Хенрик Сенкевич

- Сигурна съм - каза Нели, - че ако сега слезем при него, нищо лошо няма да ни направи.

И започна да му говори:

- Слончо, миличък слончо, нали нищо лошо няма да ни направиш?

А когато слонът кимна в отговор с хобота си, тя се обърна към Стас:

- Виждаш ли, той казва "да".

- Възможно е - отвърна Стас. - Те са много интелигентни животни и той положително е разбрал, че ние двамата сме му нужни. Кой знае дали не чувствува към нас и мъничко благодарност, но по-добре е още да не опитваме, и особено такъв опит да не прави Саба, защото него положително ще убие. А след време може и те да станат приятели. По-нататъшното им възхищение от слона бе прекъснато от Кали, който предвиждайки, че ще трябва всеки ден да работи за изхранването на великана, се приближи към Стас с подканваща усмивка и рече:

- Велики господар убие слон и Кали яде, вместо събира треви и клони.

Ала "великият господар" вече беше .далеч на сто мили от желанието си да убие слона и понеже по природа беше изключително енергичен, веднага му отвърна:

- Ти си магаре.

Но тъй като беше забравил как се казва магаре на езика кисвахили, каза му на английски, "дънки" Кали пък, не разбирайки английски,сметна очевидно тази дума за някакъв комплимент или похвала, защото след малко децата го чуха да говори надуто на Меа:

- Меа има черна кожа и черен мозък, а Кали е дънки. След това добави гордо:

- Самият велик господар казал, че Кали е дънки.

Стас нареди на двамата да пазят като зеницата на очите си момичето и в случай на опасност да го извикат веднага, взе пушката и тръгна към падналата скала, която затваряше

падината.

Като стигна на мястото, внимателно я огледа, провери всички пукнатини, мушна прът в отвора, който намери в долната част на скалата, провери старателно неговата дълбочина, след това с бавна крачка се върна в бивака, отвори кутията с патрони и започна да ги брои.

Но едва беше изброил триста, когато от растящия на петдесет крачки баобаб се чу гласът на Меа:

- Господарю, господарю!

Стас се приближи до огромното дърво, чийто дънер беше изгнил долу при земята и приличаше на кула.

- Какво искаш? - попита той.

- Наблизо се виждат много зебри, а по-нататък пасат

антилопи.

- Добре. Ще взема пушката и тръгвам, защото трябва да опушим месо. Но ти защо си се качила на дървото и какво правиш там?

Момичето отвърна със своя тъжен и напевен глас:

- Меа видяла гнездо на сиви папагали и искала да донесе на малката господарка, но гнездото е празно и Меа няма да получи гердан за шията.

- Ще получиш, защото обичаш малката господарка.

Младата негърка слезе набързо по грапавата кора и със светнали от радост очи започна да повтаря: - О, да! Да! Меа я обича много - и гердан също.

Стас я помилва ласкаво по главата, след това взе пушката, затвори кутията с патроните и тръгна нататък, където пасяха зебрите. След половин час в бивака се чу ек от изстрел, а след час малкият ловец се върна с добрата новина, че е убил млада зебра и че околността гъмжи от дивеч, защото освен зебрите видял от височината многобройни стада антилопи ариели; както и няколко водни козела, които пасели край реката.

След това заповяда на Кали да вземе коня и го изпрати за убитото животно, а сам започна да оглежда внимателно огромния дънер на баобаба, да го обикаля и да почуква с приклада по грапавата кора.

- Какво правиш? - попита Нели. Той й отвърна:

- Виж какъв е грамаден. Петнайсет души да се хванат за ръце, не биха могли да обхванат това дърво, което може би помни времената на фараоните. Ала в долната си част дънерът е изгнил и кух. Виждаш ли този отвор, през който лесно може да се влезе вътре. Бихме могли там да подредим нещо като голяма стая, в която да живеем всички. Това ми хрумна, когато видях Меа между клоните, а после, като се прокрадвах към зебрите, все за това си мислех.

- Но нали ние трябва да бягаме в Абисиния?

