Изключително токсично растение. Ефектът му се дължи най-вече на изброените полиацитиленови производни и най-вече на цикутоксина. По остротата на проявите си наподобява бучиниша (Conium maculatum). В малки дози Cicuta virosa причинява най-вече тетаниформени контрактури на крайниците и храносмилателния тракт, изразен с долно- и горнодиспептичен синдром. В големи дози – конвулсии, брадикардия, тахипнея до кома.
Фармакология
Цикутоксина притежава антимикробно действие и ин витро инхибира пролиферацията на лимфоцитите.
Патогенетични експерименти
Първата патогенеза е описана още от Ханеман. Натрупаният опит през годините показва ефекта на Cicuta virosa предимно към:
1. Нервна система, където проявява изразени неврологични симптоми
-
дебютна стомашна аура, предвестник на загуба на съзнанието и паметта
-
обездвижване с втренчен поглед, мидриаза, цианоза на лицето, палпебрални миоклонии, впоследствие – загуба на мускулен тонус и сфинктерна слабост на пикочния мехур
-
фаза на конвулсии с опистотонус, тонични и клонични гърчове, започващи от лицето, локални спазми до кома
2. Кожа
-
мокрещи дерматози със сливащи се пустули, които образуват впоследствие жълтеникави крусти предимно по главата (Viola tricolor) и лицето с медоподобен ексудат (Graphites)
Характерни признаци
Усещания
Модалности
Подобрение
Влошаване
-
при докосване
-
от шум, светлина и дим (дискотека)
Етиологични сходства
Имайки предвид общото действие и симптомите, получени при патогенетичните експерименти Cicuta virosa е показана при:
-
последици от гръбначно-черепна травма (Natrum sulfuricum, Arnica)
-
гърчове, независимо от етиогенезата им
Клинични показания
1. Неврологични показания
-
епилепсия и епи еквиваленти
-
абсанси - птимал
-
генерализирана и сециална епилепсия
-
джаксонова кортикална епилепсия
Rp.) Cicuta virosa 15СН – по 5 гранули ежедневно за дълъг период от време
NB! Cicuta virosa е назначен при тази тежка неврологична патология обикновено като комплементарен медикамент на фона на съответната антиконвулсивна алопатична терапия. Медикаментът може да бъде приложен самостоятелно единствено и само при епи еквивалентите тип “джаксон”, при пациенти в юношеска възраст с чисто електроенцефалографско трасе при перманентен контрол от специалист. В останалите случаи Cicuta virosa подпомага действието на алопатичната терапия, спомага за редуциране на дозата на съответните медикаменти и подобрява клиничното състояние на пациента.
2. Дерматологични показания
-
несърбящи дерматози – ексудативни и мокрещи, локализирани предимно по лицето (импетиго, сикозис)
Rp.) Cicuta virosa 9СН – по 5 гранули 2 пъти дневно в течение на 1 месец.
Заключение
Cicuta virosa е едно от най-старите и най-използваните лекарства за спазми и гърчове – от хълцането до големите епилептични припадъци в миналите векове. В наши дни, при наличието на богата гама от антиепилептични средства, използването й за лечението на епилепсия остава в историята, но клиничният опит показва понякога учудващо добри резултати при приложението й като комплементарен медикамент.
Лекарствена форма, налична в аптечната мрежа в България - Cicuta virosa – 9СН; 15СН.
CINA
Cina (или Artemisia cina) е тревисто растение от семейство сложноцветни, растящо в степите на Туркистан. Тинктурата майка (ТМ) се приготвя от неразтворилите се още съцветия в изсушено състояние. Съдържа предимно етерични масла, цинеол-евкалиптол и карбонилни производни-лактони: бета-сантонин и алфа-сантонин, наречен още артемизин
Фармакология
Алфасантонинът притежава антихелминтна активност, насочена предимно срещу нематодите – в частност аскарис.
Токсикология
Тъй като лекарството е познато в степите на южна Азия и се използва главно като антихелминтно, често пъти са се наблюдавали и токсични прояви при приемането на по-високи дози от медикамента, протичащи главно с тенденция към генерализирани на спастични пристъпи (в началото – клонични, в последствие – тонични). Всичко това е съпроводено от хемиконвулсии на лицето, придружени от мидриаза, дисхроматопсия, зрителни халюцинации, впоследствие – брадипнея, кома със стридорозно дишане / необратимостта на мидриазата e патогмоничен симптом на тежка интоксикация завършваща често с екзитус /.
Патогенетични експерименти
Клиничните наблюдения показват ефекта му върху
- храносмилателния тракт -със симптоми на болки със спастичен характер и
-
нервната система - очедвигателни смущения –страбизъм
Характерни признаци
Усещания -
анален сърбеж предимно през нощта
-
абдоминални болки в областта на омбиликуса, подобряващи се, когато болният лежи по корем
Модалности Подобрение
Влошаване
-
през нощта
-
при най-малката забележка и противоречие
-
при новолуние
Съпътстващи признаци -
бруксомания с нощни страхове
-
постоянен, неутолим глад предимно в нощните часове, редуващ се с дневна анорексия / туберкулинова група /
Сподели с приятели: |