Регулация на двигателната активност на тънките черва

Най- силните дразнители , включващи регулаторните механизми на тънкочревната моторика,са локалните механични и химични дразнители.

Локални нервни механизми на регулация- Ентералните невронни мрежи са източник на перисталтичните и сегментиращите движения. , както и на мигриращия миоелектричен комплекс. Локални механизми участват в координацията на движенията на отдалечени един от друг сегменти на тънкото черво. , както и на тънкото черво със стомаха и дебелото черво.

Комбинация от централнонервни и локални механизми. – Тя е необходима за координиране на моториката на тънкото черво с проксимално разположения стомах и дистално разположения колон. Такива механизи са интестиноинтестиналния рефлекс- преразтягането на определен сегмент от тънкото черво предизвиква отпускане на останалите части на червото и гастроилеалният рефлекс-увеличаване на двигателната активност на терминалния илеум в отговор на активиране на двигателната активност на стомаха.

Централно нервни механизми- Те се провеждат чрез вегетативните нерви като симпатикусът участва в механизми, потискащи двигателната активност на тънкото черво , а парасимпатикусът – в механизми на активиране.

Хормонална регулация- Хормоните секретин , гастрин , холицистокинин участват в преминаването от мигриращия миоелектричен комплекс към смилателната активност след нахранване като го потискат. Невротензинът и глюкагонът , секретирани от ендокринни клетки на илеума , участват в преминаването на ММК към смилателната активност в тънкото черво.Мотилинът има значение за протичане на втора и трета фаза на ММК.