Хуманитарен департамент известия том XIV

Кънев, А. 2011, Хайдегер и философската традиция, София: Изток-Запад.

Хайдегер, М. 1999, Що е метафизика? //Същности, София: ГАЛ-ИКО.

METAPHYSICS AND QUESTION OF THE NOTHING IN MARTIN HEIDEGGER'S PHILOSOPHY

Tsvetelin Angelov

(summary)

In the problem of the Nothing metaphysics realizes itself as question including the questioner himself. Experience of Nothing liberate Dasein (Human Existence) from all beings, all existing things. Only in this way it stands in front of the Being itself as reason of all that exists. Going beyond beings is the essence of Dasein. But this going beyond is metaphysics itself. Only through the Nothing Dasein is capable to overcome all beings and be a self-transcendence beyond all things.

В реалностите на непрекъснато интернационализиращ се академичен и културен обмен, МГУ „Св. Иван Рилски” демонстрира добре утвърдени практики на повишаване на качеството на чуждоезиковото обучение (ЧЕО) и на образователния продукт, предоставян от висшето училище. Обучението е надграждащо и цели подготовка на бъдещия инженер за работа със специализирана литература и за активна комуникация на съответния изучаван език в рамките на професионалните му отговорности на работното място. Това обуславя насоката за постигане на знания по чужд език: те трябва да са обвързани със съответната специалност на обучаемия, ergo да са задължително ориентирани към изпълнението на конкретни езикови задачи в точно определени от професионалното ежедневие ситуации. Задължително изискване е съвременното чуждоезиково обучение да развива и осигурява способността на обучаемите да използват езика свободно в обичайни професионални ситуации: бизнес ситуации, пътувания, ползване на информация от различни източници.

С настоящия проект колективът от катедра „Чужди езици” при МГУ „Св. Иван Рилски” – София продължава предходна тенденция на работа в областта на методиката на чуждоезиковото обучение. Преминавайки през етапите на създаване на условия за приложение на съвременни методи за ЧЕО (2005 г.), включително и поставяне началото на изграждане на мултимедийна езикова лаборатория (2008 г.), стигнахме до въвеждане на нови информационни и комуникационни технологии в обучението по чужд език, наложени от новите необходимости в реалния живот (2011 г.). В новия ни проект фокусираме вниманието си върху конкретен аспект при работата по чужд език в техническо висше училище като нашето, а именно: върху обучението по специализиран чужд език. Целим да издигнем на качествено по-високо ниво преподаването, усвояването и тестването на знанията на студентите в модула по специализиран чужд език. Тъй като процесът на обучение е двустранен, работим в две насоки: разработване, тестване и използване на нови учебни материали от преподавателите; ползване на новите материали от студентите за развиване на конкретното езиково умение „правене на презентации по разнообразни научни теми”. Визираме няколко важни задачи и методи на работа за постигането на целите на проекта: включване на модул за правене на презентации в рамките на курса по специализиран чужд език; разработване, представяне и обсъждане на модели на презентации; самостоятелно/групово презентиране и обсъждането му.

Започнахме работа по проекта си, анализирайки факторите, които обуславят необходимостта от разработването на интерактивна презентация по специализиран чужд език. Подходихме нетрадиционно, дори новаторски: обърнахме се към бизнеса, за да съберем данни относно нуждите на фирми/предприятия от кадри, владеещи чужд език, и в частност такива, умеещи да правят презентации. Досега в катедрата ни не е правен опит за изследване на нагласите на работодателите по гориезложените точки и затова бързаме да споделим направените наблюдения. Тъй като не сме профилираща катедра, нямаме пряка връзка с представители на директорското тяло, но с помощта на нашата колежка д-р М. Трифонова и на докторанти на висшето ни училище успяхме да установим контакт с 13 предприятия, в които работят възпитаници на МГУ «Св. Иван Рилски». Зададохме две основни групи въпроси на анкетираните ръководители: относно ползването на чужд език от служителите им и относно дейността презентиране в професоиналната активност на служителите им. Ето какво сподели бизнесът:

На 43% от служителите се налага задължително да използват чужд език в работата си; 29% го ползват често; до него прибягват понякога 21%, а 7% си служат с чужд език рядко. Няма работещи, на които никога не се налага да боравят с чужд език в професионалното си ежедневие (фиг. 1).

Фиг. 1. Налага ли се на служителите Ви да използват чужд език в работата си?

Относно мотивацията на служителите да използват чужд език за нуждите на предприятието, ръководствата преценяват, че 70% са по-скоро мотивирани, а по 15% са по-скоро немотивирани или не могат да преценят (фиг. 2). Няма немотивирани, но няма и силно мотивирани.

Ръководството преценява познанията на служителите по чужд език като отговарящо и по-скоро отговарящо на нуждите на предприятието – 62%, като 30% смятат, че познанията на назначените служители по-скоро не отговарят на нуждите на фирмата (фиг. 3).

Видовете комуникация на чужд език, използвана от служителите, се преценява от работодателите по следния начин: превес има езиковата дейност говорене с 32%; поравно се разпределят двете езикови дейности четене и писане – по 24%; слушането е незначително по-малко по важност – 20% (виж фиг. 4).

Фиг. 4. Какви видове комуникация на чужд език използват служителите Ви?

Още по-недвусмилено потвърждение за нуждата от развиване на комуникативното умение говорене за целите на предприятията намерихме в следващите няколко въпроса, отнасящи се до правенето на мултимедийни презентации изобщо и в частност на чужд език. От анкетата установихме, че в 11 от 13 предприятия/фирми делът на мултимедийните презентации в служебната дейност е значителен (7 отговора) и по-скоро значителен (4 отговора) и само в по един случай е незначителен или по-скоро незначителен. Подобно е и съотношението в отговора на въпроса «Бихте ли искали служителите Ви да умеят да правят повече презентации на чужд език?»: 10 от 13 работодатели определено или по-скоро искат служителите им да могат да правят презентации на чужд език; един не може да прецени; и за двама това умение е несъществено или по-скоро несъществено. Такъв висок процент на очаквания доказва значимостта на това, че в преподавателската си дейност колективът ни набляга именно върху въвеждането и прилагането на дейности, свързани с развиването на езиковото умение правене на презентации на чужд език. Актуалността на този проблем се потвърждава от още два фактора, установени в анкетата: преценката на работодателите за опита на служителите им, придобит от търсене / използване / представяне на информация от източници на чужд език (7-мина работодатели определят този опит на служителите си като известен, но неголям; за 4-ма той е задоволителен; само за 2-ма е значителен; служителите на един работодател дори нямат никакъв опит при боравене с информация от източници на чужд език) и връзката между използването на презентации и повишаването на качеството на резултатите в работата на секцията/отдела/предприятието. Относно последното, 77% (т.е. 10-тима от анкетираните) смятат, че чрез правенето на презентации качеството се повишава или по-скоро се повишава; 8 % не могат да преценят; и за 15% (или за 2-ма от запитаните) връзка по-скоро няма (фиг. 6).

Наясно сме, че това е само бегло надничане в нуждите и очакванията на предприятията от чуждоезиковите умения на назначените, но времето е пред нас и тепърва ще допълваме картината с още щрихи, така че да отговорим по-адекватно на заявките на фирмите, в които намират професионална реализация нашите възпитаници.

За да се ориентираме относно нагласите на студентите, разработихме анкета за оценяване на нуждите, очакванията и ползите им от модула по чуждоезиково обучение. В анкетата присъстваха три групи въпроси за дисциплината «Чужд език»: отнасящи се до нейната актуалност (или не); до очакванията на обучаемите; и такива, свързани с нейната полезност (или не). Анкетата се проведе на два етапа: през последната седмица на учебната 2013/14 година (когато обхвана почти всички студенти – бакалаври и докторанти, изучаващи чужд език), а после през м. септември 2014 г. (когато включихме и студентите, изучаващи чужд език в рамките на задочното си обучение). Събрахме 225 анонимно попълнени анкети, които бяха обработени и обобщени от работния колектив и с активното съдействие на инж. Мариела Кичева.

