VІ. Служене в Самария и Перея (есента на 30г. до пролетта на 31г. преди пасхата)

2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

4 защото никой като иска сам да бъде известен не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).

6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

9 И като им рече това, остана си в Галилея.

10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
82. Поучения в храма: Йоан 7:14-52

14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

19 Не даде ли ви Мойсей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Тоя човекът, Когото искат да убият?

26 Ето Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

28 Затова Исус като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

29 Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил.

30 И тъй искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

33 Исус прочее рече: Още малко време съм с вас и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

36 Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика, казвайки: Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие.

38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

40 За това някои от народа, които чуха тия думи, казваха: Наистина Тоя е пророкът.

41 Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

42 Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градеца Витлеем, където беше Давид?

43 И така възникна раздор между народа за Него.

44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя човек].

47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

53 И всеки отиде у дома си.

1 А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и като я поставиха насред, казаха Му:

4 Учителю, тази жена беше уловена в самото дело на прелюбодейство.

5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.

8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

9 А те като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, където си беше насред.

10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

11 И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
84. Светлината на света: Йоан 8:12-30

12 Тогава Исус пак им говори казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, Който Ме е изпратил.

17 И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че Съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.

25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 Те не разбраха, че им говореше за Отеца.

28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това, което казвам и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец това говоря.

29 И Този, Който Ме е пратил с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30.Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 Прочее, ако Синът ви освободи наистина ще бъдете свободни.

37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място в вас.

38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 Нима Ти Си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш и Авраам ли Си видял?

58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].

1 И когато заминаваше, видя един слепороден човек.

2 И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, поради чии грях, негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?

3 Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

4 Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

5 Когато съм в света, светлина съм на света.

6 Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;

7 и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам, (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледал.

8 А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.

10 Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?

11 Той отговори: Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох и като се умих прогледах.

12 Тогава му рекоха: Къде е Той? Казва: Не зная.

13 Завеждат при фарисеите някогашния слепец.

14 А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.

15 И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.

16 Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им.

17 Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,

19 та ги попитаха, казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;

21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.

22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.

23 По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

27 Отговори им: Казах ви ей сега и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

29 Ние знаем, че на Моисей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но пак ми отвори очите.

31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на слепороден човек.

33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден и нас ли учиш? И го изпъдиха вън.

35 Чу Исус, че го изпъдили вън и като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

38 А той рече: Вярвам, Господи; и поклони Му се.

39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

40 Ония от фарисеите, които бяха с Него като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.

11 Аз съм добрият Пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

12 Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде и като оставя овцете бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

13 Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.

14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отец; и Аз давам живота Си за овцете.

16 И други овце имам, които не са от тая кошара и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

20 Мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е; защо Го слушате?

21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Можели бяс да отваря очи на слепи?

1 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.

2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.

1 И стана оттам и дойде в юдейските предели и местата отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

54 Като видяха това учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

55 А Той се обърна и ги смъмри; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

56 И отидоха в друго село.

57 А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Ще Те следвам дето и да идеш.

58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
90. Мисията на седемдесетте: Лука 10:1-24

1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.

2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обувки, и никого по пътя не поздравявайте.

5 В която къща влезете, първо казвайте: Мир в тоя дом!

6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма ще се върне на вас.

7 И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улицата му и речете:

11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.

13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 Обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.

16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.

17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 Всичко Ми е предадено от Отец Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
91. Притчата за добрият самарянин: Лука 10:25-37

25 И, ето някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път и като го видя, замина си от срещната страна.

32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

22 И настъпи в Ерусалим праздникът на освещението на храма. Беше зима;

23 и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

24 Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако Си Ти Христос, кажи ни ясно.

25 Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

30 Аз и Отец едно сме.

31 Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

32 Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

38 но ако ги върша, то макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

39 Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

40 И отиде отвъд Иордан, на мястото, където Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

41 И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

42.И там мнозина повярваха в Него.

1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил своите ученици.

