I mercanti della salute marco Pizzuti
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Интелигентната еволюция Епигенетиката разкрива, че традиционната концепция за интелигентността на природата, която е вдъхновявала религии и философии, не е могла да устои, тъй като животът следва точни инструкции, някои от които идват от невидими за нас източници, чиято възхитителна сложност далеч надминава интелектуалния ни капацитет. Клетъчните мембрани на всяко живо същество - от най-простите до най- сложните, получават заповеди от информацията, присъстваща в околната среда, и така демонстрират съществуването на интелигентна програма. Източникът на по-голяма част от тази информация все още е загадка, но Веднъж разбулена функцията на мембраната-приемник, можем да заключим, че невидимият предавател определя реда и хармонията, които характеризират природата. Видимият сбят може да бъде разглеждан като огледална действителност на невидимия свят, откъдето идват всички инструкции, факт, който обяснява генетичните мутации на видовете според много по-модерни и комплексни процеси от тези, описани от Дарвин. Накратко, епигенетиката окончателно отива отвъд концепцията за сляпа еволюция, която приема, че биологичните адаптации са възникнали случайно. Освен това, теорията на вероятностите вече го е демонстрирала индиректно, защото в житейската история природата би трябвало да е В състояние да познае милиарди пъти последователно единствената правилна комбинация измежду вариации от числа, надВишава- Щи 950 нули 42 Дарвинистите не си дават сметка, че ако еволюцията е преминала през напълно случайни опити, Земята днес щеше да е гробище на деформирани вкаменелости - плодна безброй грешни комбинации. В природата обаче деформацията е изключение, а не правило. Епигенетиката е основен ключ към пъзела на мистерията за произхода на живота. Теорията на Дарвин е друга научна концепция, вкоренена в знанията от XIX век, и заменена от по-късните открития. Става въпрос за идеология, оцеляла чак до времето на модерната физика като наследствен анахронизъм на позитивизма, и нейната единствена безспорна заслуга е освобождаването на науката от тежестта на религиозните догми. Обратно на това, което твърдят дарвинистите, оцеляването и еволюцията се гарантират не само от селекцията на най-подходящия за животно също и най-вече от отношенията на сътрудничество между членовете на видовете, както е предположил Жан-Батист Ламарк много преди Дарвин. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|