новаторска и достойна за големия интерес до такава степен, че всяка алтернативна идея е изоставена. Още повече научната общност прибягва до обичайната стратегия на обструкционизъм: окопава се около една-единствена ортодоксална теза, повече или по- малко разумна, заклеймявайки като шарлатанин всеки,
който предложи други пътища,
лишаВа го от доверие и накрая му пресича пътя към всякакви международни събития.
Резултатите, които имаме днес, са загубено време, парии човешки животи в преследване на теорията за
по.яуделите клетки.
През 1991 г. онкологът Албърт Брейвърман прави разбор на ситуацията
Journo един видсолиден тумор, който е смятан за нелечим през 1975 г, не е лечим днес. В ситуация на честен научен дебат липсата на конкретни резултати би трябвало да доведе най-малко до поставяне на официалната хипотеза под въпроси да се ориентират към други интерпретации.
По времена пресконференция на 4 февруари 1992 г. 68 изтъкнати учени подписват официално комюнике, в което обвиняват в манипулиране на информация:
„Искаме да изразим нашата загриженост за провала на войната срещу рака“,подета от президента Никсън и Конгреса на 23 декември 1971 г. Доказателство закрушението е увеличаването на раковите заболявания,
достигайки епидемични размерипрез последните десетилетия. Парсьгелно с усложняването на ситуацията се наблюдавалипса на значителни подобрения влечението на всички тумори...
Още по-притеснени смеот факта, че Националният онкологичен институт, А,яериканското онко- логичнодружество и още двайсетина онкологични центрове са щедрите кредитори, с което можеби сме подвели и объркали обществеността, а и многократните твърдения на Конгреса, чепобеждаваме във войната срещу рака. В допълнение, медиците и големитефармацевтични компании са направили многократни и необосновани твърдения запредполагаем напредък влечението на рака. ”4Два месеца по-късно
Списанието на А/периканската медицинска асоциация връща темата „
Според някои предварителни сметки федералното правителство е похарчило цели22 млрд. долара в последните 20 години. Има такива, които твърдят, че вдействителност губим войната с рака. Тези критици правят извод от това, чепроцентът на смъртност, свързан с най-широко разпространените видове рак, не е многопроменен... Както ида е, остава фактът, че в тази страна живеят 83 млн. души, които, вкрайна сметка, според статистиката ще се разболеят от рак - горе-долу единна всекитрима. ”
5
Сподели с приятели: