ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| ОСЪЗНАВАНЕ НА АЗА
Осъзнаването на Аза е изключително сложно явление, което може да възникне волево в резултат от описаните упражнения или чрез непосредствено изграждане на „понятие за Аза". Да осъзнаем Аза означава да имаме представа за собствена идентичност. Но собствената идентичност не е свързана с личността, тялото, интелекта или емоциите. Тя не е и състояние на самосъзнание, въпреки че се основава на него - тя е нещо много по-широко и задълбочено. Добре известно е, че през деня изживяваме моменти на „самосъзнание" (много редки) и периоди на „самонесъзнание". Например, началникът неочаквано прави забележка на някой служител пред колегите му и той изведнъж придобива силно и неприятно усещане за себе си, Което поражда у него неудобство, придружено от чувство за срам, страх, фрустрация и усещане, че е станал за присмех. Да си припомним какво казахме в предишните глави за Аза: Азът е онова. Което е същностно за индивида, а Ние - онова, което не е същностно. Във всеки индивид съществува едно Аз, но то обикновено остава извън функционалния механизъм на интелекта. Освен това то не е зряло, развито и опитно Аз, а минимизирано, крехко и безсилно. За да разберем какво става със служителя, когото са упрекнали и защо се е почувствал неудобно, трябва да разгледаме подробно ситуацията. Човекът е вършил работата си със спящо Аз и будно Ние. Изведнъж получава емоционален шок - всички го гледат и той трябва да преглътне упрека. Спящото до момента Аз рязко се събужда. тъй като всеки емоционален удар ни „отърсва" от привичното сънно състояние и изтласква Ние от съзнателното поле. В този момент индивидът „вижда себе си" ясно, тоест съзира бегло подсъзнателната структура на Ние и се отъждествява с нея, поради което се чувства като безпомощно дете (подсъзнанието), разголен и засрамен. Маската е свалена, индивидът вижда себе си и чувства, че и другите го виждат такъв, какъвто е, а не за какъвто се представя (думата „персона" идва от гръцката „prosopon" - театрална маска). Азът е скрит под гъстата мъгла на личността, която не позволява на индивида да познае себе си, тоест да познае своя Аз. Известно е, че когато човек се слее с тълпата, поведението му става по-спонтанно и демонстративно отколкото, когато е сам. Приятно е да се запознаем и да общуваме с хора, които се държат и реагират спонтанно, защото изглеждат непринудени и сърдечни. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че спонтанността е продукт на добре организиран автоматизъм. Индивидът реагира „спонтанно" в отношенията си с другите само когато неговите социални автоматизми функционират съвършено. Ако му се наложи да се изправи пред нещо, което не е „автоматично" интегрирано в него, той със сигурност ще загуби спонтанността си. Сред всички Животни човешкото същество притежава най-малка спонтанност и именно способността му да разсъждава съзнателно го отличава от тях. Животните и децата са напълно спонтанни, но това съвсем не показва човешко качество или способност. Онова, което обикновено приемаме за спонтанност или „непосредственост" е точно обратното, защото на практика то е фалшива спонтанност с натрапчив характер и е само продукт на доминиращи автоматизми. Истинската естественост в общуването и в емоционалните връзки не е спонтанна, а трябва да се научи. Ето защо през първия етап на упражненията, състоянията на съзнателност на Аза неизбежно довеждат до известна липса на естественост, тъй като индивидът усвоява нова форма на поведение, мислене и реагиране. Самосъзнанието намалява непосредствеността му, докато не се научи да съзнава себе си и да действа с Аза, а не с личността си. Осъзнаването на Аза не е нещо, което всеки може да постигне. До него имат достъп само онези, които действително желаят да съществуват като истински индивиди. Осъзнаването на Аза е психическо идентифициране на субекта с неговото Аз, което е свързващото звено между миналото и бъдещето. Това означава „да отхвърлим идентификацията" с Възприятия, емоции и идеи, нямащи нищо общо с истинското Аз. Тук не става въпрос за егоизъм, а за ментално явление, Което не е свързано с емоциите и инстинктите. Не говорим за това Аз, което, водено от желанието да притежава, казва: „Искам тази кола", „Искам да ям плодове" или „Искам да изпуша една цигара", нито дори за другото Аз, което твърди: „Отчаян съм" или „Щастлив съм". АЗЪТ е чиста, абстрактна интелигентност, която наблюдава, опознава, анализира и преценява. Не може да бъде егоист човекът, чиято интелигентност се ръководи от истински съзнателни и интелигентни механизми, лишени от собственически инстинкт, който е в основата на привичната структура на личността. Ако изхождаме от истинското значение на Аза, думата егоизъм се използва неправилно. Истинският егоист е човек, който не води съществуване на индивид, а на антииндивид. Всичките му желания са насочени към задоволяване на потребности с натраплив характер и подхранват фалшиво „аз", което прилича на ненаситен идол и изисква сляпо обожание и жертване на човешката същност. Обикновено индивидът се идентифицира с всичко, което привлича вниманието му, особено ако впечатлението е силно. Логично е тези идентификации да водят до загуба на самосъзнание. Всеки неприятен инцидент се превръща за наблюдателя в причина за безпокойство именно поради идентификацията, която става при проектиране на Аза. В този случай наблюдателят неволно се превръща от зрител в действащо лице, въпреки че не участва физически в събитието. Азът е този, който познава и мисли, и трябва винаги да поддържа това качество, тъй като щом го изгуби, престава да бъде Аз и се превръща в Ние. Нека сега разгледаме един интересен факт, който може да хвърли светлина върху идентификацията. От психологическа гледна точка, най-забележителната разлика между сънното и будното състояние се изразява в това, че докато е буден, индивидът запазва до известна степен способността да се разграничава от дейността на въображението, да я анализира и наблюдава. Когато обаче спи, той губи напълно качеството си на наблюдател на калейдоскопа на собственото си въображение и става пряк участник в действието. Това напълно съвпада с нашата теория за нивото на съзнателност, тъй като ако човек е напълно буден, той би могъл да контролира, направлява и наблюдава собственото си въображаемо поведение, а това на практика не става. Именно през деня, В състояние на привидна будност, индивидът непрекъснато губи качеството си на наблюдател и се ангажира емоционално с проблеми, които не го засягат пряко. Тази смяна на ролята от наблюдател в актьор става винаги чрез проектиране на Аза. Следователно може да определим съня като проектиране на Аза върху подсъзнанието. Периодите на сън и будност представляват поредица от проекции на Аза, който денем се проявява частично в съзнанието, а нощем в подсъзнанието. Или за да се изразим още по-добре, Азът успява да хвърли само бегъл поглед към реалния свят тъй като обичайното му местожителство е в подсъзнанието. Поредицата от проекции на Аза създава подходящ хомеостатичен баланс в организма. Като преминава от състояние на възбудимост (будност) Към друго - на стабилизиране и задържане (сън). Някои психиатри твърдят, че сънят е „необходимо бягство от действителността". Много по-точно ще се изразим, ако кажем, че той е временно изтриване на Аза, фокусиране върху подсъзнанието с цел да се поддържа и засили вегетативния живот, който без тази помощ вероятно би изгубил значителна част от нормалния си тонус. Какво става обаче при детето, което още не притежава Аз? Стимулиращата сила на Аза, динамичната енергия, която служи като централна структура при формирането на Аза, е творческата полова енергия (енергия, а не секс). Следователно детето притежава чисто либидно Аз и точно то се проектира върху подсъзнанието или несъзнаваното, за да подсили слабия организъм. Детето спи много повече от стареца, чийто организъм е вече износен. Либидото предоставя градивен материал за Аза, но когато узрее,;той не поддържа връзка с инстинктивната енергия - връзката е като тази между дървото и семето. Осъзнаването на Аза се постига постепенно, като се отстраняват вредните навици. Сред тях ще споменем на първо място навика да вършим няколко неща едновременно и особено да проектираме Аза към миналото или бъдещето, като оставяме въображението да блуждае. Човек трябва да се стреми да прави нещата последователно, едно след друго, отдавайки цялото си внимание на това, което върши В момента. Същевременно той трябва да разграничава Външните Възприятия от собственото си Аз. Например, Когато гледа филм, трябва да знае какво прави и да съзнава ясно: „Аз гледам този филм". Когато обсъжда интересна тема с друг човек, Когато наблюдава някакво впечатляващо събитие, когато чете книга или се храни, той трябва да има ясната представа: „аз правя това". Накратко, става въпрос „да не се губи Азът", да не позволяваме да се изплъзне съзнанието за собствена идентичност. Към външното възприятие индивидът трябва да прибави и „себепредставата", тоест, да възприема себе си като отделна ментална единица, различна от външния свят. Азът трябва да е тук, а външното -там. Това означава да изградим вярна представа за Аза. Следващото упражнение помага за създаването на представа за Аза. То трябва да се изпълнява всекидневно за определен период от време. Съзерцаването на диаграмата поражда състояние на релаксация, стабилност и спокойствие, и е средство за волево стимулиране на осъзнаването на Аза през деня. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|