Ххіі. Аграрната политика в китай

Напоследък се появяват съобщения, че китайското правителство купува чуждестранни земеделски земи. Предлагало да закупи 10 млн. дка земеделски земи в съседен Казахстан, където китайци да отглеждат соя и рапица (засега в тази страна законът забранява на чужденци да придобиват собственост върху земеделски земи). Китайските власти про-явявали интерес предимно към земи в Далечния изток и Африка, където вече имало много китайски фермери. До 2010 г. в Далечния изток на Русия (където има забрана да се продават земеделски земи на чужденци) китайци са закупили около 800 хил. дка земи за отглеждане на зърнени храни.

Година след като са приети партийните решения за осъществяване на икономически реформи, Дън Сяопин мобилизира широките народни маси, като дефинира (февруари 1979 г.) политическото си кредо във формата на четири основни принципа:

• социалистически път на развитие;

• демократична диктатура на народа;

• ръководна роля на ККП;

• вярност към марксизма-ленинизма и идеите на Мао Дзъдун.

Социалистическият път предполага преди всичко господство на държавните и кооперативните форми на собственост върху земята и другите средства за производство и ускорено развитие на науката и техниката²². Този път включва и политиката на поддържане на относително равенство чрез икономическо регулиране на тенденцията към диференциация и разслояване на обществото на бедни и богати.

Важна насока на политиката на реформи е отварянето на Китай към света. Както посочва Дън Сяопин, създаването на специални икономически зони и на съвместни предприятия със западни фирми и компании няма да доведе до общество, в което взема „връх” капитализмът. Причини за това са: първо, че повечето китайски предприятия са държавни и кооперативни и държат минимум 51 % от капитала; второ – в „наши ръце е властта” ²³, т.е. държавата се ръководи от ККП.

Посредством осъществяването на тази политика в КНР е постигнат висок икономически растеж. За последните три десетилетия тази растеж е средногодишно 10 %. Годишният брутен вътрешен продукт (БВП) е увеличен неколкократно и през 2009 г. е достигнал около 5 трилиона щатски долара. Близо половината от БВП на страната е получен в индустрията. В КНР промишлената производствена структура е универсална. Тази структура е съставена от почти всички модерни подотрасли и производства – минни, металургични, машиностроителни, електронни, високотехнологични. В КНР обаче все още е малък (под 4 хил. долара) БВП на човек от населението. По този показател страната заема 104 място в класацията на съществуващите държави.

През 2009 г. делът на селското стопанство в БВП на КНР е около 10 %. В него са заети над 40 % от трудещите се в страната (808 млн.). Произвеждат се редица селскостопанс-ки продукти – ориз, пшеница, царевица, просо, соя, слънчоглед, захарно цвекло, зеленчуци, плодове, фъстъци, памук, тютюн, чай, свинско и птиче месо. Добивите от селскостопанските култури са едни от най-високите в света, което се дължи главно на използването на висококачествени семена и полагането на големи грижи за отглеждането на отделните селскостопански култури (унищожаване на плевелите, поливане, торене и т.н.).

Увеличаването на селскостопанското производство се съпровожда и с постоянно нарастване на потреблението на хранителни продукти на човек от населението. Например през 1985 г. в КНР потреблението на месо на човек от населението е било 20 кг, а през 2000 г. – 50 кг. В китайската страна е твърде ниско потреблението на мляко на човек от населението. Понастоящем то е около 10 литра годишно (във Финландия – над 180 л; в Швеция – близо 150 л, в България – 46 л).

Броят на кравите е малък (около 14 млн.) спрямо населението на страната. По-голямата част от кравите се отглеждат в частни кравеферми, притежаващи по 50–100 животни. В страната има едри държавни ферми, в които се отглеждат средно по 1000 крави, а също и стопанства към големи държавни млекопреработвателни предприятия с по 10–100 хил. млечни крави.

Засега местните млекопроизводители не могат да снаб-дяват китайските градове с нужните количества мляко. Търсенето му от нарастващото местно и чуждестранно градско население отчасти се задоволява чрез внос главно от САЩ, западноевропейски държави, Австралия и Нова Зеландия.

След встъпването (2001 г.) на КНР в Световната търговска организация (СТО) се извършват значителни промени и в насоките на съвременната китайска аграрна политика, като се отчита спецификата на местното земеделие (малоземие, малки ферми, изобилие от работна ръка в селата, ежегодно нарастване на броя на населението на страната при почти неизменен размер на земеделската земя, поддържане на социалистически, справедливи отношения в селата).

Преди всичко се променят основните цели на китайската аграрна политика. След като през периода 1949–1979 г. в основни линии е завършена индустриализацията на страната, е отпаднала и преследваната тогава цел на аграрната политика, а именно да се увеличава износът на селскостопански стоки и да се получават валутни ресурси за внос на западно оборудване.

Продължава да се преследва традиционната цел да бъде осигурявана продоволствена сигурност в КНР, като се поддържа стабилно собствено селскостопанско производство и се защитават интересите на селските стопани. В правителствените дългосрочни програми са набелязани мерки за развитие на китайското селско стопанство, което да задоволява над 95 % от нужните на страната с пресни и преработени селскостопански стоки.

Съвременната китайска аграрна политика има редица нови цели. Главните от тях са:

• увеличаване на доходите на земеделските производители;

• по-нататъшно развитие на селскостопанската наука и техника;

• повишаване на образованието на селските жители;

• подобряване на услугите в селските райони;

• опазване на околната среда;

• либерализация на китайската външна търговия съг-ласно с договореностите за присъединяване на КНР към СТО.

Съгласно с договора за членство на КНР в СТО държавната подкрепа на китайските земеделски производители не може да превишава 8,5 % от стойността на произвежданата продукция в страната. По време на предприсъединителните преговори американските представители са отхвърлили искането на китайската делегация тази подкрепа да бъде поне 10 % (в САЩ е над 20 % и американски търговски компании могат да съсипят китайските производители на памук, животински и други продукти, като доставят в Китай аналогични дотирани стоки и ги продават на дъмпингови цени).

Понастоящем държавната подкрепа на селското стопанство в КНР е около 6 % от стойността на произвежданата в страната селскостопанска продукция.

Тази цифра е по-висока (около 10 %) в България, където повечето селскостопански субсидии се отпускат от фондове на Европейския съюз (ЕС).

Важна цел на съвременната китайска аграрна политика е да се повишават фермерските доходи. Засега в КНР до-ходите на селяните са трикратно по-ниски от тези на работещите в градовете.

П
73. Аграрна политика

олитиката на повишаване на фермерските доходи е главното средство за задържане на будните млади хора в селата, за издигане на културата на земеделието и за увели-чаване на производството и износа на пресни и преработени селскостопански стоки. Посредством тази политика би могло да се осигурява продоволствената независимост на страната и успешно да се противодейства на колонизаторските домогвания на отвъдокеанските транснационални ком-пании.

Съвременната аграрна политика на КНР се основава на редица принципи. Спазването им е необходимо не само за защита на китайските селяни, но и на социализма като обществен строй.

Важен принцип на китайската аграрна политика е под-държането на ефикасен държавен контрол върху външната търговия с пресни и преработени селскостопански стоки. Този контрол се извършва главно чрез:

• държавните външнотърговски предприятия, които са оторизирани да изнасят стратегически стоки като ориз, царевица и тютюневи изделия на външните пазари;

• държавни агенции за правителствените плащания на фермерите;

• програма Мониторинг (чрез която в Министерството на търговията се следят тенденциите на вноса, износа и цените на определени селскостопански стоки и на тази основа се предприемат мерки за защита на местното селскостопанско производство);

• данъци, мита и такси, с които се облагат вносителите и износителите на стоки (например за обуздаване на ин-флацията по време на глобалната капиталистическа криза 2008–2009 г. е потискан износът на царевица, ориз, пшеница и маслодайни стоки, като износителите им се задължавали да плащат експортни такси в размер на 5–25 % от стоковата стойност).

Както показва досегашната практика в бившите со-циалистически страни от Централна и Източна Европа, към първите мерки за разрушаване на социализма почти винаги са включвани „демонополизацията”, „приватизацията” и лик-видацията на държавните външнотърговски предприятия. Това е едно от главните условия за оказване на финансова подкрепа на марионетните правителства и за отпускане на заробващи кредити на васализираните страни от Международния валутен фонд и Световната банка (превърнали се в неформални филиали на Федералния резерв на САЩ).

Ултиматумите за премахване на висококонкурентните държавни социалистически предприятия се обосновават с повърхностни доводи. Твърди се, че тези предприятия правели търговията „непрозрачна”, а в тях имало „корупция” и се облагодетелствала малка група лица. Премълчава се за отвъдокеански компании, „инвестиционни”, „хедж” и други фондове, чиито босове неотдавна бяха осъдени за измами на вложители и за присвояване на стотици милиарди долари. Прикрива се и фактът, че в повечето западни държави бюджетните субсидии (на декар земеделска земя) се дават на фермерите, за да засяват и отглеждат селскостопански стоки, предимно за свързани със селското стопанство частни банки, търговски и застрахователни компании.

Други важни принципи на китайската аграрна политика:

• създаване на благоприятни условия за специализация на огромната китайска страна в производството и износа на трудоемки, но високодоходни стоки като зеленчуци (чесън, кромид, праз) и плодове (ябълки, круши);

• предоставяне на сравнително повече държавни субсидии на производителите на антиимпортни стоки като захар, мляко, овче месо, царевица, памук и соя;

• поддържане на по-ниско ниво на държавната подкрепа на изнасяните от Китай стоки – фъстъци, кромид, ябълки, яйца, свинско и говеждо месо;

• насърчаване на вноса на селскостопански суровини, предназначени за експортно ориентираната местна промиш-леност (например за китайската текстилна промишленост се внася европейски лен).

Съвременната китайска аграрна политика е съставена от редица механизми. Повечето от тях са сходни с основ-ните механизми на Общата аграрна политика на ЕС.

Засега по-голямата част (над 70 %) от държавните суб-сидии се предоставят на фермерите под формата на преки плащания. Бюджетните пари, отпускани по това перо, се изразходват главно за закупуване на висококачествени семена, торове, препарати и други материали, използвани в производството на основни селскостопански продукти. Преки плащания се правят и на единица обработвана земеделска площ (му – 666 кв. м.). Понастоящем субсидията за една единица земя (му) е около 10 долара.

Сравнително малки са заделяните от държавата сел-скостопански субсидии за преки инвестиции. Предоставяните по това направление държавни парични ресурси се използват от фермерите предимно за снабдяване с машини, поливна техника и други основни производствени фондове.

В аграрния сектор на КНР все по-широко се прилага системата на поддържане на изкупните цени на определени селскостопански стоки. Ежегодно се определят минимални изкупни цени на основните продукти – пшеница, ориз, царевица и соя. По тези цени държавата изкупува (чрез обществени поръчки) значителни количества от посочените продукти. Например китайското правителство ежегодно изкупува по около 70–80 % от произвежданите количества (100–110 т) пшеница.

Основен лост за регулиране на селскостопанското про-изводство в КНР са данъците. Понастоящем фермерите са освободени от вековния данък върху земята. Държавата ги облага с еднакъв данък в размер на 5–10 % от стойността на произведената продукция. За насърчаване на износа на определени селскостопански стоки се намалява ставката на данък добавена стойност (ДДС), а когато се цели да бъде пренасочен въпросният износ към вътрешния пазар, изно-сителите се облагат с по-високи данъци.

В социалистически Китай има сравнително по-големи възможности за закрила на китайските земеделски произво-дители чрез тарифни и нетарифни митнически ограничения. По силата на спогодбата със СТО в КНР са намалени митническите тарифи на внасяните селскостопански стоки на средно ниво 15 %. Намалени са и нетарифните бариери за внос на някои стоки. Дадено е съгласие за опериране на западни фирми на китайския пазар.

Определени са митническите тарифи за квоти (TRQ) на отделни селскостопански стоки. Например – за ограничаване на вноса на някои стоки като ориз, пшеница, царевица, памук и захар, като извънквотните им вносни количества се облагат с твърде високи митническите тарифи. По-голямата част от квотите на посочените стоки са дадени на държавни-те външнотърговски предприятия. Вносителите на селскосто-пански стоки трябва задължително да се лицензират. Китайската страна може по свое усмотрение да забранява вноса на някои от внасяните хранителни и нехранителни продукти.

