дума обозначава състоянието на съвършенство, при което Бог се познава чрез човека. Казано другояче, когато човек достигне онова ниво на развитие, чрез което може да служи като съвършен инструмент на Бога, когато нищо в неговото същество не поражда препятствия по пътя на прекия импулс, идващ отвътре, духът му може да бъде наречен съвършен. Главната ценност и основна цел в човешкия живот е в стремежа да достигне такова съвършенство, при което човек може да се превърне в съвършен инструмент на Бога.
По пътя към тази цел човек първоначално осъзнава същността на Бога само в отделни моменти, след това, според развитието му, осъзнаването продължава по-дълго, а онези, достигнали най-далеч, пребивават в това състояние основната част от времето си. Техните чувства и мисли не спират божествения импулс и той свободно се издига и реализира волята Божия. Посланията на пророците и учителите от всички времена учат човечеството да постигне съгласие с Бога. Изпълнението на човешкото житейско предназначение е в това да влезе в хармония с Бога, а тя се постига чрез развиване на умението да се различават божествените импулси.
Божественият импулс се различава от всичко друго. Той е като красива музика, в която лесно се разграничава чистата нота от фалшивата, хармонията от дисонанса. Всичко е въпрос на тренировка на слуха. Човекът е развит слух, различава и най-малкото неблагозвучие. Колкото по-надарен е музикантът, толкова по-голяма е неговата способност да различава хармонията от дисхармонията, чистата нота от фалшивата. Много хора мислят, че ние наричаме правилно и неправилно, добро и лошо нещо, на което са ни научили, или с което сме свикнали. Това е вярно, ако говорим за правдата и неправдата, създадени от човека, но всяко дете усеща спонтанно кое е правилно и кое неправилно. Детето веднага усеща неверните вибрации. То чувства хармонично ли е дадено обкръжение или не, а възрастният до такава степен смущава сам себе си, че загубва способността за ясно различаване. Да опознаеш себе си е огромно постижение по духовния път. Ако човек ясно осъзнава какво чувство изпитва при всеки импулс, той ще стигне далеч. Хората, извършили глупава постъпка, често казват: „Много ми е мъчно, но вече е твърде късно“, а това означава, че не са тренирали истинска своя слух.
Божествения импулс е изпълнен с любов. Той дарява щастие и носи мир. Най-трудното е, че не всеки човек забелязва момента на раждането на импулса, мнозинството вижда само резултата. Такива хора са като пияните и с времето, подобно на истинските пияници, започват да чувстват тревога и угнетеност, сражават се и страдат. Но човек не се ражда за това. Той се ражда за щастие. Спокойствието, любовта, добротата и хармонията са части от неговото същество и ако той е нещастен, значи е загубил себе си и не може да се намери.
Човек жадува да му се случват чудеса, да среща духове и призраци. Той винаги търси нещо сложно, а в живота няма нищо по-просто и по-ценно от това да опознаем истинската си същност.
Сподели с приятели: |
