Ходатайствена молитва
служение, включително и духовното воюване, да се роди от това взаимоотношение
Изтегляне 1.38 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ИНДУСТРИАЛНИ 25.04.2023-Layout1 (3), Riis Hauel Zastapnik
| служение, включително и духовното воюване, да се роди от това взаимоотношение. В Божието време, при Божиите условия, с Божиите методи Чакането пред Господа ще ни предпази от това, да станем реакционни към дявола. Ние не трябва да откликваме на дявола. Не правим нищо при неговите условия и в неговото време. Бог определя времето и условията на битката. Той каза на Исус Навин при Ерихон (Исус Навин 6 гл.), докато той беше паднал на лице и се покланяше: „Седем дни, Исусе. Нито миг по-рано. Не прави нищо, докато не ти кажа.” Той каза: „Аз избрах времето за битката.” Бог определя и условията: „Недейте да вземате пленници. Само Раав оставете. Користите ще бъдат за Мен. Аз определям условията, никой друг – нито вие, нито сатана. Ако правите каквото ви казвам, винаги ще печелите. Направете го, както дяволът иска, и ще се озовете в омагьосан кръг.” Бог избра времето, условията и метода. Воюването не е реакция, а отговорно действие. То трябва да произхожда от покорство, а не от необходимост. Ние следваме капитана, а не врага. Господ каза на Давид да влезе в битка, когато вятърът разклати върховете на дърветата и не по-рано (ІІ Царе 5:24) Той каза на Саул да чака седем дни, докато Самуил дойде и принесе жертва (І Царе 13:8-14). Врагът ги беше обградил и хората ставаха нетърпеливи, така че Саул каза: „Сам ще принеса жертва (по моя начин), защото трябва да започнем битката.” Самуил дойде веднага след принасянето на жертвата и му каза какво мисли Бог: „Ти се провали, Саул. И царството ще се отнеме от теб и ще се даде на някой, според Моето сърце. Не ми трябва водач реакционер, който води хората според собствената си мъдрост. Трябва да става така, както Аз искам. Ти трябваше да чакаш!” Понякога Бог казваше, че хвалението е ключът, както при Йосафат (ІІ Летописи 20:1-30) и при Павел и Сила в затвора (Деяния 16:16-36). Когато служехме по улиците на Марди Грас преди няколко години веднъж Господ ни води, да крачим мълчаливо по улицата. Невероятно присъствие и страх от Бога слезе над целия район. Господ установи величественото Си присъствие и накара враговете Си да млъкнат. Реална тишина настана по улиците. В друг случай Бог ни каза да крачим по улица Борбон и да пеем затрогващата песен на поклонение „Емануил” на Боб Мак Гий. Тогава дух на изобличение слезе над улиците, докато пеехме тази силна песен, която говори за истинската съдба на човечеството. Пак настана тишина. Като че ли Господ напълно владееше ситуацията. На една пресечка, която беше затворена за пешеходци, се събрахме в кръг, коленичихме и продължихме да пеем. Когато коленичихме в поклонение, един човек направо влетя в кръга, викайки, че иска да познава Бога. Това е воюване чрез хваление! То е и ходатайство (paga) – атака срещу врага. Когато Христос е издигнат в хваление, сатана е детрониран в небесни места (Псалм 22:3, 149:4-9). Когато издигаме Сина, поваляме змията. Стратегията на Святия Дух в други случаи беше любов – благост, даване и прошка. Бях част от една церемония за примиряване в парка Конфлуанс в Денвър, Колорадо, на 12 ноември 1992 между местни американци европейски заселници. Аз ръководех „Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс Разпространява се безплатно. 51 събранието, което беше спонсорирано от коалицията „Примирение” – служение, ръководено от Джийн Стивънсън. Стратегията беше доста проста: „Покайте се и помолете за прошка за това, че откраднахте земята им, нарушихте обещанията и убихте предците им.” Когато един от тях от името на своя народ ни даде прошка и ни приветства в земята си, нещо се пречупи в духовния свят. Беше студен, мрачен ден, но в момента, в който той изговори тези думи, слънце се показа през облаците и ни огря. Този ден сложи началото на едно голямо примирение между тези две групи. Защо? Нашият жест на смирение и любов, заедно с техния, беше и акт на духовно воюване, който събори крепости в духовния свят Воюване чрез смирение Агресивна любов Не е ли парадоксално? В друг случай Святият Дух може да ви води да се съберете с други хора в съгласие, за да пречупите гръбнака на врага. Джон Г. Лейк, мисионер в Южна Африка през първата половина на този век, разказва история за епидемия на малария, която за една нощ поразила част от Южна Африка. Епидемията била толкова голяма, че за един месец ¼ от населението на района починало. Нямало достатъчно ковчези и хората били погребвани в одеала, толкова голямо било поражението. Лейк разказва за голям ходатай, който започнал да се моли. С дни – по цял ден и дори през нощта, той стоял под едно дърво и се молил срещу язвата. Няколко пъти Лейк го попитал: „Успяваш ли?” Той отговарял: „Не още.” Но един ден той казал на Лейк: „Мисля, че ако имах малко подкрепа във вяра, духът ми ще пробие.” Лейк коленичил и се присъединил към него в молитва. Нещо удивително станало. Записано е с думите на самия Лейк: „Докато се молехме, Святият Дух изпълни душите ни и аз се озовах не на колене под дървото, а постепенно се отдалечавах от него. Очите ми постепенно се отвориха и видях нещо, което никога не бях виждал – множество демони като стадо овце! Святият Дух беше слязъл и върху него и той изтича преди мен, като проклинаше армията от демони и те се върнаха обратно в ада или там, откъдето бяха дошли. Скъпи братя и сестри, на следващата сутрин, когато се събудихме, епидемията беше свършила.” Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели:
|