2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;

8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

10 Защото всеки, който иска получава; който търси намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11 И кой е оня баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

12 Или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

13 И тъй, ако вие които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

33 Никой като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

35 Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както когато светилото се осветява със сиянието си.
96. На гости в дома на един фарисей: Лука 11:37-54

37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обяда.

39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

40 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 По-добре чистете вътрешното; и, ето всичко ще ви бъде чисто.

42 Но горко на вас фарисеи, защото давате десятък от гьозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

43 Горко вам фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44 Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях не знаят.

45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш.

46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

47 Горко вам, защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

50 за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света, -

51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52 Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите започнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още много неща,

54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
97. Предупреждение против фарисейския квас: Лука 12:1-12

1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

3 Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите.

6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.

7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

12 Защото Светия Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
98. Безумието на богатството: Лука 12:13-34

13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си.

18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

20 А Бог му рече: Глупецо, тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете; нито за тялото си, какво ще облечете.

23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!

29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.

34 Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърдцето ви.
99. Очакването на Господнето завръщане: Лука 12:35-59

35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде.

41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

43 Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде го намери, че прави така.

44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

45 Но ако онзи слуга рече в сърдцето си: Господарят ми се забави, и започне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

47 И онзи слуга като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще се изискват.

49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?

50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

57 А защо и от само себе си не съдите що е право?

58 Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще а отсечеш.

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 и ето една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери, в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда да го напоява?

16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
102. Растежа на Божието царство: Лука 13:18-30

18 Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

24 Подвизайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и в нашите улици си поучавал.

27 А Той ще рече: Казвам ви, не зная от къде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божите царство.

30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

33 Обаче трябва днес и утре и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте!

35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, че няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

6 И не можаха да отговорят на това.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Друг рече: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 А друг рече: Ожених се и за това не мога да дойда.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?

32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

13 И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, от колкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

14 Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

3 И Той им изговори тая притча, като каза:

4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

6 И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
108. Притчата за изгубената монета: Лука 15:8-10

8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

17 А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

24 защото този мой син бе мъртъв и оживя; изгубен бе и се намери. И почнаха да се веселят.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита, що е това.

27 А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен, и всичко мое твое е.

32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв и оживя, и изгубен бе, и се намери.
110. Притчата за неверният настойник: Лука 16:1-18

1.Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

2.И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

3.Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

4.Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

5.И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

6.А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

7.После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

8 И господарят му похвали неверният настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха.

15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците е мерзост пред Бога.

16 Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува и всеки на сила влиза в него.

17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

18 Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
111. Притчата за богаташа и бедния Лазар: Лука 16:19-31

19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговите обятия.

24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пъкъл.

25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен всичко това, между вас и нас е утвърдена голяма бездна така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

29 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.

30 А той рече: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

31 И той му каза: Ако не слушат Мойсея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

4 И седем пъти на ден ако ти съгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

5.И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

8 Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
113. Възкресението на Лазар: Йоан 11:1-45

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

2 (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш е болен.

4 А Исус като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазар.

6 Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дена на мястото, където се намираше.

7 А подир това казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

10 Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 Това изговори и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

17 И тъй, като дойде Исус намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

18 А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

20 Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

23 Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 Казва Му: Да, Господи, вярвам, че Ти Си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

32 И тъй, Мария като дойде там, където беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 Исус като я видя, че плаче и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути.

34 И рече: Къде го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 Исус се просълзи.

36 Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера и на нея бе привален камък.

39 Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40 Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

41 И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти Си Ме пратил.

43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 Умрелият излезе с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

46 А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната и народа ни.

49 А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим и там остана с учениците.

55 А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 И така, те търсеха Исуса, и стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
115. Излекуването на десетте прокажени: Лука 17:11-19

11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.

12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които като се спряха отдалеч,

13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

14 И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха очистиха се.

15 И един от тях като видя, че оздравя, върна се и със силен глас славеше Бога,

16 и падна на лице при нозете на Исуса и Му благодареше. И той бе самарянин.

17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?

18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не идва така щото да се забелязва;

21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.

22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син и няма да видите.

23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подире им.

24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът и ги погуби всички.

28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха.

29 А в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

30 Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите са му в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

32 Помнете Лотовата жена.

33 Който иска да спечели живота* си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.

36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави.]

37 Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.
117. Притчата за нечестния съдия: Лука 18:1-8

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:

2 В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

5 пак понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедния съдия!

7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
118. Притчата за фарисея и бирника: Лука 18:9-14

9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

11 Фарисеят като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.

13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърдите и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника.

14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
119. Поучения относно женитбата и развода: Матей 19:3-12 , Марко 10:2-12

3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?

4 А Той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:

5 "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"

6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

7 Казват Му: Тогава Мойсей защо заповяда, мъжът й да й даде разводно писмо и да я напусне?

8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напускате жените; но от начало не е било така.

9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува.

10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.

11 А Той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.

12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей?

4 А те рекоха: Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

6 обаче, в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.

7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

8 и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.

14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.

15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.

14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

16 Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците като видяха, смъмриха ги.

16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
121. Богатият младеж: : Матей 19:16-30, Марко 10:17-31, Лука 18:18-30

16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?

17 А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.

18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;

19 Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.

20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?

21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровища на небесата; дойди и Ме следвай.

22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.

24 При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

25 А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?

26 А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.

27 Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?

28 А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

29 И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

17 И когато излизаше на път, някой се завтече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19 Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

20 А Той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

21 А Исус като го погледна, възлюби го и му рече: Едно ти не достига, иди и продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

22 Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

23 А Исус се обърна и каза на учениците Си: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

24 А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

28 Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят* вечен живот.

31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

20 Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си".

21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22 Исус като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

23 И той като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

24 И Исус като го вида, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония, които имат богатство!

25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 А ония, които чуха това, рекоха: Тогава кой може да се спаси?

27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

7 Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.

11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

16 Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
123. Исус предсказва смъртта Си: Лука 18:31-34

31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко що е писано чрез пророците.

32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33 и когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
124. Амбицията на Яков и Йоан: Матей 20:20-28, Марко 10:35-45

20 Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

22 А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

23 Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите], но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

35 Тогава се приближават при Него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.

38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

39 Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
125. Проглеждането на Вартимей: Матей 20:29-34, Марко 10:46-52, Лука 18:35-43

29 И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 И ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!

32 И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

50 И той си хвърли дрехата, и скокна, и дойде при Исуса.

51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна, и тръгна подир Него по пътя.

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.

37 И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.

42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43 И той веднага прогледа и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде като видяха това въздадоха хвала на Бога.
126. Закхей: Лука 19:1-10

1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

2 И ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

4 И завтече се напред и се покачи на една черница, за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

5 Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
127. Господарят и настойниците: Лука 19:11-28

11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда.

14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа.

21 Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш това, което не си посял.

22 Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
128. Угощението в дома на Симон: Матей 26:6-13, Марко 14:3-9, Лука 7:36-50, Йоан 12:1-9

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

7 приближи се до Него една жена, която имаше алавастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

8 А учениците като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахосва това?

9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

10 Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело на Мене.

11 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го, за да Ме приготви за погребение.

13 Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

3 И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симон прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 А имаше някои, които негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6 Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.

7 Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8 Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.

38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с миро.

39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя е и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.

44 И като се обърна към жената, рече на Симон: Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

45 Ти целувка Ми не даде; а тя откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича. 48. И рече й: Прощават ти се греховете.

49 И тия, който седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е Тоя, който и греховете прощава?

50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир

1 А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3 Тогава Мария като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5 Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите.

6 А това рече, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец и като държеше касата* вземаше от това, което пускаха в нея.

7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазар, когото възкресил от мъртвите.
129. Предателски заговор: Матей 26:1-5,14-16, Марко 14:1,2,10,11, Лука 22:1-6, Йоан 12:10,11

1 Когато Исус свърши тия думи, рече на учениците Си:

2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

4 и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

5 но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

15 Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

16 И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

2 Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не повдигне вълнение между народа.

10 Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

11 Те като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.

3 Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.