Христа… сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си

„Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс

Разпространява се безплатно.
17
Стих 18 казва, че Той „ни даде служението на примирение”. С други думи чрез нашите ходатайствени молитви, ние освобождаваме плода на това, което Той направи чрез Своето дело на ходатайство. Представяме хората пред Бог в молитва, като молим Отец да ги срещне.
Ние също така сме приели служението на примирение. Независимо дали за един човек или цяла нация и независимо от причината,
която сме използвали,
за да предизвикаме среща между
Бог и
хора,
като освобождаваме плода от делото на Христос, това е paga. Това може да стане, докато се разхождаме из квартала, молейки Бог да срещне семейства и да ги спаси. Или може да е молитвено пътуване до друга нация. Нашата църква изпраща групи от ходатаи в някои от най-тъмните страни на земята с единствената цел – да се молят, да предизвикват срещи между Бога и хората.
Божествени връзки чрез човешки канали.

Срещи на изцеление
Аз съм бил свидетел на чудотворни изцеления, когато Бог се среща с хора. През 1980 г. бях на едно от многобройните си пътувания до Гватемала. Веднъж аз, жена ми и едно друго семейство служехме на една възрастна жена, която беше спасена неотдавна. Бяхме в дома й, за да споделим с нея някои поучения. Около шест месеца преди това тя беше паднала и сериозно си беше счупила глезена. Както често става с възрастните хора, счупеното не зарастваше добре. Глезенът й все още беше силно подут и много я болеше. Докато бяхме у тях, аз и другият мъж усетихме, че Бог иска да изцели глезена й в този момент. След като споделихме това с нея и тя се съгласи, ние я помолихме да вдигне крака си на столче. Аз се опитах да се моля. Бог прекъсвал ли ви е някога? Направи го с мен в този ден. (О, да беше винаги толкова „невъзпитан”!). Когато застанах между нея и Бога, за да се осъществи среща, присъствието на Бог слезе толкова силно в стаята, че аз спрях по средата на изречението и
замръзнах неподвижен
Бях направил една крачка към нея и бях изрекъл само
„Отче”.
Това е всичко, което беше необходимо! Бог като че ли толкова много искаше да докосне тази скъпоценна жена, че не можеше да чака повече. Осъзнавам, че това, което ще кажа, може да прозвучи твърде драматично, но точно това се случи. Присъствието на Святия Дух изпълни стаята толкова силно, че аз замръзнах на място и започнах да плача. Съпругата ми и другото семейство също започнаха да плачат. Жената, на която служехме започна да плаче. Кракът й започна да подскача на столчето, като се тресеше неконтролируемо няколко минути, докато тя преживяваше мощна среща със Святия Дух! Господ я изцели и я изпълни с Духа Си! При същото посещение в
Гватемала аз и съпругата ми заедно със семейството, за което вече споменах, бяхме помолени да се молим за жена, която беше в болницата с туберкулоза. Открихме я в отделение с около 40 други жени, като леглата бяха само на около метър едно от друго. Това беше частта на болницата, където лекарите и сестрите поставяха най-бедните. Между леглата нямаше дори преграда. И разбира се, тази жена кашляше и предаваше болестта си на всички около себе си. Докато говорихме и се молихме с нея, забелязахме, че жената на съседното легло внимателно ни наблюдаваше. Когато свършихме, тя попита дали бихме се молили и за нея. Разбира се, с радост приехме и я попитахме каква е нуждата й. Тя извади ръцете си изпод завивките и ни показа китките си, извити към тялото и неподвижни. Те бяха напълно неизползваеми. Краката й бяха по същия начин. Докато била в болницата за операция на гръбнака, лекарите случайно наранили нерв от гръбначния й стълб, което я оставило в това състояние. Не могли да направят нищо, за да разрешат проблема.
Състрадание изпълни сърцата ни, докато молехме Бог да посрещне нейната нужда. Нищо забележително не се случи, но ние я насърчихме да се довери на Господа и минахме през стаята, за да видим дали има още някой, с когото бихме могли да споделим Христос. Нямаше никой от болничния персонал, така че бяхме сравнително свободни да правим това, което желаем.
Когато отидохме при една жена в другия край на стаята, чухме внезапно вълнение и някой изкрещя: „Milagro! Milagro! Milagro!”. Обърнахме се да погледнем и видяхме жената бясно да размахва ръце, като ги свиваше и отпускаше, въртеше пръстите си, риташе с крака под завивките и крещеше на испански „Чудо!” Една среща се беше осъществила! Не знам кой беше по-изненадан – жената, която беше изцелена, останалите жени в стаята или аз. Надявах се на чудо, но не мисля, че вярвах за него.
Спомням си,
че си помислих:
„Тези неща са се случвали само в Библейски времена.”
Тогава всички жени в стаята започнаха да ни умоляват да се молим за тях. Ние минавахме от легло на легло, като че ли знаехме какво правим, водейки жени до Христос и молейки се за тяхното възстановяване. Тогава си помислих: „Това е лудост. Това реалност ли е или сънувам? Ние преживяваме съживление в болницата!” Няколко жени бяха спасени, жената с туберкулозата беше

„Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс

Разпространява се безплатно.
18 изцелена и друга жена, която трябваше да има проучвателна операция на следващата сутрин, си тръгна за вкъщи изцелена. Изобщо имахме добро време! Дори изпяхме няколко песни. Вероятно не трябваше да го правим, защото една служителка от болницата ни чу, дойде в стаята и ни помоли да напуснем. Тя си тръгна, но ние не. Твърде много жени искаха да се молим за тях. Няколко минути по-късно тя се върна и „вежливо” ни придружи до изхода.
Какво може да превърне едно мрачно, безнадеждно и пълно с болести отделение в църковна служба? Бог! Бог, който се среща с човека. А молитвените събрания предизвикват срещи с Бога.
Не искам да ви заблудя, че чудесата винаги се случват толкова лесно, колкото в този случай.
Но ние можем да водим хора в контакт с Бога и това е самото значение на думата ходатайство.
Често е необходимо да се ходатайства дълго, но независимо дали отнема дни или минути, усилието винаги си заслужава. Важното нещо е, че ние го правим!

Изтегляне 1.38 Mb.

Сподели с приятели: