Посвещението към Христос – трамплин за всичко Интересно е, че духовното воюване често се ражда от поклонение От чакането ни произлиза воюване. Простотата и чистотата на посвещението ни към Христос трябва да е трамплин за всичко, което правим. „Но боя се да не би, както змията измами Ева с лукавството си, да се разврати умът ви и отпаднете от простотата и чистотата на посвещението ви към Христа” (ІІ Коринтяни 11:3). Дълбочината на нашите откровения във всяка друга област на истината не намалява нуждата от просто и чисто посвещение към Христос. Всъщност това прави нуждата по- голяма. Колкото по-голямо е дървото, толкова повече се разпростираме във външните аспекти на царството, толкова повече трябва да позволим на простотата на взаимоотношението ни с Христос да се задълбочава. Във ІІ Коринтяни 11:3 се говори за заблудата. Доколкото сатана може да ни отдели от личното ни взаимоотношение с Христос, дотолкова ще ходим в заблуда, независимо колко откровения имаме. Искам да спомена три от старозаветните думи за „чакане” пред Господа, всяка от които има различен нюанс в значението си. Първата е dumiyah, което означава „чакам мълчаливо с тихо упование”. Изразява силно, спокойно и тихо упование в Господа. Давид каза в Псалм 62:1-2 „Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое, няма много да се поклатя”. Втората дума, chahah, означава „прилепвам се до; копнея за”. „Душата ни чака Господа. Той е помощ наша и щит наш” (Псалм 33:20). Това чувстваше Давид, когато каза: „Душата ми жадува за Господа” (Псалм 44:2, 63:1). Той копнееше (chahah) за Божието присъствие Третата дума qavah означава „чакам с голямо нетърпение” Тя означава също „да вържа като оплетка или бродерия”. Основният смисъл е „нетърпеливо очакване и единство, свързване, вплитане”. Следващите стихове са пример за това: „Чакай Господа. Дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа.” (Псалм 27:14). „А
