Христо Смирненски Създаване на цикъла публикуван във в-к „Работнически вестник
Изтегляне 37.39 Kb.
|
| „Зимни вечери” – Христо Смирненски
1. Създаване на цикъла - публикуван във в-к „Работнически вестник” в началото на 1923г. - в самостоятелно издание – през 1924г. с помощта на литературния критик Георги Цанев 2. Поетически модел на града в „Зимни вечери” - градът съсредоточава човешките съдби, пространство на човешките тревоги; - градът у Смирненски е пространство на противоречия и сблъсъци: уличната тълпа - бедни/богати; - „Зимни вечери” е свят на душевен хаос, убиец на мечти, заключено за надеждите пространство /връзка със символистите/ 3. „Зимни вечери” а/ градът – въплъщение на злото - столичният град е свят на неправдите, на незаслужената участ, на „зимата” в духовното общуване между хората; - символ е на пустошта, на призрачните селения, но и място на порока б/ композиция - в 7 части и 32 строфи поетът обрисува града чрез зимен пейзаж в крайния бедняшки квартал; - изображението довежда до по-дълбоки социални внушения – градът е обществена и духовна среда на човешки персонажи от най-бедното съсловие у нас в/ заглавие - налага времевото пространство - вечерта - видяното и разказаното е в неопределен брой вечери на зимата – смълчани, притихнали - зимната вечер асоциативно отвежда към детските представи за пухкава бяла картина – светла, чиста, уютна, усещане за ситост, сдружение и помирение - НО авторът предава на зимния вечерен град призрачност и демоничност - за социалните низини зимата е сезон на изпитание за бита и духа на бездомниците - природа, вещи , хора са в криза, която генерира множество прокобни знаци на злото и смъртта. - природните детайли от зимните вечери са пръснати в целия цикъл, а връзката между седемте фрагмента се осъществява от бродещия в мъглата поет г/ символика на цветовете - основните тонове са бялото и черното: белият сняг – „хрупка зъл и глух” оскрежената топола – зловещо „стърчи” - белотата на снежинките е контрапункт на калта, в която те потъват - снежинките – краткотрайност, мимолетност на чистата духовност, преждевременна старост на човека от социалното дъно Бялото – символизира отчуждението на ситите, пустошта, в която са захвърлени бедните хора - в ІV фрагмент – бялото като отвъдност /демоничност/ Черното – демоничният град /”черна гробница”/ символ на страшното, грозното, смъртта; - тъмнината и мъглата – страховити полутонове на черното и бялото - мъглата носи усещане за задушаване, неясност, безперспективност; тя отключва социалната и екзистенциалната драма на обитателите; те живеят в призрачния свят без надежди за бъдеще, сред фаталната неизбежност на физическата и духовната смърт. Жълтият цвят – зловещ знак; запалените лампи и свещи не разсейват мрака, а искрят враждебно като „жълти стъклени очи”; мъглата е жълтопепелява, а луната – „огнен сърп”/ сърпът от оръдие на труда тук носи ефект на унищожение/ - бялото, черното, сивото и жълтото показват покъртителната история на човешкото изтляване д/ призрачност и апокалиптичност на човешкото битие - мълчанието е липса на глас, но тишината също има своите измерения - „изопнатите жици” наподобяват „странни струни”, по които животът-злодей свири чудовищната мелодия на човешкото страдание; - в мълчанието се откроява скриптенето на снега – „хрупка зъл и глух”; - „ридай старуха”, „грубо гърмят слова”, „децата пищят”…- писъкът, риданието, виковете са израз на непокосима болка - само в картината на циганите ковачи има по-ведър смислово-емоционален оттенък - образът на зимната страшна пустиня внушава идеята, че за човека няма спасителен бряг;отвореното пространство отвежда към затвореното;студът извуците – дома на хората е/ Домът – вещно обкръжение на нещастните обитатели на бедняшкия квартал - зимната вкочаненост се разраства в изображение на духовната, мисловната застиналост на битието; - призрачната природа съответства на призрачния човешки свят; - в целия текст понятието Дом липсва, защото домът обикновено е интимно пространство, крепост сред хаоса и тревогите; - в „Зимни вечери” синоним на дома са: „смълчаните хижи”, „Сградите с жълти стъклени очи”, „къщурка позната” и др. - изобразените вещи само загатват за човешко присъствие; - мътните стъкла, злокобното черно ложе, мъничкият иконостас показват социалната безпомощност на обитателите; - в тези обиталища поетът съсредоточава три погледа „вътре” и един „отвън”-до фенера ж/ човешкият свят в „Зимни вечери” - човешкият свят е призрачен: бащата „безхлебен” – възприеман като силует, отдавна е загубил своята функция на глава на семейството; чужда му е отговорността към дома, децата, семейството - жената –проридава едва-физическа и духовна обезсиленост; - горестният плач на старицата – загубила женственост „старуха” - VІ фрагмент – жертва на туберколозата /гостенка при несретниците/; - слепецът – лишен от вътрешно проглеждане, житейска безнадеждност; з/ сцената с ковачеството - зазвучава нов ритъм, открояват се други цветни детайли; - огнените ковачи предизвестяват заревото на човешкия гняв, който разкъсва призрачната белота на студените зимни вечери - ако безхлебният баща е лишен от съзидателен психологически потенциал, то циганите символизират устойчивост и сила и се различават от другите Каталог: bel bel -> Съдържание bel -> Имена клас проверител общо точки преслава Валентинова Стоянов б 73 73 73 bel -> Конспекти за изпити за самостоятелна форма на обучение X клас български език и литература зп bel -> Ренесанс Етапи bel -> Сборник нов e ли "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра bel -> Отдел “Методичен” bel -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса Изтегляне 37.39 Kb. Сподели с приятели:
|