Храносмилателната система и 5 функции

При появата на перисталтична вълна в стомаха , тонусът на пилорния сфинктер намалява и той се отваря. Перисталтичната вълна избутва напред втечненото стомашно съдържимо и то преминава в дуоденума. Диаметъра на лумена на лумена на отпуснатия пилор е много по-малък от този на антрума и позволява преминаването на частици не по-големи от 1-2мм. Когато перисталтичната вълна достигне до пилора , той се затваря и преминалият в дуоденума обем не надхвърля 7мл. Нарастването на скоростта и амплитудата на вълната към пилора предизвиква контракция на широк препилорен сегмент, продължаваща известно време и след затварянето на сфинктера. Налягането , създадено от контракцията на този сегмент притиска намиращите се в него по-големи , непреминали през пилора частиции ги връща обратно в проксималната част на антрума.това движение се нарича ретропулсия. Притискането на частиците от продължителното съкращение на препилорния сегмент и ретропулсията ги раздробяват и размесват със стомашния сок. При появата на следващата перисталтична вълна пилорният сфинктер се отваря и събитията се повтарят до завършване на смилателните процеси в стомаха и окончателното му изпразване в дуаденума.

Някои перисталтични не нарастват по-посока към пилора , а затихват и се оказват неефективни за изпразването на стомаха.

Секреция , ензимно разграждане и резорбция в стомаха

Луменовата повърхност на стомашната лигавица е покрита от цилиндричен епител, секретиращ муцини и алкална течност. В лигавицата се отварят една или повече стомашни жлези. Стомашните жлези са туболозни. Близо до отвора си съдържа муцин секретиращи клетки. По навътре се разполагат пристенните клетки, секретиращи солна киселина и вътрешен фактор на Castle , а най- дълбоко се намират главните клетки секретиращи пепсиногенклетки. В антралната част на стомаха жлезите съдържат ендокринни клетки -G-клетки., секретиращи в кръвта хормона гастрин. Жлезите в стомашната лигавица съдържат клетки , секретиращи соматостатин . Мастоцитите секретират хистамин.

Протеолитичните ензими ,солната киселина , вътрешен фактор на Castle, муцини и хидрогенкарбонатни йони имат важно физологично значение.Пепсиногените се активират от солна к-на и разграждат около 15% от белтъците до пептиди и АК.намалената или липсваща секреция на пепсини може да бъде компенсирана от протеолитичните ензими на панкреатичния сок в дуоденума. Стомашната липаза разгражда малка част от липидите до 10% , тъй като в стомаха те не се емулгират. Вътрешения фактор на Castle е необходим за резорбция на вит В12. В стомаха продължава да действа слюнната алфа-амилаза , но само във вътрешността на съдържимото . муцинът и хидрогенкарбонатът образуват защитна бариера на стомашната лигавица срещу солната киселина.

В стомаха ханителните вещества не се резорбират.Това е така заради ограниченото ензимно разграждане. Друга причина за липсата на резорбция е отсъствието на съответните транспортни механизми в епителните клетки на стомашната лигавица. Течностите не се задържат в стомаха и затова не се резорбират там , а в тънкото черво. В стомаха се резорбират лекарства и токсични вещества , които са липидоразтворими или чиито молекули са електронеутрални и с размер , който позволява преминаването им през фосфолипидните части на мембраната.