Ходатайствена молитва

„Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс

Разпространява се безплатно.
67 4. Какво е Светая Светих? Как това е свързано с ходатайството?
5. Помислете за ситуация, в която светлината е победила тъмнината. Как го направи Бог?
Помислете за настоящата ситуация, в която можете да използвате ходатайство, за да постигнете същите резултати.
6. Обичате ли да представяте Исус?
Глава дванадесета: Същност на молитвата
„Две жаби паднали в купа със сметана или поне така било казано. Стените на купата били гладки и
стръмни, а сметаната била дълбока и студена. „О, безсмислено е – казала едната – ясно е, че няма кой да ни
помогне. Сбогом, приятелю! Сбогом, тъжен свят!” – и плачейки, потънала. Но втората, с по-твърд характер,
замахала с крака, облизала сметаната от устните си и премигнала със сметанени очи. „Ще поплувам поне
малко – помислила си тя или поне така било казано. – Какво би спечелил светът, ако още една жаба умре.”
Повече от час тя плувала и ритала с крака и не спряла да си мърмори. После отскочила от островчето прясно
масло, което била направила.”

Уроци от трима мъже и жаба
За пръв път чух тази мъдра поема преди
20
години в
послание на
Джон
Гарлок
–
един от моите професори в „Христос за нациите” – по темата за упоритостта. Човек не си спомня много неща от преди 20 години, но Джон Гарлок имаше похват и помазание за проповядване на „незабравими” проповеди. Други, разбира се, имат подобен дар за проповядване на лесно забравящи се проповеди.
Чувал съм много такива и сам съм ги проповядвал
Брат
Гарлок спомена историята от
ІІ
Царе
28:8-12 за трима от силните мъже на Давид: Шама,
Адино и Елиазар
Шама беше упорит в изпълнението на скромната задача да отбранява малък парцел с леща от филистимците. Адино олицетворяваше упоритостта, когато уби само с една ръка 800 филистимци. Елиазар символизираше упоритост при силно изтощение, когато, след като се беше бил няколко часа, ръката му едва се отлепи от меча.
Благодаря ви, проф. Гарлок, че чрез трима мъже и жаба ми показахте важността на упоритостта и устояването
Това е
едно от най-важните за мен духовни качества
И
колкото по-дълго живея
, толкова по-важно става за мен. „Стой там!” не е влязло в десетте заповеди, но е част от плода на Духа.
Гръцката дума, преведена „дълготърпение” в Галатяни 5:22, се определя от Конкорданса на
Стронг като „сила на характера и твърдост”. Точно това казах и аз – „Стой там!”
В това време на бързите неща – от полуготовата храна до начините за бързо забогатяване и конференции на тема „Как за един ден църквата ни да стане най-голямата в града” – ние бързо губим упоритостта като черта на характера. Готвим по-бързо, пътуваме по-бързо, произвеждаме по-бързо и харчим по-бързо… и очакваме Бог да отговаря на молитвите ни със същото темпо.
Дик Ийстман в книгата си „Няма лесни пътища” казва: „Голяма част от хората в нашето
общество са забравили за твърдостта. Много малко хора имат борчески дух като художника
Рафаел. Веднъж той бил запитан:

„Коя е най-добрата ти картина?” Той се усмихнал и казал:
„Следващата.” Рафаел винаги се стремял към по-доброто. Точно от това се нуждаем в
молитвите си – отношение на постоянство.” Ние сме като африканския леопард, който трябва да изтощи жертвата си, за да я изяде. Той умее това добре, тъй като може да тича със скорост 110 километра в час. Единственият проблем на леопарда е, че има несъразмерно голямо сърце, поради което се уморява бързо. Ако не хване жертвата си бързо, трябва да прекрати преследването.
Колко често в молитвите си ние имаме подхода на леопарда? Ускоряваме с голяма енергия, бързаме към амвона в църквата или тичаме при някой друг за молитва. Но без решение за упорито усилие често се спъваме, преди да постигнем това, което искаме. При следващия молитвен поход решаваме да се молим по-усърдно и по-бързо, когато всъщност не ни трябва повече експлозивна сила, а по-трайна сила – издръжливост, която идва само от по-голямо желание за молитва.
Джордж Мюлер беше упорит човек. Един пример за неговото постоянство виждаме във вече споменатата книга на Дик Ийстман: „Важно е да не се отказвате, преди да получите
отговора. Аз се моля за спасението на един човек от 63 години и 8 месеца. Той все още не е спасен,
но ще бъде. Не може да бъде иначе, защото аз се моля.” Дойде денят, в който приятелят на
Мюлер прие Христос. Това стана след смъртта на Мюлер. Там до един отворен гроб неговият
приятел предаде сърцето си на Бог. Упоритата молитва спечели още една битка. Успехът на
Мюлер може да се обобщи в четири силни думи: Той не се отказа!”

„Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс

Разпространява се безплатно.
68

Изтегляне 1.38 Mb.

Сподели с приятели: