Истинският мозък на клетката

(бластула). Епигенетиката подчертава най-важното значение на тези експерименти, поточно че ДНК на ядрото изпълнява само репродуктивни и регенеративни функции.
Регулиращите информации се ръководят от много тънка и полупропусклива мембрана от три слоя, която увива цитоплазмата. Тъй като дебелината й е само 7 милионни от милиметъра, е открита едва след те години благодарение на електронния микроскоп. Състои се от протеини IMP (Интегрални Мембранни Протеини)
8
с различни наименования, но по същество могат да бъдат разделени на рецептори и ефектори.
Рецепторите съставляват сетивните органи на клетката (съответстващи на нашите очи,
уши, нос, вкусови рецептори и т. ни функционират като истински антени, настроени на канали със специфични сигнали - вътреклетъчни и извънклетъчни. В момента, в който един рецепторен протеин се свърже със сигнал от околната среда, променя разпределението на собствения си електрически заряд, сменяйки формата си и активирайки различни функции на клетката.
Тези антени-приемници вибрират в един и същ диапазони са способни да декодират също и информационните енергийни полета, налични в околната среда, включително светлината и звука
10
Откриването на комплексните функции на мембраната позволява днес да можем да преразгледаме спорните експерименти върху биологичната реакция на растенията към музиката и дори някои тайни, които се отнасят до формирането и еволюцията на живота като цяло. Многобройните академични изследвания свидетелстват за ефективна връзка между увеличаването на нивото на растежа на растенията и тяхното излагане на определени звукови вълни. Дори Стефано Манкузо - директор на Международната лаборатория по растителна неврология в Аграрния факултетна университета във
Флоренция, е постигнал такива резултати по времена изследване, съвместно с университета в Пиза (2008-2010 г, в което наблюдаване само реакции на растителната биология към звуковите вълни, но дори и интелигентно поведение на растенията- явление, което се проявява независимо от присъствието на това, което е общоприето като мозък и естествено се намира във всяко живо същество. Оказва сече биологичното поведение се контролира и от нематериалните сигнали в околната среда, и от типа физическа информация, съдържаща се в химическите вещества.
Ефекторите превръщат в действие отговора на получената информация от рецепторните протеини. Тези протеини могат да бъдат сравнени със сетивните нерви на човешкото тяло. Взети заедно, ефекторните и рецепторните протеини действат като командно табло, което декодира получените сигнали и ги конвертира в поведение на клетките. По времена фазите на трансдукция на информацията промяната на електричния зарядна протеините играе решаваща роля, тъй като прочитането на генетичните кодове се извършва изключително само от мембранните протеини
14
Революцията на Коперник, въведена от епигенетиката, не отрича важността на гените и
ДНК, а просто прави преоценка на функциите на мозъка в базата данни йерархично преподреждане, което в действителност изглежда напълно логично, защото една напълно програмирана биология не би могла да се приспособи по ефикасен начин към околната среда. Природата е дарила клетките с много богата база данни, която непрекъснато се актуализира и която ползват гените, за да изпълняват дейността си, но оставят ролята на информацията от околната среда да определи най-интелигентния начин, по който каки кои

гени да бъдат активирани според необходимостта (мембраната е само инструмент, служещ като приемник. С унищожаването на мембраната (или основна част от нейните протеини)
клетката остава лишена от посока, навлиза в състояние на кома и умира
15

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: