Хлябът и олиото ще поскъпват плавно
Тръгват проверки за качеството на диетичния хляб
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изнесохме 1,586 млн. т жито, но пак има за хляб
Тръгват проверки за качеството на диетичния хлябавтор(и): Труд онлайн, 13.01.11  Накоро снимки на тестваните видове хляб бяха разпространени от Асоциация “Активни потребители”.
Министерство на здравеопазването започва проверка на качеството на диетичния хляб в страната, съобщи сайтът на ведомството. В нея ще участват всички 28 РИОКОЗ в страната. Обект на проверката ще бъдат предприятията за производство на хляб. Инспекторите ще изследват диетичните продукти за съдържанието за изкуствени оцветители, количеството на сол и захар, наличие на пепел и др. При нарушения производителите ще се наказват със съответните глоби - от 500 до 4000 лв., се заканиха от министерството. Диетичните хлябове на българския пазар нямат нищо общо с наименованието си. В тях има високо съдържание на остатъчна пепел, което може да се обясни с влагането на много сол и други добавки, като например утайки от кафе. Това показаха тестове, проведени наскоро в лаборатория на SGS във Варна, извършени по поръчка на асоциацията "Активни потребители".
София, България изпрати на приятел    
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов свиква извънреден Консултативен съвет по зърно, във връзка с растящите цени на хляба и олиото. Наличната пшеница към момента е 1 милион 583 хиляди тона. Заявки за износ от страната към момента няма и според службата това количество ще бъде достатъчно до нова реколта. Брашното, тип "500", обаче е поскъпнало на Софийската стокова борса с 45 на сто за една година. В началото на 2010-а то се предлагало по 280-400 лева за тон, а в края на годината - на цени 534-600 лева без ДДС. По данни на Националния статистически институт поскъпването на хляба за месец декември е с 0.2%. Изнесохме 1,586 млн. т жито, но пак има за хляб
Публикувана: Сряда, 12-ти Януари 2011, автор(и): Тихомир Тончeв; 24 часа 
Виж галерия 1 2 3 » Зърнена криза няма, наличното жито към 31 декември 2010 г. е 1,583 млн. тона. То е напълно достатъчно да осигури хлебния баланс до нова реколта и дори има още около 480 хил. тона за износ, съобщи вчера Злати Златев, шеф на Националната служба по зърното и фуражите. До този момент от България са натоварени кораби с 1,586 млн. тона с пшеница. Това е с 45% повече от миналата година. Както "24 часа" писа вчера, лидерът на ДСБ Иван Костов призова за пълна ревизия по складове, фермери и държавен резерв, за да се установи реално колко жито има у нас. Според него има картелиране и опити за спекулативно повишение на цените. "Ще отговоря на Костов, че съдът вече се произнесе. Картел при нас няма и отмени глобата от Комисията за защита на конкуренцията", коментира Георги Попов, шеф на асоциацията на хлебопроизводителите. Дори държавата още им дължала разноските по делата. Нека някой да ми обясни как може при над 4300 фурни да се съгласуват цени и да се картелираме, попита Попов. Освен това над 60% от бранша били в сивата икономика. Опасността при нас не е от зърнена, а от ценова криза, твърдят от асоциацията на хлебарите. Житото продължавало да поскъпва и брашното вече наближавало 800 лв. за тон. Вчера обаче от Софийскат стокова борса обявиха, че седмици наред при тях има оферти за евтино брашно по 600 лв./т без ДДС, но никой не го купувал. Явно се предпочитало да се работи в сивата икономика и суровината да се взема без документи и фактури. Иначе житото за 1 г. у нас било поскъпнало с 67%, докато в Германия повишението е със 78%, а във Франция - със 73 на сто. Не е точно така, брашно за 600 лв./т без ДДС имаше към края на декември, вече го няма, твърди обаче Георги Попов. С ДДС, комисионата за борсата и транспортните разходи пак се получавали 750-780 лв. за тон. Освен това фурните не можело да си позволят да купуват партиди от по 100 тона. По 90 000 тона жито месечно отиват за хляб, показват сметките на браншовиците. Според тях данните на земеделското министерство за наличните количества са съмнителни, защото още преди 2 месеца било заявено, че за износ има само 380 000 тона. Сега цифрата скочила на 480 хил. Около 3000 тона жито от Казахстан се разтоварват в момента на пристанище Бургас. То обаче е за производство на специално брашно за кроасани. Със сигурност и при нас няма картел, твърди Савина Влахова, шеф на съюза на мелничарите. По данни на службата по зърното и фуражите у нас имало 360 мелници. Ние пък сме 57 000, абсурд е да се говори за договаряне, коментира и Радослав Христов, шеф на асоциацията на зърнопроизводителите. Според него едва 10% от наличната пшеница у нас била при фермерите, а останалата - по складове, мелници и търговци. Земеделското министерство изпрати запитване до Еврокомисията през миналато лято дали може да забраним износа на жито. Отговорът на Брюксел беше, че ако го направим, ще отнесем санкция за ограничаване на свободния пазар, казаха от ведомството на Мирослав Найденов. Според ЕК при нужда винаги можело да внесем пшеница от европейския пазар. ТИХОМИР ТОНЧЕВ Земеделският министър Мирослав Найденов: Пробват пазара, ако мине Вярно е, че слънчогледът, както и брашното са поскъпнали. Но и при олиото, подобно на хляба, има опит за преминаване на някои критични нива в цените. Вече се среща в магазините и олио по 4 лв. бутилката. Това не е логично. В момента върви изпробване на пазара. Ако поддаде, те ще успеят. Върви се към преминаване на психологични бариери и ако пазарът не реагира, високите цени ще останат. Ние нямаме механизми, по които да регулираме цените. А те винаги са в ущърб на потребителите, т.е. на всички. Затова съм готов да инициирам разговори с колегата ми от икономическото министерство Трайчо Трайков. Не става въпрос държавата да се намесва в ценообразуването, а да се помисли за механизъм при явно спекулативни цени. Дори и само да има превантивна роля, пак ще е добре. Въпреки че някои ме критикуваха за акция "Респект" преди празниците, неоспорим факт е, че свинските пържоли останаха по 7-8 лв. за кг. Така трябва да направим и при останалите стоки. (24часа)
Зърнена криза няма и не може да има. Произведените пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед през 2010 г. са достатъчни и за вътрешното потребление, и за износ. Ако има такава криза, то би трябвало да се стигне до недостиг на стоки. Но виждате в магазините, че е пълно с всякакви брашна и хлябове. Като страна от ЕС ние сме отворена икономика и ако се наложи, няма нищо страшно да внесем жито, брашно, та дори и хляб. Но това сега просто не е нужно, в мелниците има достатъчно суровина и ако има внос, той ще е само на малки количества много качествено зърно, което да се използва за подобрител. (24часа) Храните поскъпват без да се налага? 13 януари 2011 | 16:54 | Агенция "Фокус" Няма фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20 % или цени на олиото 4, 4,5 или 5 лв, каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, който свика извънредно заседание на Консултативния съвет по зърното във връзка с изнесените данни за поскъпване на храните. Представен е много задълбочен анализ и от доклада и в коментарите и анализите може да се направи изводът, че няма фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20 % или цени на олиото 4, 4,5 или 5 лв., каза Найденов. Търговските вериги са вредни за българския производител, каза председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов след извънредното заседание на Консултативния съвет по зърното във връзка с изнесени данни за поскъпване на хляба и олиото. Натискът, който големите вериги оказват на българските производители за свалянето на цените на стоките, ще бъде тема, която предстои да бъде обсъдена в широк формат най-вероятно следващата седмица, каза земеделският министър Мирослав Найденов. Агенция “Фокус” Антонина Белопитова: Не е пазарно да се вдига цената на олиото В Русия, в Украйна няма напрежение в такъв аспект както при нас специално на пазара на зърнените култури. Това каза Антонина Белопитова, директор "Търговия и информация" в Софийската стокова борса (ССБ) пред Агенция „Фокус” . Да, има някакво напрежение, дори въведоха квоти в Украйна, забраниха износа в Русия, напрежението беше доста по-отдавна, още през есенните месеци, но това напрежение в храните там го няма. Може би някой иска да получи по-добри пари за нещо, което е произвел. Слънчогледът за олиото, което се произвежда в момента в България, е купен на цена, която не е в момента, каза тя. По думите й - България не е изолирана от света и пазарът винаги е определящ. Доколко може едно домакинство да отдели 3 лева за бутилка олио при положение, че може да си купи гръцки зехтин или гръцко рапично олио, което е със същите качества, ако не и по-добри, френско или немско на по-ниска цена? Щандовете са препълнени от видове хляб и олио, винаги можем да избираме. Не е пазарно да се вдига цената на олиото. Буквално първите дни, в които се търгуваше пшеница, царевица, на „Чикаго борд ъф трейд” и в европейските пазари – френският и германският, даже имаше едно поевтиняване, след което излязоха данните на Министерството на земеделието на САЩ на 12-ти и се покачи леко цената, каза тя. Данните на Министерството на земеделието на САЩ показват, че прогнозата за добив на пшеница в света е 645.8 млн. тона в световен мащаб. За миналата година реколтата е била 682.6 млн. тона. Прогнозата е за по-малка реколта тази година. Прогнозата за реколта 2011-2012 г. на Световния съвет по зърно също ще повлияе на цените. За пшеницата, царевицата и слънчогледа очакваме една прогноза, която се надявам да излезе в началото на февруари – на Световния съвет по зърно, където точно ще дадат световния баланс на засетите площи, на очакваните реколти, на очакваните добиви и тогава вече можем да правим някакви конкретни изводи за периода март-юни, когато ще излезе новата реколта. По принцип през зимните месеци зърното се оскъпява заради складовите разходи, всеки има склад, в който си го държи и да поддръжката на качеството на зърното, каза Антонина Белопитова. Веселина ЙОРДАНОВА Агенция “Фокус” Антонина Белопитова: Ситуацията с поскъпването на храните е създадена изкуствено Ситуацията с поскъпването на храните е създадена изкуствено. Това каза пред Агенция „Фокус” Антонина Белопитова, директор "Търговия и информация" в Софийската стокова борса. Има фундаментални фактори, които влияят на цената на слънчогледа, съответно на олиото, но в момента от месец-месец и половина, ако не и от два, на Софийска стокова борса се предлага рафинирано олио в бутилки и цената е 2.10 лева без ДДС, но няма купувачи. Говорят за някакви цени от порядъка на 5 лева, не може да става въпрос за това. За брашното нещата стоят по същия начин – имаме мелници, които вече две-три, четири години предлагат своята продукция. Брашно предлагаме регулярно - в момента диапазонът, на който се предлага тип 500, е 534-600 лева на тон. Партидите са големи, но ако се преговаря с тези мелници, предполагам, че може да се достигне до цена, която е в много по-нормални граници. Питаме се защо няма купувачи и отговорът е – може би защото при нас е на светло, прозрачно, трябва да се узакони тази покупка. Ако съществува сив сектор за веригата зърно-брашно-хляб, ние сме неудобни, защото сме прозрачен пазар и трябва да се легализира тази покупка, каза тя. В Ротердам се вдига цената на слънчогледовото нерафинирано олио. Цената на слънчогледа се вдига в световен мащаб, пшеницата също поскъпва. В момента има недостиг на реколта, търсене. Поради тази финансова криза, в която влезе не само България, но защо в България искат да я вдигнат с много повече проценти, отколкото в световен мащаб, не мога да отговоря. Ако олиото стане 5 лева, наблюдавали сме го 2008 година – директно се внасяше зехтин на много по-ниски цени от Гърция. Ние сме в ЕС и този пазар е обединен. Не би трябвало нашите производители на олио да искат такива цени, при положение, че няма да намерят покупателната способност на населението и няма да бъде търсена тяхната стока в магазинната мрежа, каза тя. Веселина ЙОРДАНОВА Агенция “Фокус” Няма основание за лавинообразно поскъпване на хляба и олиото, категоричен е министър Мирослав Найденов Няма фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20 % или цени на олиото 4, 4,5 или 5 лв. Това каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, който днес свика извънредно заседание на Консултативния съвет по зърното във връзка с изнесените данни за поскъпване на храните, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Бяха представени много интересни гледни точки, мнения и анализи, каза Найденов. Представен е много задълбочен анализ на НСЗФ, която с решение на НС вече е част от новата агенция по безопасност на храните. От доклада и в коментарите и анализите може да се направи изводът, че няма фактори, които да налагат поскъпване в първите дни на януари на хляба с 15 или 20 % или цени на олиото 4, 4,5 или 5 лв., каза Найденов. Трайна е тенденцията за поскъпване в европейски и световен мащаб, каза още той. По думите му обаче има определен натиск от страна на търговските вериги върху българските производители. „И ние се уточнихме в по-разширен формат да обсъдим този натиск на търговските вериги към българските производители”, каза той. Според него се казва, че българският производител субсидира в момента чуждите търговски вериги. Единият от механизмите, които може да се използва, е засилване на контрола по отношение на качеството от новата агенция по храните. Има около 1,5 млн. тона зърно, налични у нас. Около 1 млн. ни трябват до новата реколта, каза министърът. Излишъкът е половин милион тона. Можем даже да изнасяме, ако има кой да купува. Коментарите в тази посока за излишни. Нека да не създаваме психоза, хляб има достатъчно, няма фактори за лавинообразно поскъпване на цената на хляба и на олиото, заяви категорично министърът. Галина ДИМОВА Агенция “Фокус” Георги Попов: Търговските вериги са вредни за българския производител Търговските вериги са вредни за българския производител. Това каза на пресконференция председателят на Асоциацията на хлебопроизводителите Георги Попов след извънредното заседание на Консултативния съвет по зърното във връзка с изнесени данни за поскъпване на хляба и олиото, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Натискът, който големите вериги оказват на българските производители за свалянето на цените на стоките, ще бъде тема, която предстои да бъде обсъдена в широк формат най-вероятно следващата седмица, каза земеделският министър Мирослав Найденов. Георги Попов разказа за някои от практиките на търговските вериги за натиск на производителите. Така например много често от веригите поставяли свои цени на храните без да се интересуват от това какви ще им предложат производителите. „Търговската верига е тази, която казва кога ти можеш да промениш своята цена. Това е причината, поради която ние производителите твърдим, че тя е вредна за българския земеделски производител. Аз съм присъствал на разговор, в който представител на търговската верига определя на каква цена ще купи твоя продукт преди ти да си обявил твоята цена. В противен случай той няма да купува. С построяването на една търговска верига в един квартал в София ликвидират всички магазини на дребно, които работят и те затварят. И ти, ако не продаваш на тази търговска верига на изисканата от нея цена, ти просто не продаваш и затваряш производството си”, обясни Попов. Министър Найденов на свой ред разказа, че преди няколко месеца месопроизводители са му обяснили как търговска верига е поръчала да бъде направен колбас за 1.8 лв. килограма – доставна цена. „Само за сведение да ви кажа, че само 1 лв. струва опаковката на 1 кг колбас, което означава, че пълнежът трябва да е 80 стотинки”, заяви той. По думите на министъра за натиска на цените на пазара вероятно не са виновни производителите въпреки че хората се сещат именно за тях, когато са недоволни от цените. Затова Найденов се ангажира да инициира среща в широк формат по този проблем. Галина ДИМОВА Агенция “Фокус” Мирослав Найденов: Няма практика в Европа и света на ниво