I mercanti della salute marco Pizzuti
Кой наистина плаща за изследователската дейност
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Кой наистина плаща за изследователската дейност В Америка, както и в Европа, проучванията и свързаните с тях разходи тежат наплещите на публичните органи. В САЩ Националният здравен институт (National Institutes of Health) е този, който определя кой фонд да финансира и кой не - функция, която трябва да изпълнява, гарантирайки абсолютна безпристрастности независимост по отношение на интересите на индустриалните лобита. Разследване, извършено от журналиста Дейвид Уилман, разобличава тревожен конфликтна интереси най-влиятелните и най-високо заплатени експерти 6 института обичайно закръглят възнагражденията си със значителни суми и акции, щедро отпуснати от Биг Фарма срещу консултации 2 \ които вероятно минават с обичайния етикет Администрация и маркетинг. Многото пари покваряват, а фармацевтичната индустрия притежава предостатъчно, за да бъде в състояние да ръководи отвън дори и публичните изследвания. В по-голямата част от случаите Биг Фарма възлага отговорните дейности на университетите, насочвайки също и фондовете на данъкоплатците в обещаващи проекти, за да излязат на сцената в момента, в който едно лекарство стане апетитно от търговска гледна точка. Тази стратегия сее установила в Съединените щати, където през 1980 г. Конгресът приема прословутия Bayh-Dole Act - закон, позволяващ на университетите и малките предприятия да патентоват направени открития, които са финансирани от Националния здравен институт. Това само по себе си представлява протиборечие: посредством данъците се финансират организациите, с което гражданите заплащат изследванията два пъти. Първо - чрез плащане на данъци, и след това - със закупуването на лекарства. В момента, в който учените ги патентоват, новите разкрития биват прехвърляни на Биг Фарма посредством подходящи офиси за трансфер на технологии (Technology Transfer Office), които предоставят лицензи за изключителни права. На индустрията ней остава нищо друго, освен да изпълни процеса на изследванията (те. да докаже ефикасността и безопасността на медикаментите) необходими за одобрението и пускането на пазара. По този начин правата на търговския продукт се превръщат в сделка между индустрията, университетите и учените, които саги патентовали. Видният икономист Ричард Р. Нелсън от Колумбийския университет установява, че въведената система отне е полезна дори и за висшите учебни заведения „От около 600 центрове за технологичен трансфер, намиращи се в американските университети, по-малко от 10% са действащи. ,т Малко са институтите, които са спечелили, докато по-голямата част страда от недостатъците на една научноизследователска дейност, вече финансирана и целяща да се сдобива с патенти и отпускането на суми от бъдещи капитали. „Урокът, който университетската европейска система, в частност италианската, може да научи от американския опит, е да създаде контакти с компании, но не такива, които се занимават с търговска дейност. Отрицателният ефект от заниманието с продажби има превес над положителния. На пръв поглед правният апарат, който се върти около патентоването, създава напрежение в отношенията между университетите и предприятията. Ако задълбочим вниманието си, ще установим, че научноизследователската университетска независимост рискува да бъде компрометирана чрез икономическа зависимост на компаниите. Университетът трябва да остане обективен и справедлив източник на знания. ” 26 Излиза, че 8 повечето от случаите научните академични институти използват за своята дейност парите на данъкоплатците, които са принудени да купуват лекарствените средства на баснословни цени от Биг Фарма. Само за да дадем един пример, можем да си припомним историята с AZT - първото лекарство за борба срещу СПИН. Молекулата AZT е синтезирана през 1964 г. в Мичиганската фондация за борба с рака, за да може да се използва за лечение на тумори, но без да има очаквания резултат. Забравят я дог, когато екип от германски учени демонстрират ефекта й срещу вирусни инфекции при мишки. Burroughs Wellcome (по-късно включена вя купува за възможната й употреба срещу херпес. През 1981 г. внезапната поява на ужасната болест отново привлича интереса на обществените изследователи към AZT. Ню Ингланд Джърнъл публикува 3 статии за хомосексуалисти от Ню Йорк и Лос Анжелис, починали от инфекция, наречена синдром на придобита имунна недостатъчност, или СПИН. Лекарите от Националния здравен институти от Института Пастьор в Париж първоначално определят епидемията като тип вирус, наречен ретровирус. През 1985 г. се включват и изследователи от университета Дюк, които провеждат експеримент с AZT за лечение на СПИН. Резултатите от лабораторните тестоВе от първите клинични опити (експерименти върху хора, финансирани с публични средства, правят възможно незабавното патентоване (от Burroughs Wellcome) на AZT за лечение на СПИН. След което фармацевтичната индустрия незабавно се заема с последните опити, необходими за разрешението за пускане в продажба на продукта в кратки срокове 28 Историята на AZT, разбира се, не е единствена. Дори разходите за изследванията на (търговското имена, или поточно на най-продаваното лекарството в историята срещу туморни образувания, са изцяло за сметка на данъкоплатците. В крайна сметка икономическите облаги са били винаги за Биг Фарма - 8 конкретния случай за Squibb, която го е пуснала в продажба на прекалено високи цени (в момента в Италия единична опаковка Taxol от 300мг/50мл инфузионен разтвор струва около 1400 евро) 30 Биг фарма се появява в целия си блясък в света на изследователската дейност само когато един фармацевтичен продукт е вече на прага на търговските вериги, заемайки се почти изключително само с клиничния и предклиничния стадийна най-обещаващите медикаменти. Статистиката показва, че що се отнася до последната фазана клиничните изпитания на най-новите лекарства, поне 1/3 от работата е свършена от научните институти или отне големите биотехноло- гични дружества, които след това предоставят необходимите разрешителни на Биг фарма гх . Публикуваното в сп. Хелт Аферс достатъчно красноречиво проучване разкрива, че през 1998 г. само около 17% от цитираните артикули със заявка за патент за клинични медикаменти са финансирани от фармацевтичната индустрия, докато 54% са от академичните центрове, 13% - от правителството, а останалите- от публични институции и такива с нестопанска цел. Благодарение на Закона за свобода на информацията Американската асоциация за защита на потребителите е успяла да получи ида покаже на бял свят вътрешно статистическо изследване на Националния здравен институт, непубликувано до този момент. От него става ясно, че през 2000 г. при проверки на място на те най-продавани лекарства за 1995 г. (Zantac, Zovirax, Capoten, Vasotec u Prozac) от те ключови научни лаборатории, направили възможно тяхното откритие и развитие, 16 от тях не са част от Биг Фарма ъъ . Друго проучване, публикувано от Бостън Глоуб, изтъква, че от 50 лекарствени продукта, най-продавани през 1997 г, 45 са получили правителствено финансиране. Видно е, че ролята на Биг Фарма в изследователската дейност е второстепенна и ограничена и може да бъде обобщена като малко инвестиции вимето на осигурени огромни печалби. Може бие почти щастливо обстоятелство фактът, че когато индустрията взима участие в етапите на изследванията, резултатите веднага се превръщат в тревожни. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|