- Да. Но трябва да си починем и вчера ти казах, че съм решил да останем тук седмица или две. Ти не искаш да напуснеш своя слон, а аз се страхувам за тебе от дъждовния период,който вече започна и през който тропическата треска е неизбежна. Днес времето е хубаво, но ти виждаш, че се трупат все по-гъсти облаци и кой знае дали дъждът няма да плисне още преди вечерта. Палатката не те предпазва достатъчно, а в баобаба, ако не е изгнил чак до повърхността на дънера, можем да се надсмиваме на най-силния порой. В него ще бъде и по-безопасно, отколкото в палатката, стига всяка вечер да поставяме тръни в този отвор и в прозорчетата, които ще издълбаем за светлина. Тогава лъвовете могат да реват край дървото колкото си искат. Дъждовният пролетен период не продължава повече от месец и все по-често си мисля, че трябва да го изчакаме. А ако трябва така да постъпим, по-добре тук, отколкото на друго място, и по-добре в това грамадно дърво, отколкото в палатката.

Нели винаги се съгласяваше с това, което искаше Стас, та и сега се съгласи, още повече че идеята да останат при слона и да живеят в баобаба й се хареса твърде много. Затова веднага започна да обмисля как ще подреди стаята, как ще я мебелират и как ще се канят един други на чай и на обед. Накрая и двамата се развеселиха и Нели пожела веднага да разгледат новото жилище, но Стас, който с всеки изминат ден придобиваше повече опит и ставаше по-предпазлив, възпря прибързаните й домакински пориви.

- Преди да заживеем там - каза той, - трябва да изпъдим сегашните обитатели, ако има вътре такива.

И той заповяда на Меа да хвърли в баобаба няколко запалени и силно димящи сурови клона.

Действително се оказа, че е постъпил добре, защото огромното дърво беше обитаемо, и то от такива хазаи, на чието гостоприемство не можеше да се разчита.

В дървото имаше два отвора: единият - обширен, на половин метър от земята, вторият - по-малък - на височина колкото първия етаж на градска къща. Едва Меа бе хвърлила в долния отвор запалените клони, и веднага от по-горния започнаха да излизат големи прилепи, които заслепени от слънчевия блясък, летяха с писъци край дървото като обезумели. Но след малко отдолу се измъкна светкавично истинският стопанин на хралупата - огромна боа, която, изглежда, в полусън смилаше остатъците от последния си пир и едва когато бе усетила в ноздрите си дима, беше се събудила и помислила за спасението си. Като видя желязното туловище, което във формата на ужасна пружина изхвръкна от димящия отвор на дървото, Стас грабна Нели на ръце и побягна с нея към откритата джунгла. Ала само изплашено, влечугото не мислеше да ги гони, а лъкатушейки между тревата и разхвърляните вързопи, бягаше с невиждана скорост към падината, за да се скрие сред скалните отломъци и кухини. Децата се съвзеха от уплахата. Стас остави Нели на земята и скочи за пушката, след това хукна подир змията по посока на прулома, а Нели тичаше по следите му. Но след петнайсетина крачки те се стъписаха като вкаменени от необикновената гледка, която се откри пред очите им. Високо над падината за миг се показа тялото на змията и като описа зигзаг във въздуха, отново падна надолу. След малко се показа отново и пак падна. Като притичаха до брега, децата видяха изумени как новият им приятел слонът се забавляваше по този начин със змията и след като два пъти я беше изпратил във въздушно пътешествие, сега тъпчеше старателно главата й с огромния си като греда крак. Като завърши тази операция, той отново вдигна с хобота си трепкащото още тяло, но този път не го хвърли нагоре, а право във водопада. След това, клатушкайки се насам-натам и размахвайки уши, започна оживено да гледа Нели, а накрая протегна към нея хобот, сякаш напомняше за наградата, която му

се полага за геройската и много разумна постъпка.

Нели веднага изтича в палатката и се върна с пълна .пола диви смокини, които започна да му хвърля по няколко наведнъж; той старателно ги намираше в тревата и една след друга ги слагаше в устата си. Онези, които попадаха в по-дълбоки пукнатини, слонът издухваше с такава сила, че заедно със смокините нагоре изскачаха камъни, големи колкото човешки пестник. Децата посрещаха тези прояви с ръкопляскания и смях. На няколко пъти Нели се връщаше за нови смокини и не преставаше да твърди при хвърлянето на всяка смокиня, че той вече е напълно опитомен и че дори в същия момент би могла да слезе при него.

- Виждаш ли, Сташек - ще си имаме закрилник!... Защото той не се бои от никого в пустинята: нито от лъва, нито от змията, нито от крокодила. И е много добър, и сигурно ни обича.

- Ако се опитоми - каза Стас - и ако мога да те оставям под негова закрила, тогава наистина съвсем спокойно ще ходя на лов, защото по-добър защитник не бих ти намерил в цяла Африка.

След малко добави;

- Тукашните слонове са по-диви;но аз съм чел, че азиатските например имат странна слабост към децата. В Индия никога не е имало случай слон да направи нещо лошо на дете и ако се разяри, което понякога се случва, тогава местните "корнаци" изпращат деца да го успокояват.

- Виждаш ли, виждаш ли!

- Всеки случай, ти добре постъпи, че не ми позволи да го убия.

Тогава зениците на Нели светнаха от радост като две зеленикави пламъчета. Като се изправи на пръсти, тя постави двете си ръце върху раменете на Стас и наклонила назад глава, попита, гледайки го в очите:

- Постъпих така, сякаш съм на колко години? Кажи! На колко?

Той й отвърна:

- Най-малко на седемдесет.

- Ти винаги се шегуваш.

- Сърди се, сърди! А кой ще освободи слона?

Като чу това, Нели веднага започна да се умилква като малко коте.

- Ти, и ще те обичам много за това, той също.

- Аз мисля за освобождаването му - отвърна Стас, - но работата ще бъде трудна и няма да я свърша веднага, а едва тогава, когато тръгнем на път.

- Защо?

1 Корнак (фр.) - водач на слон. - Б. пр.

- О! Той няма да ме остави.

- Ти си мислиш, че и той вече е станал като мен! - отвърна малко нетърпеливо Стас.

По-нататъшният разговор беше прекъснат от идването на Кали, който донесе убитата зебра и нейното малко, удушено от Саба. Кучето имаше късмет, че бе отишло с Кали и не присъствуваше на случката с боата, защото щеше да хукне след нея и достигайки я, да загине" в смъртоносните й прегръдки, докато Стас успее да му се притече на помощ.

Ала за удушеното жребче на зебрата Нели му издърпа ушите, но това изглежда, не го трогна много, защото дори не прибра изплезения си език, с който дотича от лова.

През това време Стас каза на Кали, че възнамерява да устрои жилище в дървото и му повтори случилото се при опушването на дънера с дим и как слонът се беше справил със змията. Мисълта да заживеят в баобаба, който можеше да ги предпази не само от дъжда, а и от дивите животни, много се хареса на негъра, но той никак не одобри постъпката на слона.

- Слон глупав - каза той, - затова хвърли ниока (змията) в гърмящата вода, но Кали знае, че ниока е добра за ядене, затова ще я потърси под гърмящата вода и ще я опече, защото Кали е умен и дънки.

- Дънки си, съгласен съм! - отвърна Стас. - Но нима ще ядеш змията?

Ниока добра - повтори Кали.

И като посочи убитата зебра, добави: По-хубава от тази ниама.

След това двамата отидоха при баобаба и се заеха с подреждането на жилището. Кали намери край реката плосък камък, голям колкото сито и като го постави в дънера, насипа върху него разжарени въглени, а след това притуряше нови, като внимаваше гнилакът в дънера да не се запали и опожари цялото дърво. Каза, че прави това, та "нищо да не ухапе великия господар и бейби". И се оказа, че предпазливостта му не беше излишна, защото щом димът изпълни вътрешността на дървото и започна да се разнася навън от цепнатините на кората изпълзяха най-различни същества: бръмбари с черен и вишнев цвят, мъхести паяци, големи колкото сливи, гъсеници, дебели като пръст и противни,покрити сякаш с бодли, а при това отровни сколопендри1, чието ухапване може да предизвика дори смърт. Според това, което

---

- Какво гледаш? - попита го Стас. - Мислиш ли, че в дървото може да се укрива друга змия?

