„Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс Разпространява се безплатно. 81
Наследствена болест Единственото нещо, което е по-лошо от пазаруването, е, да гледаш как някой друг пазарува.
Освен, ако това не е жена ми,
разбира се
Нямам нищо против да я следвам из търговския център по два или три часа. От време на време показвам интерес с леки възклицания като: „О-о-о!”, „Ъхъ”. А понякога ставам многословен и казвам: „Да”, „Не” или „Разбира се” и „Колко струва?”
Последното обикновено бързо поправям с колебливата реплика: „Колко изгодно!” Най-близкото, с което мога да сравня гледката как някой пазарува е гледането на състезание по шиене. Затова, докато жена ми и малката ми
дъщеря Хана пазаруват, аз стоя край топлите закуски и пиша. Това беше един от тези търговски центрове, където ви продават дефектни стоки на по-ниска цена. Голямата ми дъщеря
Сара, която е на 10 години, е с мен и чете. Тя също не обича пазаруването – все още. По пътя към нашето убежище при закуските й казах за гена, който носи, който Бог е дал на всички жени, който просто още не се е проявил.
Казах й да не се тревожи, защото и това ще стане. При изучаването на тази генетична зараза, направено предимно в разговори с други мъже при закуските, съм открил, че никой не знае кога генът ще се прояви и какво го задейства. Може да стане по всяко време между 6 и 13 годишна възраст. Понякога става по среднощ. Просто се събуждат, треперейки като в треска.
Когато това се случи с Хана,
бях готов да я помажа с масло, докато Сеси не ми каза, че това няма да помогне
„Какво имаш предвид с
“това няма да помогне”?
–
попитах аз изненадан
–
Разбира се, че ще помогне.” „Не – каза тя. – Това е нейният ген за пазаруване. Трябва бързо да я заведем в търговския център.” Разбира се,
мама беше права, както обикновено. Хана се прибра вкъщи, държейки гордо чантата с покупките, и изглеждаше като че ли току що е хванала първата си риба.
Жени! Кой може да ги разбере? За да подкрепя твърдението си, току що преброих мъжете и жените на топлите закуски и в съседните магазини – 26 жени и 9 мъже. Половината от мъжки пол бяха деца, довлечени тук против волята им. Един пишеше „искрено ваш”, а останалите мрънкаха
„Ъхъ”. Наистина ми
стана жал за един мъж, който изглеждаше като зомби. Мисля, че не беше издържал на стреса. Сеси и Хана вече се върнаха и си вземат нещо за пиене, докато ни показват покупките си. Аз кимам утвърдително. Сеси почти изпуска Хана, която се връща за още нещо.
Седемгодишните начинаещи купувачи не винаги се справят с темпото. Не са взели достатъчно часове по аеробика, за които истинската причина е – да са подготвени за пазаруване.
Сподели с приятели: