Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията

• 
  Отпадъци от строителството
  

• 
  Битови отпадъци
  

• 
  По време на експлоатацията няма да се генерират отпадъци.
  

Мерките за намаляване на отрицателните въздействие върху околната среда по време на строителството включват:

• 
  След приключване на изкопните дейности, нарушенията на терена да бъдат възстановени, като по този начин те ще се впишат в ландшафта на района.
  
• 
  С цел намаляване на вредните емисии в атмосферата, се предвижда да не се допуска работа на машините на празен ход.
  
• 
  Да се предвидят и маркират местата за временно депониране на материалите от изкопните дейности.
  
• 
  Да не се допуска изхвърлянето на битови и хранителни отпадъци, които могат да доведат до отравяне на почвите и представителите на растителния и животинския свят.
  
• 
  Стриктно да се спазват правилата за противопожарна безопасност.
  
• 
  Недопускане на разливи на горива и смазочни материали от машините.
  
• 
  Използване на съществуващата инфраструктура.
  
• 
  Депониране и съхранение на хумусния слой на специално отредено за целта депо.
  

• 
  Не се предвижда изграждане на нова пътна инфраструктура.
  
• 
  За транспортното обслужване ще се ползва съществуващата инфраструктура.
  

След получаване на необходимото становище, Възложителят ще изготви необходимите проекти и документи, въз основа на които ще се издаде Разрешение за изграждане на водовземното съоръжение /сондаж/ от Басейнова дирекция за управление на водите-Черноморски район с център гр. Варна.

По време на изкопните дейности по полагане на напорния водопровод, изграждането на ВЕИ и изграждането на сондажния кладенец:

- прах при движението на хората и машините;

- шум от транспортните средства ;

- изгорели газове от транспортните средства;

От посочените рискови фактори, като водещи са преценени единствено първите два - прах и шум.

През периода на строителството рисковите фактори ще имат ограничена зона и ограничен период на действие на територията на самата площадка на действие.

Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до съществени неблагоприятни изменения в компонентите на околната среда и в условията на живот в района.

• 
  Не се допускат на работа на площадката лица, които не са осигурени с изискващите се лични предпазни средства, специални и работни облекла, в съответствие с изискванията на Наредба № 11 за специалното работно облекло и личните предпазни средства.
  

• 
  На всички работещи на обекта се прави задължителен първоначален и ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.
  

• 
  Техниката на обекта да се управлява само от лица, преминали обучение и имащи удостоверение за правоуправление на съответната машина.
  
• 
  Всички работни места на обекта да бъдат осветени, съгласно изискванията на правилника.
  

• 
  Работните машини и сондажната апаратура да се подържат изправни.
  
• 
  Машините да са подсигурени с противопожарни съоръжения.
  
• 
  За работниците да се окомплектова аптечка за първа медицинска помощ и се постави на видно място. На видно място да се окачат всички действащи инструкции.
  
• 
  Да се построи закрита тоалетна със санитарни норми.
  
• 
  Да се осигурят съдове за доставяне на питейна вода. Същите да са удобни за измиване и дезинфикциране. Съдовете трябва да бъдат защитени от замърсяване чрез прилепващи капаци. Забранява се употребата на дървени съдове за питейна вода.
  
• 
  Да не се допускат разливи на горива и смазочни течности, замърсяващи почвата.
  

ТК „Вн-34-Стефаново” е изграден на територията на ПИ № 083010 по КВС на с. Стефаново, ЕКАТТЕ 69242 общ. Добричка, обл. Добрич.

Географските координати на тръбния кладенец (WGS 84):

B 43° 28' 29,98" L 27° 51' 59,44"

Геодезически координати (система 1970г):

Х 4715434,833 У 9635994,522.

Надморска височина на терена 294,47 м.

Имотът, който ще бъде напояван (ще бъдат отглеждани земеделските култури), в който ще бъде монтиран обекта за производство на ел.енергия ВЕИ (фотоволтаични панели и/или вятърна турбина с мощност до 150 kW) само за собствени нужди и в който ще се изгради алтернативния за напояване сондаж е ПИ № 030014 по КВС на с. Славеево, общ. Добричка.

Извадка от кадастралната карта с нанесено местоположение на водовземното съоръжение ТК „Вн-34-Стефаново” в ПИ № 083010 по КВС на с. Стефаново, общ. Добричка (СОЗ около сондажа) и поливната площ - ПИ № 030014 по КВС на с. Славеево, ЕКАТТЕ 66946 общ. Добричка е дадена в обосновката за водовземане, която е отделно приложение към информацията.