- Не, но Кали се бои от Мзиму.

- Какво е това "Мзиму"?

- Зъл дух.

- Видял ли си някога през живота си Мзиму?

- Не, но Кали слушал ужасен шум, който прави Мзиму в колибите на магьосниците.

- Значи вашите магьосници не се боят от него?

- Магьосниците умеят да го омагьосат, след това обикалят колиби и казват, че Мзиму се сърди, та негри носят на Мзиму банани, мед, помба1, яйца и месо, за да омилостивят Мзиму.

Стас сви рамене.

- Личи си, че е добре у вас да бъдеш магьосник. Но може би тази змия е била Мзиму?

Кали отрицателно поклати глава.

- Тогава не слонът щеше убие Мзиму, а Мзиму убие слона. Мзиму е смърт . . .

Някакъв странен тропот и шум в дървото внезапно прекъсна разговора. От долната хралупа бухна особен кафеникав прахоляк, след което отново се чу още по-силен тропот от предишния.

За един миг Кали се хвърли по очи на земята и започна да крещи пронизително:

- Ака! Мзиму! Ака! Ака! Ака!

В първия миг Стас също се отдръпна, но веднага се овладя и когато притичаха Нели и Меа, започна да им обяснява какво вероятно се беше случило.

- Изглежда - каза той, - разширявайки се от температурата, цели пластове гнилак в дънера са паднали и са засипали въглените. А той си мисли, че това е Мзиму . Меа, плисни обаче няколко пъти вода в хралупата, защото ако въглените не са угаснали поради липсата на въздух, гнилакът ще се подхване и дървото може да изгори.

След това, като видя, че Кали все още лежи и не престава да повтаря ужасен "ака!", "ака!", той взе пушката, с която обикновено стреляше по токачки, гръмна в хралупата и каза, побутвайки с приклада момчето по рамото:

- Твоят Мзиму е убит. Не се бой.

---

1 Поиба - вино, приготовлявано от сорго - Б. а.

- О, велики, велики господарю!... Господар не се бои дори от Мзиму?

- Ака, ака! - извика Стас, подражавайки на негъра. И започна да се смее.

След известно време Кали се успокои напълно и когато приседна до приготвеното от Меа ядене, оказа се, че моментната уплаха не беше отнела апетита му, защото освен порцията сушено месо, той изяде и суровия дроб на жребчето на зебрата, без да се смятат, дивите смокини, които имаше в изобилие от растящата наблизо смоковница. Следтова двамата със Стас се върнаха при дървото, където имаше още много, работа. Изхвърлянето на гнилака, въглените, стотиците изгорели бръмбари и големи стоножки, както и над. десетина изпечени прилепа, им отне повече от два часа. Стас дори се учудваше, чеприлепите са могли да живеят в непосредствено съседство със змията, но се досети, че огромният питон или е пренебрегвал дребните животни, или като не е могъл да се увие около нещо във вътрешността на дънера, не ги е достигал. Горещината от въглените, предизвиквайки падането на гнилите пластове, отлично прочисти вътрешността и нейният вид зарадва много Стас, защото беше широко като в голяма стая, където можеха да се подслонят не четирима, а десет души. Долната хралупа представляваше врата, горната - прозорец, благодарение на който в огромния дънер не беше нито -тъмно, нито задушно. Стас помисли да раздели цялата площ с платната от палатката на две стаи, едната от които предназначена за Нели и Меа, а другата за него, Кали и Саба. Дървото не беше изгнило чак до повърхността на дънера, та дъждът нямаше да прониква в средата и за да се предпазят напълно от него, беше достатъчно над двете хралупи да вдигнат и подпрат кората по такъв начин, че да се образува стряха. Решиха да насипят пода с изсушен на слънцето пясък край реката и да го постелят със сух мъх.

