2 . Нефрон – устройство .Видове.
Нефронът е основната структурна и функционална единица на бъбрека. Нефронът се състои от бъбречно телце, тубулна система и перитубулна капилярна мрежа. Бъбречното телце има един съдов полюс, в който се намират влизащата и излизащата артериола и уринен полюс, който представлява началото на тубулната система. Структурите, през които се извършва гломерулната филтрация, носят името филтрационна мембрана – изградена е от фенистриран капилярен ендотел. Юкстагломерулният апарат е комплекс от специализирани структури в съдовия полюс на гломерула, където се намира и екстрагломерулен мезангиум. Към съдовия полюс на всяко бъбречно телце се допира част от котикалната възходяща Хенлева бримка. Крайната част на афетентната артериола, екстрагломерулният мезангиум и плътното петно изграждат юкстагломерулният апарат. Тубулната система на нефрона се състои от последователни сегменти с различна структурна и функционална х-ка. Те са: проксимален тубул с нагъната и права част, тънка нисходяща, тънка възходяща и дебела част на бримката на Хенле, дистален нагънат тубул, свързващ тубул и кортикален и медуларен събирателен тубул.
В зависимост от разположението на бъбречното телце в кортикалната част на бъбрека и дължината на Хенлевата бримка , нефроните се разделят на два типа:Корткални и юкстамедуларни. Кортикалните са повече на брой, бъбречните им телца са разположени във външните две трети на кортекса и имат къси Хенлеви бримки, които навлизат само във външната част на медулата. Бъбречните телца на юкстамедуларните нефрони са разположени в най-вътрешната част на кортекса и имат дълги Хенлеви бримки , достигащи до върха на медуларните папили.
Сподели с приятели: |