Заключение
Хиперактивното дете не обезпокоява и не се върти умишлено, може трудно да се концентрира, защото лесно се разсейва и прагът на неговата възбудимост е винаги по-висок, отколкото при другите деца. Прекалено активните деца изостават в развитието си и имат нужда от помощ при обучението и концентрацията. В никакъв случай не трябва да позволим държанието на детето да рефлектира върху отношението ни към него и то да почувства, че не е обичано. Ако едно дете е хиперактивно, това не означава, че е лошо или е допусната нарочно някаква грешка от родителите. Много световни гении са били хиперактивни деца, например Айнщайн и Моцарт, а и всички революционери в човешката история също са били.
Използвани източници
Славин Р. Педагогическа психология, София, Наука и изкуство, 2004.
Педагогическа психология. Николов П., Александрова Н., Кръстев Л., София, 2007.
Проблеми на педагогическата психология. Александрова Н., Цоков П., Койчев О., ПУ, Пловдив, 1993.
Ръководство за изследване на детето. Под ред. наБ. Минчев, София, 2000.
Янкулова, Й. Педагогическа психология. София, Падигма, 2016.
Сподели с приятели: |
