азАЗ (в речта се произнася като "А) Числена стойност 1

Следовници наделото на св. Константин-Кирил Философ, група "Кансубиги Ирник"

"РУСКИ" ЛИ Е "РОСКИЯТ" ("РУШКИЯТ" ИЛИ ОЩЕ "ФРУШКИЯТ"
1
ЕЗИК, С
КОЙТО СВ. КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ СЕ ЗАПОЗНАВА ПО ВРЕМЕНА
МИСИЯТА СИ ПРИ ХАЗАРИТЕ
В та година императорът на Византия Михаил III лично изпраща Константин Философи брат му Методий на важна църковна и дипломатическа мисия при хазарите. В началото двамата братя се отправят към византийското владение Херсон на Кримския полуостров. Пристигнали там, братята започват своята дейност във връзка с мисията си, но и тук, както и при предишните мисии и спорове в защита на Христовата вяра, Константин, наречен Кирил Философ, отново проявява своите изключителни филологически способности. Затова време в "Пространното житие" на Кирил е писано И когато дойде в Херсон, тук изучи еврейския език и книжнина, като преведе осемте части на граматиката и поради това обогати своя разум" Изучаването на еврейския е било много необходимо, защото хазарите изповядват юдаизма като официална религия. Тук философът намира евангелие и псалтир, написани с роски (рушки) букви и открива човек, говорещ на този език. И като беседва с него и усвои силата на речта с оглед към своя говор, ОТДЕЛИ ГЛАСНИТЕ ОТ СЪГЛАСНИТЕ БУКВИ. А след като се помоли Богу, бързо започна да чете и разказва. И мнозина се чудеха, славейки Бога" - стр. 153 (4). Пак там е записано "Тук му е мястото да отбележим, че в тези "роски" ("рушки" или "фрушки" - ба) букви някои изследователи виждат доказателството, че първата славянска азбука е РУСКАТА. Съществува, разбира се, и друго мнение, че в оригинала на житието не е стояла думата "роски", а "соурски" те. сирийски, арамейски букви. В тази връзка на стр. 43 (5) е записано В обработката на Храбровата творба "За буквите, поместена в Берлинския сборник (XIII ви в нейна по-късна редакция, думата Храбър "сирски" е заменена с "роушки", а "асиером" - с русомь. Замяната е станала в южнославянска среда в ранната епоха на ХI-ХII в" А самият Черноризец Храбър казва "Бог, прочее, не е създал първо еврейския език, ни елинския, ни римския, но сирийския, на който Адам говори, а от Адама до потопа, и от потопа - докато Бог раздели езиците при стълпотворението, както пише "Когато езиците бяха размесени"
(Б11:9) - стр. 98 (6). Какви са били тези книги, които Константин-Кирил Философ е намерил в Херсон, и до днес
1
В някои литературни и исторически източници вместо "рушки" е записано "фрушки" букви.

