Дълбочинната страна на живота

В съвременната епоха хората считат интелектуалния живот или живота, изпълнен с физически труд, за нормален. За практичен човек се счита онзи, който е надарен със здрав разум, а здравият разум не излиза от своите ограничени рамки. Практичен човек е онзи, който знае как най-добре да удовлетвори своите материални интереси чрез непрекъсната житейска борба. Някои считат здравия разум за позитивен и вярват само в онова, което доказва своята реалност в нашите чувства, и което може да постигне, да почувства и да познае нашият ум. По тази причина заради големия прогрес в материалния свят ние сме затворили вратите за другия свят на развитие, където може да се попадне само ако открием вратите към дълбочинната страна на живота. По своята структура и черти на характера, по своя физически строеж човек гледа само едната страна на живота и закрива другата със своя „аз“. Човек вижда само онова, което е пред него, не може да погледне към дълбочинната страна, защото е погълнат от живота на повърхността.

Днес потребността от вътрешен живот е толкова голяма, колкото никога преди. В наши дни се оказаха развити само качествата на ума, а е необходимо да се развиват качествата на сърцето, за да се постигне равновесие в живота. По такъв начин животът може да бъде уравновесен и да се подготви за възприемане на вътрешната култура и духовен живот. Мнозина смята, че чувствата никак не са важни и могат с лекота да се отделят от главната тема на живота, която за момента е интелектуалността. Нито един от онези, които са размишлявали върху дълбочинната страна на живота, нито за миг не ще се усъмни в силата и вдъхновението, които се издигат от пламтящото сърце. Човек, надарен с качествата на сърцето, не може да бъде невеж. Не му е необходимо да изкоренява интелекта си, защото сърдечността придава на интелекта онова, което ароматът придава на цветето. Моралът, ако е усвоен логично, е сух, той е плод без сок, цвят без аромат. Сърдечността ражда истинската добродетел, която никой не може да научи. Любящият човек, човекът, който носи симпатия в сърцето си, изучава морала чрез сърцето си. Само равновесието между мислите и чувствата може да подготви почва, в която да се засеят семената на вътрешния живот.

За да стигнем до духовния живот, трябва да направим три крачки. Първата е познаване на природата и характера на човека. Първата крачка по пътя на истината търсачът прави, когато е способен да разбере своите близки и намери решение на всеки проблем, свързан с тях. Втората крачка е да проникне в природата на нещата и хората, да разбере причините и следствията, да придобие способност да намира причината на причината, следствието на следствието, да се научи да открива мотивите на всички мотиви и логиката на всички логики. Когато човек се научи да вижда доброто в лошото и лошото в доброто, да забелязва фалшивата страна на истината и правдивата страна на лъжата, тогава е направил още една крачка по духовния път. Третата крачка е да се издигне над всички болки и над всички наслади на живота, така че да се окаже в света и извън него, да живее и едновременно да не живее. Така човек става жив мъртвец, мъртъв човек, живеещ вечно. Не трябва да се търси безсмъртие в бъдещия живот. Ако то някога може да се придобие, то е само по време на живота. На тази трета степен на развитие човек овладява способността да придобива щастие, сила, знание, живот и помирение със самия себе си, без да зависи от външни неща.

Духовното знание, което пробудените души са търсили винаги, никога няма да престане да ги примамва. В миналите епохи търсачите са се стремили да открият водач, наставник, който да ги посвети в тайните на дълбините страни на живота, защото когато тези тайни се разкрият, за тях вече няма да са тайна. Но човек още не се е пробудил за вътрешния живот, още не е изпитал цялата пълнота на живота. Той е видял само едната страна, може би по-интересната, но по-малко реалната.

Този, който е познал двете страни на живота — външната и вътрешната — без съмнение е изпълнил своето предназначение на земята.