Най-напред студентите направиха самооценка на степента си на мотивация за изучаване на чужд език в началото на курса. От отговорилите 225 студенти, общо 175 (или 78%) са били силно или по-скоро мотивирани да изучават дисциплината «Чужд език» (виж фиг. 7).

След това студентите оцениха актуалността на дисциплината «Чужд език». За 183-ма дисциплината е актуална и по-скоро актуална, което е почти десетократно повече от 19-мата, намиращи я за по-скоро или определено неактуална (виж фиг. 8).

Сходни са и преценките на обучаемите по отношение на обвързаността на съдържанието на дисциплината с практически примери от реалността и професията: общо 177 (или около 79%) са дали положителен отговор, срещу 20 (или 9%), които не са или по-скоро не са видели такава обвързаност (виж фиг. 9).

От особен интерес бяха отговорите, отнасящи се до очакванията на студентите в нашето висше училише (виж фиг. 10). Над половината от тях – 57% (129 от 226-те отговора) виждат нужда от внедряване на нови методи на обучение по чужд език срещу 30% (68-мина), които са за запазване на традиционните методи, т.е. съотношението е около 2:1 в полза на новостите.

По отношение на ключови моменти в учебния процес по чуждоезиково обучение (виж фиг. 11), студентите проявяват най-голямо желание за присъствие на повече упражнения, свързани с развиване на уменията за говорене на чужд език – безапелационните 40%. На следваща позиция е избран преводът на технически текстове – от около 20% от анкетираните, следван от упражнения за слушане и разбиране на текстове – 16% са заявили нужда да им се предостави възможност да слушат различни текстове на чужд език с цел подобряване на уменията им за разбиране на чужда реч. Граматическите упражнения са предпочетени от 13%, а на последна позиция са желани упражненията, свързани с развиване на уменията за писмено изразяване на чужд език – от около 11% от анкетираните. Отговорите са повече от броя на анкетите, защото някои студенти са изразили по няколко предпочитания.

От анкетата стана ясно, че 75-ма използват електронно учебно съдържание всяка седмица, а 71 – поне веднъж месечно (виж фиг. 12). Намеренията ни са да използваме тези умения на обучаемите за подготвяне на дейности и за дисциплината «Чужд език».

Зададохме въпроси, свързани с правенето на мултимедийни презентации от студентите в процеса на обучение. От всички анкетирани, 155-тима имат положително отношение към тази дейност, а само 33-ма са негативно настроени. Освен това 157-мина от анкетираните смятат, че използването на мултимедийни презентации способства или по-скоро способства за повишаване на резултатите от процеса на обучение; 18-тима имат отрицателно или по-скоро отрицателно мнение, а 37 се колебаят (виж фиг. 13).

При заявения позитивизъм от страна на мнозинството от студентите работата на колектива ни при правенето на презентации явно не е трудна, но усилията ни са насочени и към спечелване на колебаещите се, за да има по-висок ефект обучението.



Фиг. 13. Смятате ли, че използването на мултимедийни презентации способства за повишаване на резултатите от процеса на обучение?

Ползите от дисциплината «Чужд език» и от дейността правене на мултимедийни презентации бяха застъпени в последната група въпроси. Опитахме се да преценим интердисциплинарната значимост на една от дейностите и зададохме въпроса «Методът „мултимедийни презентации” помага ли Ви в подготовката за изпитите по професионалните модули?» (виж фиг. 14) От всички 225 дали отговор, 121 смятат, че този метод им помага или по-скоро им помага за изпитите, т.е. 54% позитивно оценяват ползата от правенето на мултимедийни презентации. 66-тима се колебаят, а 25-ма не правят връзка между този метод и подготовката си за изпитите по професионалните модули.

Друг момент беше преценката на обучаемите на собствения им опит, придобит от търсенето, използването и представянето на информация. 102-ма (или 48%) смятат, че трите дейности им помагат и по другите учебни дисциплини; 83-ма (или 39%) заявяват, че се научават да боравят с информация; 27-мина (или 13%) не могат да преценят.

