да повярваме, че нещо зависи от нас, че сме от значение за себе си и за другите. 2. Бог желае да ни предупреждава за тактиките на сатана. Това се вижда от факта, че щом Той ни казва да не сме невежи за тактиките на сатана, значи е готов да ни ги открива. Щом ни казва да сме бдителни, това със сигурност трябва да означава, че ако ние сме такива, Бог ще ни предупреждава. А Той не би искал от нас нещо, което не можем да направим. 3. Ние трябва да сме бдителни – да останем будни, иначе няма да усетим предупреждението на Бог за атаките и плановете на сатана. Ако тези атаки винаги са очевидни, няма да е необходима бдителност. Исая 56:10 говори за слепи стражи. Ние често сме като учениците – имаме очи, но не виждаме (Марко 8:18). Време е да спрем само да се взираме, а трябва бдително да наблюдаваме! 4. Ако не сме бдителни, ако не знаем за плановете на сатана, той ще вземе по-голям дял. Ще се възползва от нас и от нашето невежество. В противоречие с разпространеното вярване, наистина можем да погинем от невежество (виж Осия 4:6). Може да не искаме да го признаем, но сатана наистина е завоювал големи територии в Америка. Не бъдете като пустинния номад, който се събудил гладен посред нощ и решил да хапне нещо. Като запалил свещ, той взел една фурма и отхапал. Като държал фурмата близо до свещта, забелязал, че в нея има червей, след което я изхвърлил от палатката. Като отхапал втората, видял, че и в нея има червей и също я изхвърлил. Като решил, че няма да му остане нищо за ядене, ако продължава така, той загасил свещта и изял фурмите. Понякога и ние предпочитаме тъмнината на отричането пред светлината на истината. Въпреки, че истината понякога боли, тя все пак е истина. Отричането не я променя. Ако сатана се е възползвал от нас, нека го признаем и да решим да си върнем обратно загубеното! Две новозаветни думи са свързани със старозаветната дума „страж”: gregoreuo и argrupneo. И двете означават „да стоя буден” в смисъла, в който часовоят не бива да заспива. Тези думи са използвани в следните стихове: „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение” (Кол 4:2). „И казва им: Душата Ми е пренаскърбена до смърт, постойте тук и бдете… Бдете и