Територията на инвестиционното предложение не попада в границите на защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Най-близко разположените са: защитена зона за опазван ена дивите птици BG0002082 "Батова" и защитена зона за опазване на природните местообитанияи на дивата флора и фауна "Долината на река Батова".

Разглеждания имот, чието местонахождение е в землището на с. Славеево, общ. Добричка не попадат изцяло или отчасти в границите на някоя от разположените в общината защитените територии и изпълнението на ИП не може да окаже пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно- и дълготрайно, постоянно, временно, положително или отрицателно въздействие.

Минималната надморска височина в зоната е 0 м, максималната е 357 м, а средната е 226 м. Част от територията (32%) на потенциалната зона попада в обхвата на област Добрич, 67 % от територията попада в обхвата на област Варна, а 1% от нея заема морска акватория. По вид собственост територията обхваща 39% държавна, 14% общинска и 47% частна собственост.

Защитената зона обхваща поречието на р. Батова и по-голяма част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци. В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските - широколистни гори (35%) от цер, благун, обикновен габър и обработваеми площи (44%). Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. В района около устието на р. Батова е разполажен поддържан резерват “Балтата”, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни хигрофитни фомации.

Защитена зона BG0002082 “Батова” представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове птици, така и за водолюбиви птици, и птици използващи земеделските земи за хранене и почивка при миграция.

Голяма част от описаните местообитания в Стандартния формуляр за набиране на данни са запазени в района на ПП “Златни пясъци”, ПР ”Балтата”, буферната му зона, както и в горите по поречието на р. Батова.

Предмет на опазване в защитена зона BG0002082 “Батова” са 60 вида птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС и 26 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Сред тях се разграничават:

Местни: могат да бъдат намерени в обекта целогодишно;

Размножаващи се: използват обекта за гнездене и отглеждане на малките;

Преминаващи: използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване;

Зимуващи: използват обекта през зимата;

Черногуш гмуркач Gavia arctica Зимуващи – 5 инд.

Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus Зимуващи – 5 инд.

Розов пеликан Pelecanus onocrotalus Преминаващи –22428 инд.

Къдроглав пеликан Pelecanus crispus Преминаващи – 15-19 инд.

Нощна чапла Nycticorax nycticorax Преминаващи – 4 инд.

Малка бяла чапла Egretta garzetta Преминаващи – 6 инд.

Голяма бяла чапла Egretta alba Зимуващи – 1-15 инд.

Ръждива чапла Ardea purpurea Зимуващи – 1 инд.

Черен щъркел Ciconia nigra Преминаващи –2163 инд.

Бял щъркел Ciconia ciconia Преминаващи –17146 инд.

Блестящ ибис Plegadis falcinellus Преминаващи – 62 инд.

Бяла лопатарка Plаtalea leucorodia Преминаващи – 3 инд.

Поен лебед Cygnus cygnus Зимуващи – 7-8 инд.

Червеногуша гъска Branta ruficollis Зимуващи – 0-3 инд.

Ръждив ангъч Тadorna ferruginea Преминаващи – 3 инд.

Малък нирец Mergus albellus Зимуващи – 9 инд.

Осояд Pernis apivorus Преминаващи – 2616 инд.

Черна каня Milvus migrans Преминаващи – 148 инд.

Червена каня Milvus milvus Преминаващи – 17 инд.

Белоглав лешояд Gyps fulvus Преминаващи – 6 инд.

Орел змияр Circаеtus gallicus Преминаващи – 130 инд.

Тръстиков блатар Circus aeruginosus Преминаващи – 1695 инд.

Полски блатар Circus cyaneus Преминаващи – 48 инд.

Степен блатар Circus macrourus Преминаващи – 46 инд.

Ливаден блатар Circus pygargus Преминаващи – 414 инд.

Късопръст ястреб Accipiter brevipes Преминаващи – 165 инд.

Белоопашат мишелов Buteo rufinus Преминаващи – 114 инд.

Малък креслив орел Aquila pomarina Преминаващи – 3716 инд.

Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Преминаващи – 3 инд.

Скален орел Aquila chrysaetos Преминаващи – 5 инд.

Малък орел Hieraaetus pennatus Преминаващи – 64 инд.

Орел рибар Pandion haliaetus Преминаващи – 43 инд.

Белошипа ветрушка Falco naumanni Преминаващи – 1 инд.

Вечерна ветрушка Falco vespertinus Преминаващи – 300 инд.

Ловен сокол Falco cherrug Преминаващи – 9 инд.

Сокол скитник Falco peregrinus Преминаващи – 18 инд.

Ливаден дърдавец Crex crex Размножаващи – 3-5дв.

Сив жерав Grus grus Преминаващи – 103 инд.

Турилик Burhinus oedicnemus Размножаващи – 1-5дв.

Малка черноглава чайка Larus melanocephalus Зимуващи – 4 инд.

Бухал Bubo bubo Местна – 3 дв.

Козодой Caprimulgus europaeus Размножаващи–18-107дв.

Земеродно рибарче Alcedo atthis Местна – 3-15 дв.

Синявица Coracias garrulus Размножаващи – 2-18 дв.

Сив кълвач Picus canus Местна – 15-23 дв.

Черен кълвач Dryocopus martius Местна – 5-9 дв.

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Местна – 85-130 дв.

Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Местна – 200-400 дв.

Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos Местна – 1-5 дв.

Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra Преминаващи – 125 инд.

Късопръста чучулига Calandrella brachydactyla Размножаващи – 5-50 дв.

Горска чучулига Lullula arborea Местна – 150-300 дв.

Полска бъбрица Anthus campestris Размножаващи – 3-25 дв.

Черногърбо каменарче Oenanthe pleshanka Размножаващи – 11 дв.

Голям масл. присмехулник Hippolais olivetorum Размножаващи – 8 дв.

Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Размножаващи – 10-26 дв.

Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Размножаващи–60-150дв

Червеногърба сврачка Lanius collurio Размножаващи-550-1720

Черночела сврачка Lanius minor Размножаващи–30-70 дв.

Градинска овесарка Emberiza hortulana Размножаващи–50-320дв
Най-важна характеристика на мястото е неговото географско положение на Западно-черноморския прелетен път на птиците – Виа понтика.

През защитена зона BG0002082 “Батова” преминава концентриран поток от мигриращи видове – розов пеликан, черен щъркел, бял щъркел, блестящ ибис, сив жерав, голям корморан и др. Територията е важна и за миграцията на осояда, черна каня, орел змияр, тръстиков блатар, полски блатар, степен блатар, ливаден блатар, късопръст ястреб, белоопашат мишелов, малък креслив орел, малък орел, орел рибар, вечерна ветрушка. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите около течението на р. Батова и ловуват в съседните територии.

Посочена е височината на полета на основните мигранти – 11% от птиците летят на не повече от 150 м над земята и 35% летят на височина от 160 до 500 м.

Имайки предвид, че имота предмет на инвестиционното намерение се намира непосредствено до регулацията на с. Стефаново, то не може да бъде привлекателно място за кацане и почивка на големи ята от птици по време на миграция.

Поради наличието на урбанизирана територия с постоянно човешко присъствие и фактора безпокойство, птиците ще използват околните територии, които са със сходни екологични условия, не са с променено качество и функции, без ежедневно присъствие и движение на хора.

Реализацията на инвестиционното намерение няма да доведе до промяна в миграционните трасета на птиците, поради ниската височина на застрояване. Не се предвижда изграждане на надземни електропреносни мрежи, които да увеличат риска от гибел за мигриращите видове, особено на белите щъркели. То ще се осъществи в съответствие с целите на опазване на местообитанията и видовете в района.

Значителни количества водолюбиви птици презимуват в района, като голяма белочела гъска, зеленоглава патица, лиска, чайка буревестница, които се задържат от м. декември до м. март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат в района да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи, попадащи в тази зона.

Имота е с начин на трайно ползване – животновъден комплекса и е антропогенно повлиян и не предоставя подходяща хранителна база за водолюбивите птици. Територията може да е привлекателно място за изхранване на дребни пойни птици като овесарки, чучулиги, щиглеци и др.

Земеделските земи в защитена зона BG0002082 “Батова” се ползват по време на гнездовия период, като територия за хранене на една двойка малък орел и една двойка малък креслив орел, които гнездят в района на горите по долното течение на р. Батова. Сред видовете, които използват зоната за гнездене и отглеждане на малките са козодой, сирийски пъстър кълвач, среден пъстър кълвач, късопръста чучулига, горска чучулига, полубеловрата мухоловка, червеногърба сврачка, черночела сврачка, градинска овесарка.

Двата вида чучулиги гнездят в степни местообитания или в изоставени земеделски земи, а двата вида сврачки и овесарката гнездят в земеделски земи с налични разпръснати храсти или единични дървета. Изброените видове се срещат в защитената зона в значителни за страната числености. Дебелоклюната чучулига има ограничено разпространение в страната, като основната й популация е концентрирана по Северното Черноморско крайбрежие. Останалите видове използват за размножаване горските масиви по течението на р. Батова, като много голяма част от местата за размножаване попадат в границите на защитените територии в района.

Имота е отдалечен от крайречните и заливни гори, както и свързаните с тях местообитания на видове птици (3 вида кълвачи, полубеловрата мухоловка и земеродно рибарче), поради което не се очаква отрицателно въздействие върху тези видове.
Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Българско име Латинско име Популация

Голям гмурец Podiceps cristatus Зимуващи – 1-26 инд.

Черноврат гмурец Podiceps nigricollis Зимуващи – 1-20 инд.

Голям корморан Phalacrocorax carbo Зимуващи – 1-77 инд.

Преминаващи–1026 инд.

Сива чапла Ardea cinerea Преминаващи – 221 инд.

Голяма белочела гъска Anser albifrons Зимуващи – 1-9050 инд.

Сива гъска Anser anser Зимуващи – 0-17 инд.

Фиш Anas penelope Зимуващи – 0-2 инд.

Зимно бърне Anas crecca Зимуващи – 0-4 инд.

Зеленоглава патица Anas platyrynchos Зимуващи – 0-431 инд.

Шилоопашата патица Anas acuta Преминаващи – 5 инд.

Кафявоглава потапница Aythya ferina Зимуващи – 5-300 инд.

Качулата потапница Aythya fuligula Зимуващи – 5-606 инд.

Звънарка Bucephala clangula Зимуващи – 0-4 инд.

Среден нирец Mergus serrator Зимуващи – 1-15 инд.

Голям ястреб Accipiter gentilis Преминаващи – 384 инд.

Малък ястреб Accipiter nisus Преминаващи – 722 инд.

Обикновен мишелов Buteo buteo Преминаващи–19712инд.

Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Преминаващи – 192 инд.

Орко Falco subbuteo Преминаващи – 293 инд.

Зеленоножка Gallinula chloropus Местна – 5-50 инд.

Лиска Fulica atra Зимуващи – 0-400 инд.

Речен дъждосвирец Charadrius dubius Размножаващи – 8 дв.

Голям горски водобегач Tringa ochropus Зимуващи – 7-11 инд.

Речна чайка Larus ridibundus Зимуващи – 1-5 инд.

Чайка буревестница Larus canus Зимуващи – 9-800 инд.

Чайка Larus cachinnans Зимуващи – 10-454 инд.

Преминаващи–1495 инд.

От редовно срещащите се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС, територията е важна за преминаване на голям ястреб, малък ястреб, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, орко.

Реализацията на ИП няма да доведе до промяна в местообитанията и миграционните трасета на птиците, поради:

- Реализацията на ИП няма да доведе до промяна в миграционните трасета на птиците, поради ниската височина на застрояване и близост на имота до урбанизирана територия.

- Не се предвижда изграждане на надземни електропреносни мрежи, които да увеличат риска от гибел за мигриращите видове, особено на белите щъркели. То ще се осъществи в съответствие с целите на опазване на местообитанията и видовете в района.

Изграждането на ИП няма да доведе до замърсяване с органични и неорганични замърсители.

Бъдещите планове за развитие на промишлеността и инфраструктурата (особено разширяване на пристанищата, нови железопътни линии, пътища и подводни газопроводи), както и урбанизацията (разширяване на селищата и създаване на вилни зони) в района на комплекса застрашават съществуването на последните останали естествени местообитания.

Не се очаква фрагментация на местообитания. Няма да се унищожават тръстикови масиви.

Ловът, който често се осъществява с незаконни средства, в защитени територии и на защитени видове застрашава много от водолюбивите птици.

Няма да се допуска лов на птици от територията на обекта.

ЗАЩИТЕНА ЗОНА BG0000102 „ДОЛИНАТА НА РЕКА БАТОВА"

На територията на ЗЗ BG 0000102 “Долината на река Батова” е разположен най-големият и най-добре съхраненият горски масив в южна морска Добруджа. Горите и скалите са подходящи местообитания на редки и застрашени видове птици. Ливадите и пасищата са ценни за търсене на храна за много от редките видове. Река Батова е най-северната от всички морски крайбрежни реки в България. Сравнително добре е запазен карстовият ландшафт с петна от гори и степи, низини, дерета, храстовидни и ниски гори, като цяло подходящ за прилепи и някои редки видове степни бозайници.

Целите на зоната са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване са природните местообитания:

40A0 Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества Subcontinental peri-Pannonic scrub

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) Shifting dunes along the shoreline with Ammophila arenaria (white dunes)

2110 Зараждащи се подвижни дюни Embryonic shifting dunes

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Moesian silver lime woods

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests

91I0 *Евро-сибирски степни гори с Quercus spp.Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp.

91G0 *Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus

91AA Източни гори от космат дъб Easthern white oak forests

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) Riparian mixed forest of Quercus robur, Ulmus laevis and Ulmus minor, Fraxinus excelsior or Fraxinus angustifolia along the great rivers (Ulmenion minoris)

91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

Растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC описани в защитената зона са: Himantoglossum caprinum.

Други значими растителни видове в кащитената зона са:

Centaurea arenaria, Eryngium maritimum L., Euphorфia lucida, Lactuca tatarica, Leucojum aestivum L., Scilla bithynica, Secale sylvestre Host., Stachys maritima Gouan.

2. Съществуващи ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи:
Инвестиционното предложение не влиза в противоречие с настоящото и бъдещото ползване на други земи в района.

Към момента поземленият имот предмет на ИП е с начин на трайно ползване нива трайно предназначение на територията – земеделска дейност.

Имотът е обезпечен с комуникационен достъп посредством съществуващ полски път.

Промяна и/или изграждане на самостоятелна пътната инфраструктура няма да е необходима и затова не се предвижда на този етап.

При необходимост, съществуващия полски път може да бъде очакълен за осигуряване на необходимата устойчивост.

Предвид посоченото по-горе, очакваните промени, свързани с реализацията на ИП не се очаква да засегнат вида и начина на ползване на други територии освен терена за реализация на инвестиционното намерение.

В съседство на площадката са разположени частни имоти.

Границите и съседите са земеделски земи и полски пътища. В тази връзка, реализацията на инвестиционното предложение няма да навреди на съседните собственици и ползватели, нито ще изисква специалното им приспособяване.

В съседство на инвестиционното предложение не се ограничава използването на имотите за традиционните цели или съгласно тяхната категория, статут или собственост.

Съгласно ЗБР Националната екологична мрежа включва защитени зони, защитени територии и буферните зони около тях, КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места.

• 
  Най-близко разположените защитени зони са: BG0002082 ”Батова” и BG0000102 ”Долината на река Батова”.
  
• 
  Имотът не граничи с водни обекти, публична държавна собственост, поради което не е необходимоопределяне на граници по реда на Закона за водите;
  
• 
  Не се предвижда заустване на отпадъчни води във воден обект;
  
• 
  Имотът не попада в границите на територии, чувствителни към хранителни съставки, включително територии обявени за уязвими зони съгласно Директива 91/676/ЕЕС за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници и територии, обявени за чувствителни зони съгласно Директива 91/271/ЕЕС за пречистването на градските отпадъчни води.
  

С цел да се запазят качествата на най-плодородната част от почвата ще се отстрани най-горния и слой от 25-50 см на временно депо. След изграждането на обектите тя ще се използва за обратна насипка в местата за озеленяване.

• 
  Имотът е собственост на възложителя;
  
• 
  С подходящи природни дадености е за отглеждане на земеделски култури;
  
• 
  Наличие на водоносен хоризонт, от който, след изграждане на сондажа, може да се черпи вода за напояване на овошките;
  
• 
  Избраното място на водовземното съоръжение е съобразено с разстоянието на площадката до електроснабдяването и достъпа на едрогабаритна техника до нея от местният път.
  