Работата наистина беше тежка, особено за Кали, защото освен това той трябваше да опушва месо,- да пои конете и да мисли за храна на слона, който непрекъснато ревеше за ядене. Ала младият негър се залови за уреждането на новото жилище с голямо желание, дори с ентусиазъм и обясни причината на Стас по следния начин:

- Когато великият господар и бейби - каза той с ръце на кръста - заживеят в дърво, Кали няма да прави за нощуване голяма зериба и може да лентяйствува всяка вечер.

- Обичаш ли да лентяйствуваш? - попита Стас.

- Кали е мъж, затова Кали обича лентяйствува, а трябва да работят само жени.

- Все пак виждаш, че аз работя за бейби .

- Но пък когато бейби порасне, ще бъде длъжна работи за велики господар, а ако не поиска, великият господар сигурно ще я бие.

Ала при самата мисъл, че бейби може да бъде бита, Стас скочи като ужилен и изкрещя с гняв:

- Глупако, ти знаеш ли коя е бейби?

- Не - отвърна изплашено черното момче.

- Бейби е ... е ... добър .... Мзиму! Кали чак седна от учудване.

И след завършване на работата той се приближи плахо към Нели, след това падна по" очи пред нея и започна да повтаря макар и не със стреснат, а с молещ глас: - Ака! Ака! Ака!....

А "добрият Мзиму" ококори своите чудни, сини като морето очи, без да разбира въобще какво се е случило и какво иска Кали.

Новото жилище, което Стас нарече "Краков", беше подредено за три дни. Преди това обаче поставиха в "мъжката стая" основния багаж и през време на силния порой четиримата младежи намериха отличен подслон в огромния дънер, преди още жилището да бъде завършено. Дъждовният период започна усилено, но това не бяха нашите дълги есенни дъждове, през време на които небето се забулва с черни облаци и скучната, омръзваща киша продължава цяла седмица. Тук вятърът прогонваше по петнайсет-двайсет пъти на ден пухкави облаци по небето, които обилно къпеха земята, след това отново блясваше ясно слънце, сякаш току-що изкъпано, и заливаше със златна светлина скалите, реката, дърветата и цялата джунгла. Тревите растяха почти видимо. Дърветата се покриваха с повече листа и докато падне старият плод, завързваше се нов. От съдържащите се във въздуха водни струйки, гой стана толкова прозрачен, че дори далечните предмети ставаха напълно ясни и погледът стигаше в безкрайното далечно пространство. По небето се простираха приказни седмоцветни дъги, а водопадът почти непрекъснато беше украсен с тях. Краткотрайните сутрешни и вечерни зари трептяха с хиляди чудесни блясъци, каквито дори и в Либийската пустиня децата не бяха виждали.

Най-ниските, разположени близо до земята облаци придобиваха вишнев цвят, горните, по-добре осветени, се разливаха във вид на езера от пурпур и злато, а дребните пухкави облачета се превръщаха в рубини, аметисти и опали. Между едната и втората дъждовна вълна нощем месецът превръщаше капчиците роса по листата на мимозите и акациите в брилянти, а светлината на зодиака светеше в освежения въздух по-ясно отколкото през другите годишни времена.

Откъм разливите, които реката образуваше под водопада, се чуваше меланхоличното крякане на жабите. Светулки, подобни на големи блуждаещи звезди, прелитаха от бряг на бряг между бамбуковите и арумови горички.

Но когато облаците покриеха за известно време звездното небе и започнеше да вали дъжд, ставаше много тъмно, а във вътрешността на баобаба - мрачно като в изба. Стас поръча на Меа да стопи мас от убитите животни и да приспособи лампа от една тенекиена кутийка, която постави под горната хралупа, наречена от децата прозорец. Светлината, която се излъчваше от прозореца, се виждаше надалеч и отпъждаше дивите животни, но пък привличаше прилепите, а дори и птиците, та Кали трябваше да направи в отвора особена преграда от тръни, като тази, с която затваряше през нощта долния отвор.

Ала през деня при хубаво време децата напускаха "Краков" и обикаляха по целия нос. Стас се впускаше на лов за антилопи ариели и щрауси, чиито многобройни ята се появиха край коритото на реката, а Нели ходеше при своя слон, който отначало ревеше само за храна, но след това започна да реве и когато му ставаше скучно без малката приятелка. Винаги я посрещаше с видима радост и веднага наостряше своите грамадни уши още щом чуеше отдалеч гласа или крачките й.

Веднъж, когато Стас беше отишъл на лов, а Кали ловеше отвъд водопада риба, Нели реши да отиде при скалата, която затваряше прулома, за да види как Стас ще се справи с нея и дали е предприел вече нещо. Заета с обеда, Меа не забеляза нейното отсъствие, а момичето, събирайки по пътя цветчетага от особената бегония, която растеше в изобилие сред скалните отломъци, стигна до наклона, по който преди бяха излезли от клисурата, и като слезе надолу, намери се

при скалата. Огромният блок, откъснат от скалатамайка. затваряше както и преди гърлото на прулома, ала Нели забеляза, че между него и стената има широко място, през което може да се провре дори възрастен човек. Тя се поколеба за момент, след това премина и се намери от другата страна. Но там имаше завой, който трябваше да се премине, за да се стигне до широкия ръкав, затворен от водопада. Нели започна да разсъждава: "Ще отида още мъничко, по-нататък, ще надникна зад скалата, ще погледна веднъж слона, който въобще няма да ме види, и ще се върна". Като размишляваше така, крачка по крачка тя отиваше все по-далеч, докато стигна мястото, където пруломът се разширяваше изведнъж и образуваше малка котловинка, и видя слона. Беше обърнат гърбом към нея, с хобот, потопен във водопада, и пиеше вода. Това я окуражи и като се притисна към скалната стена, тя пристъпи още няколко крачки, след това още няколко и тогава огромното животно, като искаше да облее страните си с вода, вдигна глава, видя момичето и веднага тръгна към него.

Нели се изплаши много, но понеже вече беше късно да се оттегли, прибра колената си едно до друго и се поклони на слона, както можеше най-хубаво, след това протегна ръка с бегониите и се обади с малко разтреперан глас:

- Добър ден, мили слончо! Аз знам, че няма да ми направиш нищо лошо, затова дойдох да ти кажа добър ден,.. и ти нося само тези цветя.

Колосът се приближи, протегна хобот, взе от пръстите на Нели букетчето бегонии, но като ги сложи в устата си, веднага ги пусна на земята, защото, изглежда, не му бяха по вкуса нито мъхнатите листа, нито цветовете. Сега Нели видя над себе си като някаква огромна черна змия хобота, който се протягаше и огъваше: докосна едната й ръка, после другата, след това двете рамена и накрая увисна надолу и започна да се клатушка кротко насам-натам.

- Знаех си, че нищо лошо няма да ми направиш - повтори момиченцето, въпреки че страхът му все още не минаваше.

Слонът дръпна назад приказните си уши, като ту сгъваше ту разгъваше хобота си и гъргореше весело както правеше винаги, когато момичето се приближаваше до брега на котловинката.

И както някога Стас бе застанал срещу лъва, сега двамата бяха застанали един срещу друг - той - огромен като къща или скала, тя - дребна трошичка, която слонът можеше да смачка с едно движение, дори не от злоба, а по невнимание.

Ала доброто и умно животно не правеше никакви гневни или пък невнимателни движения и явно беше радостно и щастливо от идването на малката гостенка.

Нели постепенно добиваше смелост, докато накрая вдигна нагоре очи и като гледаше така, сякаш гледа висок покрив, попита, протягайки плахо ръка:

- Мога ли да те погаля по хобота?

Слонът не разбираше наистина английски, но по движението на ръката й веднага се досети за какво става дума и поднесе под дланта й края на своя дълъг два метра нос.

Нели започна да милва хобота отначало с една ръка, внимателно, след това с двете, докато го обхвана с две ръце и го притисна към себе си с цялата си детска дозерчивост.

Слонът пристъпваше от крак на крак и продължаваше радостно да гъргори.

А след малко обви с хобота си дребното тяло на момиченцето и като го вдигна нагоре, започна леко да го люлее наляво и надясно.