Резорбция на соли ,вода и витамини

Резорбция на вода в тънкото и дебелото черво. Стомахът резорбира незначително количество вода. Почти изцяло водата(поета с храната и от смилателните сокове) се резорбира в тънкото и дебелото черво. Осмотичният градиент, необходим за резорбцията на вода, се поддържа от по-високата концентрация на натриеви и хлорни йони в луменовия край на междуепителните пространства в сравнение с чревния лумен. Това е резултат от дейността на натриево-калиевите помпи, гъсто разположени в страничната част на базолатералната мембрана. По този начин осмотичният градиент, благодарение на който се резорбира в червата, се поддържа в крайна сметка от метаболитна енергия на чревния епител. Това е всъщност описаният вече механизъм на постоянния осмотичен градиент на страничните междуепителни пространства . Зависимостта на осмозата от натриево-калиевата помпа създава възмойност за регулация на водната резорбция и за терапевтична намеса при дехидратация. Така например, когато е необходимо бързо оводняване per os, давасефизиологиченразтвор, към който се прибавя глюкоза. Резорбцията на глюкозата ускорява натриевата резорбция на луменовата мембрана поради общия преносител. Обратно, когато се налга оводняване на чревното съдържимо при запек, се поемат соли, които почти не се резорбират(например магнезие сулфат-английска сол). Те увеличават осмоларитета на чревното съдържимо и заедно с това потока на вода към лумена на червата. Механизмът е подобен на осмотичната диуреза в бъбрека.

Резорбция на желязо. Двувалентните йони на желязото, намиращи се в чревното съдържимо, се резорбират в дуоденума и йеюнума като предварително се свързват със специфичен транспортен белтък на луменовата мембрана на ентероцитите. Преносителят е специфичен Fe2+ и не се свързва с Fe3+(три плюс). Транспортирането през луменовата мембрана железни йони се пренасят през цитозола, свързани със специфичен вътреклетъчен белтък-мобилферин. Това предпазва желязото от образуване на неразтворими комплекси с вътреклетъчни аниони. Базолатералната мембрана съдържа рецептори за плазмания трансферин. Тези рецептори пренасят желязото от мобилферина към плазмения трансферин. Освен под формата на двуваленти йони, желязото се резорбира в тънкото черво още под формата на хем, съдържащ се в хемоглобина и миоглобина на месната храна. Хемът се пренася от специфичен преносител на луменовата мембрана. В ентероцита хемът се разгражда от лизозомните ензими и съдържащото се в него желязо се освобождава. Тъй като резорбцията на желязото в тънкото черво представлява важен фактор за баланса на желязото в организма. Без да се изчерпва целия въпрос за баланса на желязото, съществено в рамките на физиологията на храносмилането да се отбележи следното: При намаляване на съдържащото се в организма желязо(например при кръвозагуба) се увеличава броят на преносителите на желязото в ентероцитите. При наличие на по-голямо количество резорбируемо желязо в чревното съдържимо и след попадането му в чревните епителни клетки, в тях се стимулира синтеза на феритин- белтък, който свързва желязото и образува вътреклетъчното депо на желязо. Това предпазва огранизма от повишаване на плазменото съдържание на желязо и представлява резерв за поддържането на нормалната плазмена концентрация на желязо. С периодичното отлющване на чревния епител, желязото, съдържащо се в него, се изхвърля от организма. От постъпилите с храната средно около 15-20мг. Желязо дневно само 1-1,5 мг. Се резорбират като резорбцията нараства при усилена еритропоеза- при жени в периода на полова зрялост, в случаите след кръвозагуба, при подрастващи, при бременни, по време на кърмене. Ниската усвояемост с поетото с храната желязо се дължи на свързването му в неразтворими съединения с такива съставки на храната като аниони на фитиновата, фосфорната киселина, танини, оксалати, влакнини. Обратно, понижаването на pH и в частност наличието на аскорбинова киселина, благоприятстват резорбцията на желязо, редуцирайки желязо 3+ до желязо 2+, което в по-малка степен образува трудно разтворими комплекси и освен това желязо 2+ се свързва с транспортния белтък на луменовата мембрана.

Резорбция на витамини. Витамините са в-ва , които са абсолютно необходими за нормланото протичане на жизнените функции и тъй като не се синтезират в оганизма на човека, доставянето им става почти изцяло чрез храната.