Клиничните проучвания и съдебните дела в Кано

по отношение на организациите за договорни проучвания, които упражняват дейността сив страните от Третия свят, където намират лесно човешки опитен материал - хора, готови да се подложат на каквито ида било тестове (дори и на най-опасните) в замяна на нищожни суми. В някои случаи опитите са осъществявани дори и без необходимите разрешителни и тази ситуация, никак невдъхваща доверие, е станала публично достояние благодарение на проучване, публикувано във Вашингтон пост на 17 декември 2000 37
, довело до юридически спор в Кано срещу фармацевтичната компания Pfizer. През 1996 г. в района на Кано,
Нигерия, се разразява тежка епидемия от менингит, която засяга повече от 100 000 души и причинява смъртта на повече от 10 000. Хуманитарни организации, международни органи и частни групи се намесват за спиране на заболяването. Сред тях е и фармацевтичната компания Pfizer, която обаче се възползва от ситуацията, за да проведе експерименти върху деца по неподходящ начин. Опитите не са разрешени от съответните нигерийски власти,
нито пък родителите на жертвите са били уведомени за рисковете експериментира с 200 деца, половината от които получават експериментално лекарство - Trovafloxacin; а другата половина - стандартен антибиотик за лечение на менингит - Ceftriaxone. Умират 11 деца - 5 от първата група и 6 от втората. Според обвиненията Pfizer е виновна за смъртта им, защото е предписала Ceftriaxone в по-големи от нормата дози и не прекъсва лечението на онези, които не реагират на Етичните правила на опитите налагат подлагането на тези пациенти (технически наречени
без отговор) на стандартно лечение, изваждайки ги от експерименталната група.
Лекарството Trovafloxacin би провокирало сериозни непоправими вреди на други деца - от предишните проведени тестове с подобни лекарства става ясно, че е възможно увреждане на ставите.
Адвокатите на Pfizer твърдят, че е спазена всяка точка от протокола, предвиден за опитите, и чеса поискани и получени всички необходими разрешения, включително писмо за етично одобрение отстрана на университетската болница Амину в Кано. Садик Уали - директор на болницата, съобщава пред Вашингтон пост, че в болницата по това време не е имало Комисия поетика, което означава, че писмото няма как да не е фалшиво. Абдулхамид
Иза Дутсе - лекарят, който е ръководил опитите, признава, че писмото може бие написано една година след това присъщите тестове
39
През 2008 г. нигерийският съдия Шеху Атику издава заповед за арест на Нгози Едозиен,
Ларе Баале и Шегун Донгуро
- трима служители на Pfizer, затова, чене са се явили в съда, за да отговорят по обвиненията срещу фармацевтичната компания. През февруари 2009 г. Pfizer сключва извънсъдебно споразумение с 200 от ищците и на 30 юли се споразумява с местните власти за обезщетение от 75 млн. долара
41
В момента, в който Баристер Алиу Умар - държавен прокурор на Комисията по правосъдието, потвърждава, че е получил 10 млн. долара като част от решението на продължителния спор, медицинските досиета на жертвите са официално обявени за изчезнали. В допълнение и съветниците, и служителите на фармацевтичния гигант отказват да коментират сроковете на транзакциите, предвид клауза от споразумението за поверителност.
На 9 февруари 2011 г. журналистът Джим Едуардс от Си- БиЕс Нюз съобщава, че д-р
Хуан Валтершпийл - бивш служител нае написал писмо до федералния съдия, за да го

информира, че фирмата (чийто служител е) е изпратила куриер с полетна за доставка на подкупи за нигерийски служители. По времето на тези събития докторът работи върху други опити с Trovafloxacin от името на Pfizer и си подава оставка през 1998 г, точно когато оспорва експерименталните методи
43
Според експлозивните показания на д-р Хуан Валтершпийл Pfizer е заплащала подкупи,
за да продължи с изучаването нане е получила писмено съгласие от родителите на подложените на тест деца и умишлено е игнорирала опасността от потенциална реакция на лекарството при пациентите, които са имали хирургическа интервенция. Освен това, компанията е искала бързо да приключи с изследването и с обещанията за бонуси и акции да прикрие спорните аспекти на опитния процес.
Първоначално писмото е било отхвърлено, тъй като е съдържало твърде много информация от втора ръка Валтер- шпийл е повторил обвиненията си през 2007 г. в писмо до Джеф Киндлер - бивш изпълнителен директор нас копие до съдията Уилям Пейли,
който през 2011 г. най-накрая повдига обвинение
44
Спорът за Кано представлява само върха на айсберга и показва колко е трудно да се гарантира безпристрастен контрол - пряк или косвен, върху извършваните опити от фармацевтичната индустрия. Влиянието на мултинационалните корпорации, което могат да упражняват върху правителства и върху медицинските органи на всяка страна, включително и най-богатите, а още повече тези от Третия свят, е толкова голямо, чеда допуснат дори експериментирането на най- опасните лекарства със съмнителни резултати. Организациите за договорни проучвания не срещат много трудности в намирането на обекти, които са съгласни да бъдат в ролята на опитни морски свинчета, сред по-малко заможните социални класи и както видяхме, начинанието няма особено голяма прозрачност. Създават се идеални условия за улесняване на одобрението наедно лекарство, заобикаляйки стандартите за безопасност. Така всеки път при избухването на скандал, когато хиляди хора умират следствие лекарство-убиец (случаите сили, фармацевтичната индустрия може да се окопае зад класическата декларация, според която върху лекарството са
извършени всички необходими тестове, предвидени от закона. Понякога, обаче, истината все пак успява да изплувана повърхността.

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: