Хиперактивност с дефицит на вниманието в училище разпознаване и работа с деца
Изтегляне 52.93 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Други комуникационни стратегии за работа с деца със СХДВ
| Подкрепящ
стимул Поведенческа реакция Много популярен терапевтичен подход в западните страни, е когнитивно-поведенческия подход. Той се основава на следната схема: стимул Поведението се разглежда като фактор, който търпи влиянието на стимули като поощрение и наказание и е зависимо от личностни променливи, като нагласи, очаквания, самовъзприятие. Ученето чрез наблюдение моделира у човека когнитивен образ на определени поведенчески реакции. Детето трябва да се научи да различава агресивните от самоутвърдителните реакции и да ги прилага, до колкото умее в своето ежедневие. Когато детето е със СХДВ и започне само да регистрира изявите си, тогава може да се говори за ефективно преобучение. Също така, всекидневното поведение може да се оценява чрез скала от 1 до 10, в която емоциите варират от раздразнение, злоба и агресия до спокойствие. Детето само трябва да оценява всеки ден по тази скала своето поведение. За да се постигне максимален успех поведенческият тренинг трябва да се комбинира и с обучение в семейството. Други комуникационни стратегии за работа с деца със СХДВ Комуникацията е от съществено значение за общуването с дете, което има дефицит на внимание. Трябва да се научим да разпознаваме, кога детето наистина чува това, което му казваме. Едно дете със СХДВ функционира на бързи обороти и може да му е много трудно да поддържа очен контакт с нас. Това не означава, че не ни слуша, много деца въртят определен предмет в ръцете си, докато ни слушат. Трябва да му даваме кратки и лесни инструкции, защото детето може много лесно да бъде претоварено. Желателно е да му даваме стъпките една по една и не наведнъж. След като едната е завършена докрай, тогава следва другата. Трябва да му даваме право на избор и да му обясняваме последствията от тях. Така децата усъвършенстват знанията си много по-бързо. Например, когато дойде време за излизане можем да кажем: “Ще излизаме навън, коя блуза искаш да носиш днес, с динозавъра или с количката?”. Това често позволява на малчуганите да помислят и да претеглят възможностите от избора си. Трябва да използваме нагледни материали. Децата със СХДВ реагират на визуалните неща. Вместо да им кажем какво трябва да направят, можем да им го покажем чрез разписание, снимки, показващи дадените стъпки. Трябва да говорим тихо и да запазим спокойствие. Когато сме развълнувани или повишим гласа си, можем да стимулираме детето и да постигнем точно обратния ефект от желания. Трябва да му обясняваме своите очаквания. Когато детето знае какво очакваме от него и какво може да спечели, то е склонно да се държи добре. Награждаване на положителното му поведение подкрепя бъдещото сътрудничество помежду ни. Трябва да се опитаме да мотивираме емоционално учениците в учебния процес. Да предоставяме новата информация чрез разнообразни методи за онагледяване и демонстрация. Хубаво ще е да намерим някакъв повод, за да накараме детето да излезе от класната стая (например да го изпратим да вземе нещо от другата класна стая). По този начин му даваме възможност да освободи физическото си напрежение. С упреци не може да се мотивира едно хиперактивно дете. Системното контролиране го провокира. В ситуации, изискващи интензивно внимание, хиперактивното дете трябва да седи само. Това не е наказание, а помощ – така трябва да го формулираме. Когато хиперактивното дете пречи по време на междучасие, не бива да допускаме останалите деца да се оплакват, защото така хиперактивното дете ще бъде провокирано и ще засили реакциите си. При спортуване, заради двигателната активност, хиперактивното дете става все по-възбудено. Затова, има смисъл в края на часа да му бъде поставена по-лека двигателна задача. Изтегляне 52.93 Kb. Сподели с приятели:
|