I mercanti della salute marco Pizzuti
ВАКСИНИТЕ: ДОБРОИЛИ ОБЩО ЗЛО?
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Чудото на ваксините
| ВАКСИНИТЕ: ДОБРОИЛИ ОБЩО ЗЛО? Ваксините съставляват най-загадъчна- та глава в историята на медицината. Не успяхме да намерим убедителни доказателства, които да потвърдят реалната ефективност от тях. В действителност, в светлината на абсолютно непълно познаване на имунните механизми само сравнението на големи групи ваксинирани и тези, които не са, ще докаже нещо, но странно - не се прави. Франческо Валтер Пансини 1 Чудото на ваксините През 165 г. сл. Хр. римските войници, участвали във войната срещу партите, се заразяват с вирусна инфекция, която разпространяват по обратния си път в Мала Азия, Египет, Гърция и Италия. Епидемията покосява армията и убива около 5 млн. души в продължение на 15 години (165-180) 2 . Наречена е чумата на Антонин, от бащиното имена Марк Аврелий Антонин, починал от нея. Според много историци става въпрос за едра шарка. Със сигурност вирусът на едрата шарка, Всяващ страх и ужас през последните векове, е имал разрушителен ефект в Америка, където е Взел над 3 млн. жертви сред местното население. Урбанизацията подпомага епидемията в разпростирането й, особено сред децата, унищожавайки между 25 и 30% от засегнатите. Още в древността ориенталците са търсили начин да спрат вълната на вируса чрез превантивна ваксинация, но резултатите са смесени, тъй като често заразените пациенти умират. Повратният момент идва през 1775 г, когато английският лекар Едуард Дженър забелязал, че пастирите, боледували от кравешка шарка, не развиват едра шарка. Решава да започне да инжектира кравешки вирус (откъдето идва терминът ваксина (vaccino), vacca означава краваи след 20 години експерименти неговата техника се утвърждава. Оттогава методът е усъвършенствани благодарение на системната профилактика едрата шарка изчезва до пълната победа над нея, официално обявена от Световната здравна организация през 1974 г. 4 Изкореняването на едрата шарка е едно от големите постижения на модерната медицина, задължителната ваксинация драстично намалява (а понякога заличава) появата на общи заболявания, като полиомиелит, туберкулоза, тетанус, дифтерия, морбили, скарлатина и много други. Или поне така ние наложено да вярваме. Но дали изчезването на някои болести е принос на медицината? Обърнете внимание на графиките 5 на фиг. 1. Първата представлява развоя на събитията при морбили и коклюш (магарешка кашлица) в Уелс и Англия. Както може да се види, когато започват задължителните масови ваксинации през 60- те години, двете заболявания вече са били на път да изчезнат. Подобна е ситуацията с туберкулозата, вече в рязък спад, доста преди въвеждането на профилактиката. Да вземем като пример случая с дифтерита. През те години наминалия век в Унгария е ваксинирано населението в провинцията, чиято смъртност се оказва идентична с тази на неваксинираните в града Будапеща. В кантона Женева профилактиката започва през г, а в близкия кантон Во - през 1944 г, но през те изминали години болестта се развива с един и същ темп и в двата региона при ваксинираните срещу дифтерит броят им намалява от 137 на 20, а при неваксинираните - от 135 на 25. Във Великобритания ваксинацията започва да се прилага през те години и в рамките наедно десетилетие броят на смъртните случаи се снижава от 2480 на 49. Драстично намаляване се наблюдава и в Берлин след 6 години, без да се прибягва до ваксиниране. Ако се сравнят графиките на 19 европейски държави, където е прилагана ваксинацията срещу дифтерит между 1946 ги г. с тези от Източна Германия, където не сее практикувало година година Фиг. 1. Източник Thomas McKeown, The Modem Rise of Population, Academic Press, New York 1976, pp. 93-95. • Ваксинирането, се оказва, че при първите са регистрирани повече случаи на заболявания, а също и повече с летален изход. Данните, взети от официалните статистики на Световната здравна организация, са малко известни и убедително показват, че ваксинациите имат крайно незначителна роля, дори отрицателна, в борбата срещу инфекциозните болести. Това, което наистина е довело до намаляването име подобряването на хигиенно-санитарните условия и начина на животи хранене. По-голямата част от хората обаче остават с убеждението, че ваксините са абсолютно необходими. Първите съмнения относно тяхната ефективност се зараждат преди много време. Когато Филипините стават американска колония, смъртността от едра шарка е била 10% (1905 г.). След първата кампания за ваксинация през 1905-1906 г. смъртността се повишава допри втората кампания, обхванала 95% от населението, смъртността надминава Първото голямо статистическо проучване е в началото на те години наминалия век и е проведено с голям брой случаи по метода двойно сляп контрол (едната от двете групи пациенти приема лекарство-еталон (стандарт) от същата фармакологична група и по ефекта на последното се оценява изпитваното лекарство. Входа на експериментирането, извършено в Индия, срещу туберкулоза са ваксинирани 130 000 лица от общо 260 поставени под наблюдение. Обратно на очакванията, изследователите е трябвало да установят, че „ваксината не осигурява никаква защита през първите седем години и половина 10 “ (периода, за който се отнася този контрола всъщност случаите на туберкулоза са били малко повече в групата на ваксинираните. Защо при наличието на толкова противоречиви данни - повече съмнителни, отколкото легитимни, ваксините до ден днешен се предлагат като наложителни и сигурни Наистина ли е така, или става въпрос за поредната пристрастна или корумпирана кампания Като граждани имаме право да знаем всички предимства и всички недостатъци от тези процедури, за да можем да преценим в пълна независимост реалната им полза. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|