официалната наука не е изяснила. Въпросът е бил многократно дискутиран, но кой знае защо винаги достига до една хипотеза, повече или по-малко приемлива, след което и до ден днешен този въпрос остава открит. Намирането на приемлив отговор най-малкото би хвърлило достатъчно светлина за изясняването надве неща едното
- какво е пишело в тези книги, които, без съмнение, философът е можел да чете, превежда и тълкува, след като се знае, чете са били евангелие и псалтири второто
- какви знания е придобил той, щото след връщането си от мисията при хазарите и аланите
(861) да може с лекота (и Божие вдъхновение) да създаде съвсем новата азбука ГЛАГОЛИЦА, предназначена за новия славянски народ, сиреч българите След като учените и до ден днешен не успяха да накарат "невидимото" да проговори, а се задоволяваха само с анализи и изучаване на "видимото, какво пък, нека се опитаме да потърсим отговорна въпроса за намерените от св. Константин-Кирил Философ книги в Херсон, но като се опитаме да накараме този път да проговори "невидимото. Известно е, че симитическите езици са главно три арамейският, еврейският и арабският. Арамейският език сее говорил главно в Сирия, която в старо време е носила името Арамея или още земята на Арам в Месопотамия и Вавилония.
Арамейският език включва в себе си сирийския и халдейския език, като първият се нарича западно-арамейски, а вторият - източно арамейски език. Еврейският език или още ханаанският език сее говорил в Палестина (ИС 19:18) Финикия,
Картаген и в някои други съседни на тях места (моавити, амонити, амаликити и др.) Арабският език, на който много прилича етиопският, в днешно време се говори в много страни, нов старо време сее говорил само в Арабия и Етиопия. Характерното за семитическите езици е, че азбуките им, освен етиопската СЕ СЪСТОЯТ САМО ОТ СЪГЛАСНИ, НАДИЛИ ПОД КОИТО СЕ ПИШАТ ТОЧИЦИ ЗА ГЛАСНИТЕ. Тези езици имат няколко гърлени съгласни, много трудни за произнасяне от европейците. Корените на езика са поначало трибуквени глаголи, които, според отделни наречия, се изговарят седна или повече гласни. Глаголите имат само по две времена-преминало и бъдеще местоименията в падежните изменения са слети в повечето случаи в същата дума с името или глагола, към който се отнасят. Различните наречия всъщност съставят един език, на който първоначалното отечество е Западна Азия. Езикът на Ной и на сина му Сим не сее различавал от езика на Адама и всичките други допотопни човеци. Сим и Евер, които са били почти съвременници на Авраама, са предали своя език на Израилевото племе. Западно-арамейският език (сирийският) е по-стар от еврейския език и заедно с халдейския (източно-арамейския) език съставляват т.н. праезик на човечеството. На тези два езика са написани книгите на пророците Даниил и Ездра (Дан.2;4 дои и Ездра
4:8 дои, които са най-старите писмени паметници на това наречие. При симитическите езици, с изключение на етиопския, сечете и пише отдясно наляво, а книгите им започват оттам, където завършват нашите книги - стр.569 - 570 (2). По времето на Спасителя западно-арамейският (сирийският) език е бил широкоразпространен в Палестина. Предполага сече и сам Спасителя е говорил на този език. За еврейския език се знае, че добива съвременния си вид едва след 408 г.пр.н. е, когато пророк Ездра, за да стане достъпно за всички класи от народа четенето на книгите на Светото писание, заменя старите писмени знаци, които са се употребявали в тези книги, снови, по-удобни. "Вместо предишните, доста заплетени еврейско-финикийски (староеврейски, като част от арамейския език - ба) писмена, които само учени хора можеха гладко да четат, биде въведено "асирийското" квадратно писмо, което влезе тогава в употребление и се състоеше от една смесица на египетски, арамейски и други писмени знаци. Този шрифт се употребява и до ден днешен в ръкописните свитъци на