Накрая студентите оцениха ползата от изучаването на дисциплината «Чужд език» като цяло (виж фиг. 15). Безапелационните 91% (или 194 от всичките 213-тима, дали отговор на този въпрос) заявяват, че дисциплината е много или по-скоро полезна.



Фиг. 15. Как оценявате ползата от дисциплината „Чужд език”?


В заключение на наблюденията ни от проведените анкети можем да заявим, че работата ни по проекта се дължи на следния набор от причини:

1. Засилващата се необходимост от повишаване качеството на академичното преподаване в рамките на общия европейски образователен пазар.

2. Необходимост от добавяне на съвременни методи за обучение по чужд език към съществуващия набор от традиционни такива.

3. Значението на информационните и комуникационни технологии в обучението по специализиран език. Знанията по специализиран език, поднесени чрез инструментите на мултимедията, подпомагат работата на обучаваните по специалните дисциплини и усилията им за самостоятелно учене. Освен това се симулира активността на бъдещия инженер, възпроизвеждат се реални ситуации от практиката, упражняват се езиковите умения във виртуална среда.

4. Подготвеността и желанието на студентите, с помощта на интернет, да учат и правят презентации. Повечето от студентите притежават собствен компютър, който се е превърнал за тях в неотменна част от ежедневието, в частност от учебното им ежедневие.

5. Разнородност на обучаемите. Правилото е да се сформират хомогенни групи за изучаване на специализиран език; въпреки това обаче по различни причини в тях се включват повече или по-малко студенти с различни нива на владеене на езика. Включването на презентации позволява диференциран подход в обучението и по-ефективна индивидуална работа с обучаваните в нехомогенни групи. Чрез нагледност и интерактивно поднасяне се балансират интересите на всички групи обучаеми по чуждия език. За по-изостаналите е по-лесно да разбират и усвояват предлагания материал. За по-напредналите, компенсацията е в по-интересната визия и начин на поднасяне.

6. Недостатъчен хорариум. Часовете по специализиран чужд език са недостатъчен – хорариумът варира в различните групи, оформени според нивото на предварително владеене на съответния чужд език. Ето защо ползването на интернет и последващото изготвяне на презентация дава възможност за самостоятелно учене на студентите и увеличаване реалния брой от часове за изучаване на специализиран чужд език.

Фундаментална цел на обучението по чужд език е да изгради и развие у студентите увереност да се изразяват свободно на чуждия език. Наблюденията ни са, че на мнозинството от нашите студенти липсва самоувереност и смелост да говорят, а именно в подготвителната фаза на една презентация е разковничето към преодоляване на този най-вече психологически проблем. Важен момент при всяко от нивата на обучение по чужд език в МГУ е изработването от преподавателя на план за подготвителни дейности на една презентация. Например:

Броят на часовете по всяка от предложените дейности варира в зависимост от броя на студентите в групата. В групи с по-голям брой обучаеми или в такива със студенти на по-високо ниво на владеене на чуждия език се слушат/гледат и обсъждат повече презентации, като делът на участващите студенти е по-голям. В групи със студенти, владеещи на по ниско ниво чуждия език, участието на обучаемите с готови презентнации е по-малко, а делът на преподавателските обяснителни и насърчителни дейности е съответно по-голям.

При обсъждането на предложените от преподавателя материали и на представянията на студентите от особено значение за преодоляване на психологическите задръжки на обучаемите в нашето висше училище при говорене/презентиране на чужд език е това, че се набляга на следните моменти:

От презентиращия е нормално да се очаква да звучи като чужденец. Акцентът не е проблем, стига презентиращият да бъде разбиран от аудиторията;

Нормално е презентиращият да не говори без грешки;

Достатъчно важно е, че презентиращият говори на чужд език. Не е необходимо езикът му да е съвършен. Изглаждането на словесните неравности се постига с упражнения, а свободата на изказа – с много тренировки и усилия;

Аудиторията се интересува от това, което презентиращият има да каже, а не от грешките, които може да направи – те са в реда на нещата;

Аудиторията е на страната на презентиращия, тя очаква от него да се представи добре, не да се предава и отчайва от трудностите и неуспехите;

Колкото повече се упражнява дейността презентиране, толкова по-уверен става презентиращият;

Индивидуалните речеви особености на презентиращия са това, което го прави интересен за слушане;

Визуалните помощни следства не са бреме или затруднение за презентиращия, те помагат за предаването на идеи;

Ако презентиращият се чувства добре, усмихва се, то и аудиторията ще се почувства така.

Пример за Вид занятие № 2 от предложените по-горе е включен в последния семестър в часовете по чужд език на студентите от потоците в трите факултета на МГУ, както и в часовете по език на студентите от ІV курс спец. „Компютърни технологии в инженерната дейност” и на студентите от ІІ курс спец. „Геология и геоинформатика” и ІІ курс спец. „Газова, горивна и пречиствателна техника и технология”, които се обучават извън потока. В този модул всички те правят устни презентации по теми от професията. Ето на какви стъпки наблягаме при тях:

- темата се обмисля внимателно според индивидуалните интереси на студента;

- като начало се изчита един източник на информация по темата – от печатен източник (книга, списание) или от сайт;

- прави се терминологичен речник на прочетените страници от източника;

- изготвя се писмено резюме с основните застъпени в източника подтеми – тук обръщаме внимание на академичния изказ при резюмирането, на задължителни граматически конструкции (напр. страдателен залог в английския език), на маркери за логическо изложение (напр. изброяване) ;

- обмислят се варианти за застъпване на още подтеми – не много на брой – като се изчетат съответния допълнителен брой източници;

- терминологичният речник се разширява с термини от новите източници;

- разширява се съответно и резюмето с включването на новите подтеми;

- тренира се у дома устното му възпроизвеждане.

При Вид занятие № 3 създаденото резюме се представя устно пред колегите/преподавателя. Провежда се дискусия върху изказа на презентиращия, която в групи с по-напреднали в чуждия език обучаеми може да се насочи и към дискусия на допълнителни подтеми и идеи, свързани с познанията на студентите в обсъжданата научна сфера.

Вид занятие № 4 и № 5 включват илюстриране и усвояване на основни техники при създаването на визуален материал, съпътстващ представянето на тезата на обучаемия. Тук наблягаме не само на особеностите, стъпките и значението на създаването на визуални материали, а и на отделните аспекти на презентацията и на нейното предварително обмисляне и техническо изпълнение. От широката гама налични на пазара презентационни средства (напр. видео, лаптопи, LCD проектори, шрайбпроектори, цветни принтери, широкоформатни принтери, мултимедия, лазерни показалки, стандартни микрофони и такива, носени на ревера) катедрата разполага с лаптоп и мултимедиен проектор, закупени по предходни проекти, които осигуряват богати възможности за изготвяне, представяне и обсъждане на визуални материали. Основно се базираме на презентационните възможности, предоставяни ни от приложението Power Point. За преминаването към този етап на обучение на студентите в МГУ, колективът от кат. „Чужди езици” събра и проучи набор от методически материали – печатни и обучаващи онлайн – обогатявайки собствените си преподавателски ресурси и капацитет.

Важен момент от алгоритъма на изготвяне на слайдове и презентацията е обмислянето на последователността на изложението и структурирането на тезите. Тук тренираме основната разбивка на елементите на презентацията:

◘ увод/начално изброяване на основните моменти, които ще се дискутират в презентацията;

◘ изложение по така набелязаните подтеми;

◘ заключение/обобщително изброяване на застъпените подтези.

С други думи, въвеждаме и прилагаме на практика правилото на трите стъпки при презентиране „Стъпка 1: Кажете на аудиторията какво ще им представите. Стъпка 2: Кажете им каквото имате да им представяте. Стъпка 3: Кажете им какво им представихте току-що”. Практически презентиращият започва с последния си слайд, заключителният, като изписва за начало най-важните моменти, които планира да застъпи в презентацията си; след като ги е визуализирал в списък, той ги разгръща словесно в слайдовете си; накрая обобщава тезите си, изброявайки ги в заключителен слайд. Резултатът от такава подредба е, че презентиращият помага на аудиторията да запомни и в последствие да възпроизведе статистически очакваните около 5 ключови думи или ключови момента/тези/факти/концепции от представените.

Вид занятие от № 6 до № 11 акцентират върху последователното включване на такива елементи в слайдовете като текст, графика, диаграма, таблица, формула. На този етап обръщаме внимание на техническата част при подготовката на слайдовете:

● при гладък текст информацията да е по-малко, а не визуалното пространство да е задръстено от думи; правилото е: „По-добре по-малко и по-просто”; широко застъпено в методическата литература по презентации е мнението, че текстът в един слайд не трябва да превишава 40 %, а празното пространство трябва да е 60 %;

● предпочита се изготвянето на по-голям брой слайдове с по-малко информация, а не на ограничен брой слайдове, които преливат от данни, защото възприемането им е трудно и отнема повече време да се обясни и предаде авторовата гледна точка;

● размерът на шрифта, контрастът и яркостта на буквите, цветът на фона, дебелината на линиите, големината на полетата и т. н. се илюстрират, обсъждат, експериментират, овладяват;

● цифрите като важен елемент във визуалното пространство на научната презентация/дискусия се овладяват: студентите се научават да правят видими компоненти като линии, легенди, цифри;

● двуизмерност и триизмерност на графичните изображения се представят и обсъждат в печатен текст и при дистанционно възприятие;

● при последователното включване на реквизитите на научния текст като компоненти на слайда се въвежда и се тренира работно съотношение 20 % текст, 20 % илюстративен материал и 60 % празно пространство;

Един от най-сложните проблеми пред нас като преподавателите е как да мотивираме студентите да общуват на чужд език по дадена тема. Разрешение са компютрите с техните съвременни софтуерни и хардуерни възможности за създаване на условия за изготвяне на мултимедийни презентации на високо технологично ниво, имайки предвид характерните особености на мултимедията като образователна технология. Разрастването на световната мрежа позволява използването на практически неограничен ресурс от информация и средства за комуникация в реално време. Огромни са интересът, надеждите и очакванията по отношение на световната мрежа като възможност за повишаване ефективността на обучението. Значението на ученето с помощта на интернет нараства и то дотолкова, че същото вече се фаворизира и идеализира. Опитът обаче показва, че значението на определени медии е твърде завишено, като им се придават педагогически качества, които те сами по себе си не притежават. Никой преподавател не би се ангажирал със становището, че компютърът като медия е по-добър от друга медия (видео, касетофон или учебник) само защото е по-нов и по-зрелищен. Новите медии не са добри, а старите – лоши; по-правилна е формулировката, че има дидактически правилно използвани медии и такива, които се употребяват самоцелно и не изпълняват дидактическа функция. В конкретен комуникационен и образователен контекст се проявяват качествата на една или друга медия, които влияят върху ефективността в обучението. Ето защо фокусът на настоящия проект не са предимствата на световната мрежа или компютрите, а конкретните възможности за приложението им в занятията по чужд език.

Като част от обучението по чужд език, правенето на компютърни презентации е един сравнително нов метод, използван от преподавателите. Анализирали сме в какво се състои ползата, какви са предимствата на този подход.

На първо място, огромната полза в правенето на презентация от обучаемия е изместването на фокуса на обучение. Обучаемият сам поема отговорността за изучаването на дадена тема. Налице са два важни фактора за пълноценно учене – мотивация и отговорност. Поел отговорност и мотивиран, на студента му предстои първо, изследователска фаза, в която да потърси източници и прочете налични материали по темата. Второ, да осмисли и подготви своята презентация и трето, да я представи пред публика, в случая пред своите колеги и преподаватели.

Подготовката и представянето на презентация по тема, зададена от преподавателя или самостоятелно избрана от студента, но свързана със специалността, изучавана в университета, се оказва ефективен начин за повишаване на мотивацията и развиване на комуникативните умения на студентите. При работа с мултимедийни презентации, студентите възприемат образователното съдържание от екрана, участват активно в дискусии с преподавателя и помежду си и изпълняват самостоятелно различни езикови дейности. Презентациите карат студентите да работят самостоятелно или в групи, да изразяват своите знания по различни начини, да решават проблеми, да преразглеждат собствената си работа и да изграждат и надграждат знания.

Съчетаването на презентация с други програмни продукти, подходящи за студентите, дава възможност да се осъвременят и разнообразят методите, подходите и средствата, употребявани при усвояване и затвърждаване на учебното съдържание. Разработването на методически варианти на презентации дава възможност да се направи ресурсна банка във всеки университет, която би обогатила с идеи и иновативни решения за работа преподавателите по чужд език. Комплексният метод на изготвяне и представяне на презентация гарантира както задоволяване интересите на всички групи студенти, така и едно по-високо ниво на усвояване на езика.

Целта на нашия проект е повишаване качеството на учебния процес по специализиран чужд език за бъдещи инженери в МГУ „Св. Иван Рилски” чрез разработване и тестване на нови учебни материали, базирани в Интернет и поднесени като презентации. Задачата е не само да се направи по-ефективно и по-нагледно обучението, но и да се предложи решение на съществуващи проблеми в обучението по специализиран език. Поставеното начало на изграждане на мултимедийна езикова лаборатория дава възможност за въвеждане на нови информационни и комуникационни технологии в обучението по чужд език. За постигане на поставената цел изпълнихме следните конкретни задачи:

- Анализирахме факторите, обуславящи необходимостта от разработването на интерактивна презентация по специализиран чужд език;

- Направихме първоначална ресурсна банка от източници по съвременна методика в областта на презентационното обучение и я анализирахме;

- Актуализирахме целите на обучението по чужд език за минни инженери и инженер-геолози;

- Въз основа на целите на обучението по специализиран чужд език за минни инженери и инженер-геолози, дефинирахме изискванията и критериите за разработване на презентации по специализиран чужд език;

- Проучвихме готовността на студентите за правене на презентации чрез анкета и анализ на ситуацията;

- Тествахме предложените методи и оценка въз основа на предварително дефинирани критерии и анкета с обучаващите се;

- Направихме изводи относно предимствата и недостатъците на изготвените методи и приложимостта им.

Приоритет на настоящия проект са:

- непрекъснато усъвършенстване на организацията на учебния процес и повишаване на ефективността от него;

- мотивиране на студентите за активно участие в учебния процес;

- прилагане на нови методи за представяне на учебното съдържание и тестове за проверка знанията на студентите;

- придобиване на умения от млади специалисти с оглед по-успешната им професионална реализация.

След реализирането на проекта постигнахме следните резултати:

1. Повишаване ефективността на процеса на обучение по чужд език чрез засилена активност и интерес на обучаемите, ангажираност на всеки студент във всяка дейност, по-ефективна индивидуализация на учебния процес;

2. Виртуално обучение, повишаване на автономността на обучаемите по време на и извън учебни занятия и възможности за самоподготовка;

3. Популяризиране и реклама на чуждоезиковото обучение в МГУ;

4. От една страна, преподавателите от катедра „Чужди езици” развиват уменията си за интегриране на информационни и комуникационни технологии в обучението, а от друга, имат възможност за научноизследователска работа по проблемите на обучението чрез нови технологии.

- техники за синтезиране и анализиране на сложни съдържания;

- важността на самостоятелната работа, както и на работата в екип;

- ефективни техники на комуникация;

- предизвикателството на комуникацията с различни аудитории;

- как да предоставят информация по интересен, атрактивен или забавен за аудиторията начин;

- как да изразяват своите творчески идеи;

- как да приемат и предоставят конструктивна обратна връзка;

- значението на презентацията.

Позитивното влияние на мултимедийната презентацията върху студентите се изразява в следното:

- смяна на ролите на студенти и преподаватели;

- повишена мотивация и самочувствие;

- създаване и трениране на технически умения;

- увеличаване дела на използването на външни ресурси.