Контролът върху износа се осъществява главно чрез квоти за износ, експортни такси, данъчни отстъпки (при насърчаване на износа) и допълнително облагане с данъци, когато изнасяните стоки са нужни за вътрешния пазар.

Направеният анализ на съвременната китайска аграрна политика показва, че нейните цели принципи и механизми са сходни с тези на индустриално развитите държави. При социалистическия обществен строй в КНР се постига ускореното развитие на индустрията, науката и техниката и се осигуряват държавни субсидии, способстващи за повишава-нето на фермерските доходи, рационалното използване на зе-меделските земи и увеличаването на производството и потреблението на селскостопански стоки.

В центъра на всяка политика е борбата за държавна власт, която се използва за удовлетворяване на лични и обществени интереси. Властта се налага чрез принудителни, компенсаторни и възпитателни методи и инструменти.

В селското стопанство и свързаните с него промишлени и други отрасли се прилага аграрна политика. Понастоящем тази политика бива протекционна (закриляща земевладелците и фермерите) и неолиберална, чрез която се премахват мит-нически, ценови и други механизми за защита на земеделски-те производители. Счита се, че регулирането на селскосто-панското производство би могло да става само от пазара.

В индустриално развитите държави се прилага протек-ционна аграрна политика, която осигурява на фермерите големи субсидии и високи доходи. Същевременно от прави-телствата на стотиците развиващи се страни се изисква да осъществяват неолиберална аграрна политика и да дават свободен достъп на транснационални и мултинационални компании до местните пазари.

Аграрната политика се използва преди всичко за реша-ване на проблеми, свързани със собствеността върху земедел-ските земи. Чрез нея се способства за формиране и развитие на земеделски стопанства, за уреждане на кооперативни и други обществени отношения в селското стопанство.

В Европейския съюз се осъществява протекционна аг-рарна политика. Използват се главно следните нейни меха-низми:

• изкупни цени;

• кредити;

• експортни и преки субсидии;

• производствени квоти;

• тарифни и нетарифни ограничения.

В съвременния ЕС се поставят нови цели и принципи на Общата аграрна политика на неговите страни членки. За сметка на пазарните механизми (изкупни цени, експортни субсидии) по-широко приложение намират производстве-ните квоти и преките плащания на фермери, изпълнили определени агротехнически, хигиенни, екологични и други норми и стандарти.

След 1989 г. в България се прилага неолиберална аг-рарна политика. Извършва се раздробяване на поземлената собственост, насилствена деколективизация на земеделските стопани, “демонополизация” и приватизация на държавните и кооперативните преработвателни и външнотърговски пред-приятия.

Едва през 1995 година у нас е постигнат известен успех в борбата за смяна на неолибералната с протекци-онна аграрна политика. Приет е Законът за защита на зе-меделските производители, по силата на който е създаден ДФ “Земеделие”. През 1998 г. този закон е променен така, че по-голямата част от държавните субсидии се обсебват от банкери, търговци и “собственици” на приватизирани държавни складове и зърнохранилища. Освен това в на-шата страна повечето селскостопански продукти се изку-пуват на безценица от посредници, прекупвачи и спеку-ланти. Земеделските производители получават крайно нис-ки доходи, които не им позволяват да модернизират и разширяват своето производство.

Българската неолиберална аграрна политика е несъв-местима с протекционната обща аграрна политика на стра-ните – членки на Европейския съюз. Това пречи за интегри-ране на родното селско стопанство в европейските стопански и пазарни структури и за извличане на печалби от местните фермери.

В бъдеще е необходимо адаптиране на българската към западноевропейската аграрна политика. Засега това адап-тиране би трябвало да обхваща следните политики: позем-лена; протекционна; структурна; регионална; международна; кооперативна. Същевременно при бъдещите преговори с ор-ганите на ЕС е наложително да се издейства увеличение и дори премахване на квотите за производство на селскосто-пански продукти (мляко, захарно цвекло, плодове) в нашата страна. Основание за това е и фактът, че през 80-те години на ХХ в. ежегодното българско производство на тези про-дукти неколкократно е превишавало сегашните им квотни количества.

Български учени и специалисти следва системно да допринасят за по-нататъшното реформиране на Общата аг-рарна политика на ЕС, като се отчитат условията, прак-тиките и традициите в земеделието на източноевропейските страни.

74. Аграрна политика

2. Асоциация на земеделските производители в България

3. Асоциация на зърнопроизводителите фермери

4. Асоциация на месопреработвателите

5. Асоциация на млекопреработвателите в България

6. Асоциация на преработвателите и търговците на пчелни

продукти

7. Асоциация на производителите на комбинирани фуражи

8. Асоциация на свиневъдите

9. Българска асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ)

10. Българска асоциация на билкарите и гъбарите

11. Българска асоциация на фермерите

12. Българска земеделска камара

13. Българска национална асоциация “Етерични масла,

парфюмерия и козметика”

14. Българска фондация “Биоразнообразие”

15. Българска асоциация на хранителната и питейна индустрия

16. Български пчеларски съюз

17. Българско дружество за защита на птиците

18. Национален млечен борд

19. Национален съюз на водоползвателите

20. Национален съюз на градинарите

21. Национален съюз на земеделските кооперации в България

22. Национална асоциация на млекопроизводителите

23. Национална лозаро-винарска камара;

24. Национална федерация “Земеделие и горско стопанство”

на КТ “Подкрепа”

25. Световен фонд за дивата природа (WWF)

26. Сдружение за устойчиви екологични решения “Агролинк”

27. Сдружение “Съюз на производителите на растителни

масла и маслопродукти в България”;

28. Съвет на българските аграрни организации

29. Български аграрен съюз

30. Съюз на оризопроизводителите в България

31. Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци

32. Съюз на птицевъдите в България

33. Съюз на търговците на храни в България

34. Федерация на кредитните кооперации в България

35. Федерация на независимите синдикати в земеделието

към КНСБ

37. Фондация “Блу Линк”

38. Фондация ТАЙМ – екопроекти
ІІ. Държавни институции
1. Министерство на земеделието и продоволствието

2. Държавен фонд “Земеделие”

3. Изпълнителна агенция по лозята и виното

4. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

5. Изпълнителна агенция по селекция и репродукция

на животните

6. Изпълнителна агенция по почвените ресурси

7. Изпълнителна агенция по околна среда

8. Национална служба за съвети в земеделието

9. Национално управление по горите

10. Национална ветеринарномедицинска служба

11. Национална служба за растителна защита

12. Национална служба по зърното и фуражите

13. Агенция по кадастър

14. Изпълнителна агенция по хидромелиорации

15. Аграрен университет – Пловдив

16. Агробиоинститут

17. Земеделски институт

18. Институт по животновъдни науки – Костинброд

19. Институт по ботаника към Българска академия на науките

20. Институт по криобиология и хранителни технологии

21. Институт по аграрна икономика

22. Институт по почвознание – “Н. Пушкаров”

23. Институт по растителни генетични ресурси

“К. Малков”, Садово

24. Институт по мелиорации и механизация

25. Лесотехнически университет

26. Университет по хранителни технологии

27. Програма за развитие на ООН (ПРООН)

28. Напоителни системи ЕАД

1. Алампиев, П. М., О. Т. Богомилов, Ю. С. Ширяев. Эко-номическая интеграция – обьективная потребность развития мирового социализма. Изд. “Мысль”, М., 1971.

2. Ангелов, И. и др. Икономиката на България и Европейс-кия съюз. Стратегия за догонващо развитие до 2020 г. Иконо-мически институт на БАН, С., 2003.

3. Аристотел. Атинска полития. Изд. “Христо Ботев”, С., 1993.

4. Аристотель. Сочинения в четырех томах. Изд. “Мысль”, М., 1983. 

5. Бенчева, Н. Маркетингова характеристика на стопан-ствата, произвеждащи фъстъци. Сп. “Икономика и управле-ние на селското стопанство”, № 1, 2004.

6. Беспахотный, Г. Новые механизмы приоритетного раз-вития селъского хозяйства. Ж. „Экономист”, № 7, М., 2008.

7. Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. Изд. “Обси-диан” С., 1997.

8. Бисмарк, О. Спомени. Изд. “Христо Ботев”, С., 1994.

9. Брайков, Д., С. Панделиев и др. Лозарство. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив, 2005.