71
Тората и в еврейските печатни книги. (Създаден е т.н."иврит", на който и днес евреите пишат - ба) Старите финикийски (еврейскo-финикийски - ба) начертания се запазиха само у са- маритяните, у които грамотността продължаваше да бъде разпространена само между ограничен кръг хора" - стр. 48 (3). В житието на св. Константин-Кирил Философ се вижда, че той спори по-малко с мохамедани, а повече с евреи - предимно "СЪЩИНСКИ, а може би и хазари, изповядващи еврейската религия. В Херсон Константин се запознава с един самаритянин, с когото влиза в спор. Самаритянинът донесъл със себе си "самаритянски книги. Заинтересован, Философа ги измолва от него и се затваря в жилището си. Според житиеписеца, след молитвата Константин получава "просветление" и започва да "чете книгите безпогрешно" - стр. 42 (5). Но кои и какви са "СЪЩИНСКИТЕ ЕВРЕИ, с които е спорил св. Константин-Кирил Философ След писмената реформа, извършена от пророк Ездра в 408 г. пр.н.е, по това време в Юдея възниква "Великият събор" (Кнесет агадол - ба. Дейността на хората от "Великия събор" накъсо е изразена в следното изречение "Бъдете внимателни при съденето, изкарвайте много ученици и ПРАВЕТЕ ОГРАДА ОКОЛО ЗАКОНА. А това означава, че възниква ТАЛМУДИЧЕСКАТА ОГРАДА около МОЙСЕЕВИЯ ЗАКОН Следователно "същинските евреи, с които е спорил св. Константин-Кирил Философ по времена херсонската си мисия, са били ЕВРЕИ ТАЛМУДИСТИ, които във всички случаи са били с високо талмудическо образование и са познавали достатъчно задълбочено знанията на еврейската КАБАЛА, чиято най-велика тайна е могъществото на двадесети двете букви от еврейската азбука, в съчетание с десетте цифри от естествения редна числата като синтез на генезисния законна човека тук на Земята Така че херсонската мисия по отношение на споровете му със "същинските евреи" е донесла най-малко две изключително полезни неща на св. Константин - едното, че той научаване само с тънкостите еврейския език, но усеща, разбира и изучава сакралната страна на този език, както и силата насловото, изградено и казано по определен начин чрез буквите на неговата писменост, като език, който отговаряна знанията за света, в чиято азбука са отразени Твореца и изначалния Космос. Второто нещо, което е било от изключителна полза за св. Константин, е, че той говори и спори с хора, познаващи много добре религиозните устои на юдаизма, каквито са МАСОРА (наука за начините на писане и четене на текст на "иврит" - ба, МИШНА (първоначално предание на
Мойсей и великите пророци) и ГЕМАРА (законознанието и тълкуванието на първоначалните предания. А от това следва, че св. Константин ще да сее запознала може би и много добре изучил. Общия кодекс на законите на юдаизма, който е и самият ТАЛМУД. А познавайки тънкостите на юдаизма, заблестящия философ не ще да е било трудно да защити с достойнство
Христовото учение като изворна жива вода, от който, за съжаление, непознавайки времето на Спасителя, израилевият народе пропуснал да пие ида утоли жаждата си за светлина и богопознание. А другия човек, с когото св. Константин сее препирал, е САМАРИТЯНИНЪТ. От него той е взел САМАРИТЯНСКИТЕ КНИГИ, които след молитва и "просветление" е започнал да чете "безпогрешно. Казахме, че у самаритяните остава старата писменост - писмеността на еврейско- финикийските знаци, които всъщност са писмените знаци на староеврейския език като дял от арамейския език - праезика на човечеството. На този език и с тази писменост Мойсей е написал своето Петокнижие. Азбуката на тази писменост е била азбуката на Мойсей! За великия философ, изучил МАСОРА, МИШНА и ГЕМАРА, вече не е никак трудно да чете и на иврит, и на староеврейски като безпогрешно ОТДЕЛЯ ГЛАСНИТЕ ОТ СЪГЛАСНИТЕ и може да пригоди силата на звуците съобразно своя говори своите гласови особености.

Самаритянските книги всъщност са свещените древни книги, писани в зората на историята на днешното човечество. В Херсон св. Константин намира още "евангелие и псалтир, написани с
РУШКИ (РОУШКИ) букви и човек, говорещ този език. Според житиеписеца философът "отделил гласните от съгласните" и скоро започнал да "чете и разказва. Това предизвикало у спътниците му голямо удивление - стр.43 (5) Но да разгледаме думата "РОСКИ", "фрущки" или "РУШКИ" букви. На еврейски РОШ, което е и РОУШ, РУШ, ФРУШ или РОС означава "ГЛАВА" или "НАЧАЛО. Тук буквите "о" и "у" са значенията на Буквата "вау" (или "вав"), която според случая може да се произнася като "в, "о" или "у. В този смисъл евреите казват и днес "РОШАШАНА", което значи и ГЛАВА, начало на годината или само НОВА ГОДИНА. В такъв случай "РОСКИЯТ", "ФРУШКИЯТ" или "РУШКИЯТ" език е "НАЧАЛНИЯТ" ЕЗИК ИЛИ ПРАЕЗИКЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, а той е АРАМЕЙСКИЯТ ЕЗИК. На този език са говорили Адам и патриарсите Сим, Хам, Иафети Арам, от който чрез Уц, Хули Маш идват и прабългарите, чиито наследници сме и ние. На този език и с тази писменост (еврейско-финикийските писмени знаци - баса писани древните книги, съхранили в себе си знанията за света и законите на генезиса. Въз основана този език и на неговата писменост е създадена свещената халдейска азбука, въз основана която пък Ездра създава еврейския иврит. Ето това, според нас, е научили придобил св.
Константин-Кирил Философ от хазарската си мисия. А колкото до следващото негово дело - свещената азбука ГЛАГОЛИЦА, той просто е трябвало да разкаже и напише това, което Бог му е дал да види и което са видели очите му.

Изтегляне 3.76 Mb.

Сподели с приятели: