фармацевтично лоби. Става въпрос за един подъл способ, чрез който се представя като научна истина тази, която представлява фактически рекламна кампания под прикритие и не позволявана гражданите сами да преценят достоверността на информацията.
„Аично направих проверка относно влиянието на медицинската индустрия Върхусъответните изследвания в последните две десетилетия, поместени в списание „НюИнгланд Джърнъл оф Медисин” - споделя известният
медик Марсия Ейнджъл, активен негов сътрудник и понастоящем преподавател в Медицинския факултетна Харвард. -
Списаниетосе занимава главно с изследвания на причините за заболяванията и съответното лечение.Тази дейност е все повече и повече спонсорирана от фармацевтичните компании. Видях каксъответните дружества упражняват контрол върху начина, по който се извършватизследванията още преди те да са започнали, и естествено целта име да „фалшифициратзаровете”,
за да гарантират, че крайният резултат ще е в полза на медикаментите и щедокаже ефективността им. [...] Понякога фирмите не позволяват на изследователите поникакъв начин да публикуват получените резултати, ако теса неблагоприятни за технителекарствени продукти. Наблюдавайки растящото влияние на фармацевтичната индустрия,се увеличаваха и моите притеснения и загриженост относно възможността, че голямачаст от научните изследвания са погрешни и некоректни и лекарите ще ги смятат за по-ефикасни, отколкото са в действителност.Контролът на финансовите спонсори в лицето на
Биг Фарма върху научните изследвания дава своите плодове, както е видно от фактите - приемът на лекарства е все по- голям, промяната на цените във вертикална посока и постоянното повишаване на разходите за здравеопазване. Според
IMS Health - международна организация, която поддържа фармацевтичната индустрия, чрез събиране на данни, обработка на анализи и предоставяне на консултантски услуги, през 2002 г. оборотът на
Биг Фарма в световен мащаб е бил 400 млрд. долара, докато американците харчат около 200 млрд. долара годишно за лекарства с рецепта- цифра, която,
както се каза, се покачва с 12% на година. Пак през г. средният годишен разходна един възрастен американец за фармацевтично лечение възлизана долара
11
в моментна световна икономическа криза. Това предполага драстичното намаляване на хората, които могат да си позволят платено медицинско лечение, дори и от системите на общественото здравеопазване. Не са редки случаите, когато на възрастни пациенти биват предписвани три, четири или пет лекарства наведнъж.
Освен това, цената на най-продаваните лекарствени
продукти често бива коригирана, те. увеличавана по няколко пъти В една и съща година. Като пример затова в Съединение щати цената на антиалергичния медикамент Claritin, много разпространени използван също при простуда, е поскъпнал цели 13 пъти в продължение на 5 години, регистрирайки така растеж, който надминава 50%, или 4 пъти повече от инфлацията. Още през 2001 г. в резултатна прекомерно високите разходи за хроничните заболявания, като артрит, диабет,
високо кръвно
налягане и висок холестерол, статистически 1 на всеки 4 възрастни пациенти е принуден да намали дозите на лекарствата си, а даже ида се откаже от предписаното му лечение
13
Биг Фарма е изградила скандална система, но явно ефикасна и добре изпитана, след като в продължение на почти 20 години печалбите в този сектор са най-високите 8 САЩ.
Само през 2003 г. не е държала първенство и въпреки това, обемът на
печалбите оставана трето място, нареждайки се веднага след финансите и петрола
14