Първо печалбата, после пациентът

Твърде малко (дори и сред най-внимателните и информирани читатели) могат да си представят какъв е обемът на дейността, който се върти около лекарствата. Става въпрос за факт, който сам по себе си показва какво влияние могат да окажат мултинационалните корпорации върху средствата за масова информация и институциите и какъв интерес имат,
за да го правят. Достатъчно е да се спомене, че фармацевтичната индустрия фактурира около 500 милиарда долара годишно и един от най-богатите пазари е този в Америка, където неслучайно се намират седалищата на най- големите фармацевтични корпорации, т. е.
логично е там да е техният дом. Макари да представляват по-малко от 5% от световното население, САЩ държат 50% от световния пазар за лекарствата със задължителна лекарска рецепта. Освен това, стойността на тези продукти продължава да расте по-бързо, отколкото другаде, с темп от около 12% годишно, не само заради значителното увеличение на цените на лекарствата, но и защото лекарите предписват все по- големи количества
4
Само през 2005 г. в Италия разходите за здравеопазване са достигнали космическата цифра от 125 млрд. евро - сума, еквивалентна наоколо от годишния БВП (брутен вътрешен продукт. В Съединените щати разходите за здравеопазване наглава от населението през 2003 г. са били 5635 долара- сума, която съответствана от БВП
5
Става ясно, че фармацевтичното лоби има пряк интерес да участва в оценката и определянето на бюджета за дейността си. Цифрите, за които става въпрос, са толкова внушителни, че се превръщат в непреодолима съблазън и корпорациите щедро заплащат лоялността (и мълчанието) на мениджърите, както е видно от доклада на нестопанската организация Families USA
6
. Чарлз А. Хеймболд Джуниър, например, като президенти изпълнителен директор на Bristol- Myers Squibb, през 2001 г. е спечелил 74 890 918 долара,
освен състоянието от 76 095 611 долара в акции. Президентът на Weith обаче е спечелил
само 40 521 011 долара и 40 629 459 долара в акции.
Събрани заедно, всички големи корпорации, които държат монопола върху здравеопазването, се наричат Биг Фарма
1
. Колкото и парадоксално да изглежда - точно болестите, и то най-страшните, са основният източник на финансови печалби. Хроничните заболявания сакато божи дар, тъй като осигуряват пациенти, които през целия си живот ще продължават да купуват лекарства. От икономическа гледна точка производството на фармацевтични продукти с ниска себестойности дълготраен или окончателен ефект не би било добра инвестиция. Максимална печалба се реализира чрез пускане на пазара на лекарствени средства, които причиняват много странични ефекти, или поточно - които помагат по отношение наедно заболяване и в същото време подтикват към развитие други. В
крайна сметка реалната полза е минималната дори и никаква.
Очевидно е, че всички непатентовани естествени лекове, които притежават изключителни терапевтични свойства и не предизвикват други смущения, дори не стават обектна изследвания. С каква цел Един излекуван пациент е един клиент по-малко.

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: