I mercanti della salute marco Pizzuti
ОТРЕЧЕНИТЕ ГРАНИЦИ НА НАУЧНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Медицината на третото хилядолетие
| ОТРЕЧЕНИТЕ ГРАНИЦИ НА НАУЧНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Най-новите открития на физиката са позволили да проследим в цялост множество явления. [...] Мием, че дойде време да се разшири областта и начините на действие на биологията, предоставяйки й нови инструменти, взети назаем от последните постижения на физическите науки. Джордж ЛакоВски 1 Медицината на третото хилядолетие Мнозина Вярваш, че генетиката представлява най-напред- налия отрасъл на съвременната медицина, защото гените са тези, които определят всеки фактор на индивидуалния ни живот (здраве, външен види характери съдържат информация, която потенциално описва бъдещето на всеки (заболявания и предразположения, продължителност на живота, устойчивости способност за възстановяване и т. н. Някои скорошни открития обаче обезсмислят понятието генетичен детерминизъм и разширяват границите на медицината, включвайки елементи от квантовата физика. От тази тиха революция се ражда епи- (от гръцки горе) генетиката нова дисциплина от биологията, която хвърля светлина върху истинските механизми, които регулират експресията на гените. За да разберем функцията на житейския код, е необходимо да знаем как изглежда клетката. Еукариотите (клетки с обособено ядро) имат почти огледална структура с тази на организма, към който принадлежат. Всяка една от тях притежава реални органи в миниатюра, наричани органели, които се намират под формата на суспензия във вътрешността на гелообразната цитоплазма и функционират като еквиваленти на нашата нервна, храносмилателна, дихателна, отделителна, ендокринна, опорно-двигателна, кръвоносна, кожна и репродуктивна система. Имат също и примитивна имунна система, формирана от семейство на протеини убиквитини, аналогични на антителата. Клетката притежава собствен интелект, който й позволява да оцелява, като сама избира най- подходящата за нея среда, и е снабдена с памет, която предавана произведените от нея клетки. Допреди повече от 20 години генетиката идентифицира мозъка на клетката с неговото ядро, или поточно с частта, където се съдържа ДНК, докато, както ще видим в по- скорошните изследвания, дори и при отстраняването му, клетката продължава да живее нормално още 2 или 3 месеца. Ето защо е ясно, че ядрото й не може да бъде неразривно свързано с мозъка (те. ядрото не може да е мозък, защото отстраняването му ще доведе до незабавната смъртна клетката. Истинският мозък в действителност е мембрана, която взаимодейства с външната информация и позволявана организма бързо да се адаптира към постоянно променящата се среда. Благодарение на епигенетиката знаем, че всеки организъм е свързан със своето местообитание в колкото незабележима, толкова и дълбока симбиотична връзка, която се гарантира от постоянен обменна информация 5 Най-вълнуващите открития се отнасят до информацион- ната банка - познанията, които изглежда идват директно от микрокосмоса, населен от всякакъв вид космически частици и вакуумна енергия. В биологията също важат принципите на модерната квантова физика, поради факта, че всяко същество, което класическата физика приема като отделно и различно, винаги е взаимно свързано на субатомно ниво с всеки друг елемент. Изучавайки безкрайно малкото в търсене на първичната единична тухла, поставена в основите на строежа на света, учените са открили само енергийни полета (квантова енергия, които взаимодействат с интелекта на наблюдатели се държат така, сякаш са част от цялото единство. Някои преплитащи се експерименти показват, че елементарните частици могат да комуникират помежду си от всякакво разстояние, без да се налага да използват физическите средства, актуални в момента. От сливането на тези нови знания от физиката и епигенетиката се заражда медицината на третото хилядолетие. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|