браншови организации да се говори за цени Няма практика в Европа и света на ниво браншови организации да се говори за цени, особено за проценти увеличения, защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да се самосезира. У нас вече има осъдени браншови организации за картелни споразумения за някои продукти. За олиото вече има такъв прецедент. Това каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, който днес свика извънредно заседание на Консултативния съвет по зърното във връзка с изнесени данни за поскъпване на хляба и олиото, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Министър Найденов каза, че в момента в страната са налични 1,6 млн. тона пшеница. По думите му сега няма експорт, какъвто е имало в първите месеци на новата реколта. През декември няма експерт или ако е имало, то той е бил малко. Разчетите сочат, че до следващата реколта ние ще имаме необходимост от 900 000 тона, а в момента има дори свободни количества за търгуване. Така че нямаме никакви притеснения за зърнения баланс, той е „вързан”, каза Мирослав Найденов. Възможно е да се внесе в малки количества висококачествена пшеница за правенето на кроасани например. Председателят на Консултативния съвет по зърното Красимир Аврамов обясни, че след днешното заседание, е станало ясно, че много точно трябва да се следят вътрешно общностните доставки и износа на пшеница от Агенция „Митници”. Ако се изнесе количество от 200 000 – 300 000 тона, преходният остатък за следващата година ще бъде много малък. „Ако цената на зърното един месец е 400 лв. за тон, чак след 2 месеца тази цена се отразява за крайния производител – за хляба”, посочи Аврамов. Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите, каза, че лавинообразно увеличение на цената на хляба няма да има, но това не означава, че цената ще остане същата. В момента хлябът се продава благодарение на сивата икономика на цени под неговата себестойност. „Не може да очакваме, че у нас ще имаме най-ниските цени на хляба”, каза Попов. Себестойността на 700 гр. хляб в момента е 1,06 лв. хляб, посочи той. Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите, заяви, че правителството прави всичко възможно, за да създаде лоялна бизнес среда. Всички фирми от веригата са подложени на данъчни ревизии от средата на миналата година. Проверявани бяха всички складове, в които се съхранява зърно, каза тя. „Но никой не може да наложи на каква цена ще се продава зърно, брашно и хляб – това се определя от пазара”, заяви Влахова. Галина ДИМОВА Агенция “Фокус” Мариана Кукушева: Темата за цената на хляба ще става все по-актуална с приближаването на изборите Темата за цената на хляба ще става все по-актуална с приближаването на изборите, каза пред Агенция „Фокус” председателят на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България Мариана Кукушева. Тя бе категорична, че цената на хляба не е предмет на нито един консултативен съвет в България, защото хлябът не е субсидирана стока. Друг е въпросът, че цената му се формира от цените на суровините, които се влагат в него, енергоизточниците, транспортните разходи и социалния ангажимент на всеки един работодател към държавата, тоест да се плащат данъците и осигуровките на заетите в сектора. Цената на хляба се е превърнала в един еталон за измерване и съизмерване на цените на всички останали стоки. „Считаме обаче, ние, членовете на федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, че никъде в Европейския съюз нито едно министерство не се намесва в ценообразуването на хляба, защото той е стока и пазарът определя неговата стойност. Не случайно и към момента цената на хляба не е достигнала своя максимум по формулата 1 (цена на зърното):2 (цена на брашното):4 (цена на хляба)”, посочи Кукушева. По думите й към днешна дата цената на зърното е между 420 и 450 лв. на тон без ДДС. Цената на брашното вече е стигнала 780 – 850 лв. за тон без ДДС. Това значи, че цената на хляба трябва да бъде 1,8 лв. на килограм без ДДС – а в момента такава цената на пазара не се предлага и вероятно още дълго време няма да има. „Въпросът е да не се създава истерия и всички политически лидери да не се пробват да образуват цената на хляба, защото напоследък това е една тенденция – и опозицията вече философства върху цената на хляба, което вече е нещо изключително неприятно. Не желаем нашият продукт да има политическа стойност, той има единствено пазарна и може би най-вече и морална стойност. В тази връзка, когато се мисли за покачване на акцизи, за покачване на данъци, трябва да се мисли и за това, че всички тези повишения ще се отразят в цената – първо на хляба, защото той е ежедневната стока, която ние потребяваме”, коментира Кукушева. Според нея е много важно да има ежедневен контрол върху качеството и безопасността на хлебните и сладкарските изделия, както и върху стриктното спазване на наредбата за етикетиране на храните. Не е необходимо например през медиите да става ясно, че ще има проверки. „Ние се надяваме, че тези проверки наистина са ежедневни и в същото време, всички, които са допуснали пропуски, да носят своята отговорност, както законът е вменил. Допуснатите вече пропуски могат да бъдат огласявани медийно и да бъдат назовавани некоректните производители на който и било продукт. Няма нужда да осъмваме с новина, че ще бъдат извършени проверки – те по принцип се извършват ежедневно”, обясни още тя. Хлебопроизводителите са раздразнени, че темата за цената на хляба се политизира. „Хлябът не трябва да се пипа с мръсни ръце, нито към него да се подхожда с нечисти намерения. Темата за хляба ще бъде все по-актуална с приближаването на изборите. Обаче от това нито хлябът става по-евтин, нито става по-сладък”, посочи Мариана Кукушева. Формулата за ценообразуването на хляба е приета на меморандум от представителите на веригата зърно – брашно – хляб на 22 февруари 2000 г., който е съгласуван с тогавашното правителство на Иван Костов. Тогава министър на земеделието е бил Венцислав Върбанов. Формулата е доброволно съгласяване на трите звена при ценообразуването на хляба. В последното звено формулата никога не се е използвала у нас, тоест цената на хляба винаги е била по-ниска. Ниската цена се компенсира с наличието на сив сектор и укриване на данъци. В момента единствено и само в България като страна член на Европейския съюз зърното може да се продава с ДДС и без ДДС, законодателството позволява това, каза Кукушева. Освен това у нас е позволено и хлебопроизводителите да се регистриран единствено на патентен данък. Според Кукушева тези проблеми трябва да бъдат решени, а не да се гледа само цената на хляба. Галина ДИМОВА Агенция “Фокус” Божидар Данев: Вече е късно за държавата да влияе на цените на храните Държавата закъсня с мерките за ограничаване на цените на храните като хляба и олиото, смята председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Пред Агенция „Фокус” той заяви, че държавата е можела да се намеси на пазара със зърното с пазарни инструменти като изкупи голяма част от зърнената реколта на ниски цени. Такава мярка обаче в момента би била закъсняла, понеже цените на житото вече са високи. „Те са закъснели за това нещо. Ясно бе още преди месеци накъде вървят нещата с цените на зърното, освен това ги има и Жанвиденовите уроци. Естествено е, че държавата може да се намеси по следния начин – с пазарни средства. Тя трябваше да изкупи навреме или „на зелено” голяма част от зърнената реколта, а не да чака да се изнесе, какъвто е случаят в България, и сега от този резерв, който можеше да натрупа, да интервенира на пазара. Това беше интелигентният начин да се работи”, обясни Данев. По думите му това не противоречи на правилата на Европейския съюз, защото държавата на практика е търговски агент на пазара. Изкупуването на пшеницата на по-ниски цени спокойно е можело да бъде възложено на държавна фирма, да се даде заем и след като се продаде зърното, той да бъде възстановен. „Тук не става дума за държавна помощ, а за търговска сделка”, коментира Данев. Днес прилагането на тази мярка обаче вече е късно, тъй като цените на пшеницата вече са скочили, смята още председателят на БСК. „Цените скочиха – фуражът скочи, зърното – скочи, това нещо трябваше да се направи превантивно, когато се знаеше, че ще се покачват цените”, каза още той. Галина ДИМОВА Агенция “Фокус” Красимир Аврамов: Цените на пшеницата за износ и за вътрешния пазар в момента са изравнени Цените на пшеницата у нас в момента са много по-благоприятни за българските мелници, отколкото след жътвената кампания миналата година, каза пред Агенция „Фокус” Красимир Аврамов, председател на Консултативния съвет по зърното. На свиканото извънредно заседание на съвета днес ще бъде направен опит за установяването на точното количество пшеница в страната. В момента се наблюдава изравняване на цените за износ с тези на вътрешния пазар, заяви Аврамов. За износ се търси преди всичко фуражна пшеница на цени от 380-420 лв. за тон, а цената на качествената хлебна пшеница, предлагана от българските мелници, е достигнала 450 лв. за тон. Когато се закупи малко качествена пшеница, тя може да се използва като подобрител да се повиши качеството на фуражната пшеница, която е масова в България, обясни Аврамов. Ситуацията днес е коренно различна, отколкото след жътвената кампания, когато цените на пазара у нас бяха много по-ниски от износните. „Сега ситуацията е по-благоприятна и няма чак такава опасност да бъдат изнесени 250 000 – 300 000 критични тона пшеница. Защото ако се наложи да внасяме, цената на пшеницата е пример 420 лв. за тон, но ние ще трябва да сложим маркетингови разходи и разходи за транспорт, което ще я повиши с 40-50 лв.”, посочи Аврамов. На последното заседание на съвета е отчетено, че в страната има достатъчно зърно, макар и не с толкова добро качество. „Но нямаше проблем да работят мелниците и да не се вдигат цените, защото трендът на международните цени беше в много малка степен възходящ. Тогава казахме, че евентуално някакъв пик на цената може да има през февруари. Защото след Нова година се активизират сделките, както и спекулациите. Забраната за по-високото мито за зърното в Украйна е до март и се предполага, че след това цената в Черноморския регион може да падне на по-ниски нива”, каза Аврамов. В световен мащаб обаче се чувства увеличаващата се продоволствена криза и показателите за това са износните сделки на българска пшеница за Индия, Китай, Мозамбик, за Виетнам – все екзотични дестинации за българското жито. „Износ на българска пшеница за такива дестинации се случва само през години, когато тези държава няма откъде от друго място да внесат”, каза той. На заседанието днес ще бъде обсъдена и хипотезата какво може да бъде направено като мярка, ако над 250 000 тона (с какъвто запас ще останем преди новата реколта) пшеница у нас бъде изнесена. Аврамов посочи, че далновидните мелници вече са се снабдили с достатъчно качествена пшеница, която ще ползват за подобрител. А мелниците без достатъчно финанси да се запасят могат да бъдат подпомогнати от Държавния резерв. Според Аврамов от там например със заповед на премиера могат да бъдат освободени известни количества. Красимир Аврамов заяви още, че по време на заседанието ще бъде обсъден и проблемът с осъществяването на фиктивните сделки за износ на пшеница, с които се източва ДДС от държавата. Освен че се ощетява хазната, тези сделки могат да попречат и за изчисляването на зърнения баланс на страната. А така да изкривят и цените на вътрешния пазар. В момента цените на фуражната цена се търгува 380-410 лв., а хлебната е 430-440 лв. за тон с добри хлебопекарни качества. Галина ДИМОВА „Дневник”, Македония: Хлебарите замесиха по-скъп хляб Увеличава се цената на хляба в Скопие, пише днес македонският вестник ”Дневник”. Един хляб от днес е 23 денара, а досега беше 20 (61 денара = 1 евро). Ситуацията в другите градове била подобна. Във Велес хляба е по-скъп с 12%, а същото е и в Източна Македония. Каталог: downloads downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" downloads -> Alexander Malinov downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|