Община Добричка е разположена в североизточната част на Дунавската равнина, в центъра на Добруджанското плато и попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област, това определя лятната сухота и проявеното безводие в района. За региона са характерни и високи температурни амплитуди, както сезонни, така и дневни. Пролетта е сравнително хладна. Есента е топла поради затопля щото влияние на Черно море. Силата на ветровете се колебае в широки граници (от 1 м/сек. до над 20 м/сек.). Районът се характеризира като ветровит, с нисък процент тихо време - около 20 % средногодишно, а това неминуемо води до разсейване на атмосферните замърсители.

През зимата силните ветрове понякога продължават по няколко денонощия. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Най-чести за региона са ветровете със северозападна посока, следват - северните, западните и югоизточните ветрове. Въздухът е с ниска влажност, а валежите са слаби - 540 мм средногодишно,с добре проявен континентален режим. Пролетта и есента имат преходен характер като есента е малко по-топла и по-суха от пролетта. Пролетта в този регион е доста хладна, което се дължи главно на по-честите през този сезон североизточни нахлувания на по-хладен въздух.

Тук главно през лятото и есента има чести и доста продължителни безвалежни периоди, някои от които са с продължителност 16-30 денонощия. Тенденциите към засушаване на климата все повече се засилват и проявяват в последните няколко години. Най-важната климатична особеност на Черноморската климатична подобласт е сравнително меката и влажна зима и горещото, но сравнително сухо и слънчево лято.

Местоположението, климатичните и микроклиматични характеристики определят наличие на условия с висока степен на самопречистваща сила на природата, поради което при липса на антропогенно агресивни обекти (производствени, транспортни и др.), няма основание да се очаква неблагоприятно въздействие върху качествата на атмосферния въздух.

В инвестиционното предложение не са предвидени източници на организирано замърсяване на атмосферния въздух. Очакваното потенциално въздействие върху атмосферния въздух от дейностите, предвидени в ИП, е свързано с:

• 
  Автотранспортно замърсяване от привлечени транспортни потоци (емитират се основно азотни и серни оксиди, СО, летливи органични съединения /ЛОС/, аерозоли);
  
• 
  замърсяване от строителни дейности (в периода на изграждане на вертикалния турбинен генератор - емитира се основно прах и отработени газове от ДВГ на строителната механизация).
  

Отчитайки благоприятните климатични условия, значителния свободен капацитет на средата, характера на замърсяване (ивично по протежение на пътната мрежа) и резултатите от емисионни и имисионни изчисления за обекти, разположени до натоварени пътни артерии в района е ясно, че както съществуващия, така и привлечения транспортен поток не могат да окажат съществено въздействие върху качеството на атмосферния въздух в района дори през активния сезон.

По данни от експертни изчисления за аналогични обекти през строителния период въздействието ще бъде значително в рамките на строителната площадка и на разстояние до 50 -70 м от нея, краткотрайно (продължителността на строителния период се очаква да бъде около 1 месец). Основните източници на замърсяване са строителната механизация и автотранспорта (при извършване на строителни работи въздухът се замърсява с прах и отработени газове от ДВГ на строителната механизация).

За намаляване риска от замърсяване на атмосферния въздух с неорганизирани прахови емисии и ауспусни газове следва да се спазват следните ограничения по време на строителството:

- да не се допуска да работят строителни машини и МПС с неизправни двигатели с вътрешно горене;

- да не се допуска извънгабаритно товарене на транспортни средства с насипни материали;

- местата за временно съхранение на насипни материали и строителни отпадъци при сухо и

ветровито време да се омокрят (оросяват) или да се покриват, за да се намаляват неорганизираните емисии на прах;

- местата за временно складиране на насипни материали и строителни отпадъци своевременно да се почистват след оползотворяването и извозването им;

- омокряне (оросяване) на временните транспортни подходи без твърда настилка.

Тези източници на замърсявания са неорганизирани.

По експертна оценка, отчитайки пренебрежимо малката площ на ИП, равнинният характер на района, ветровият режим и извършването на строително-монтажни дейности за кратък период от време – един месец, следва да се приеме, че дори при интензивна работа няма да бъдат надвишени нормите за населени места в прилежащите на новостроящите се обекта зони и в комплекса като цяло.

На тази база може да се прогнозира, че въздействието на ИП върху въздуха в рамките на строителните площадки през строителния период ще бъдат незначителни, но общо взето в рамките на нормативно допустимите за работна среда дори при неблагоприятни условия. При спазване на определени ограничителни параметри въздействието върху атмосферния въздух ще бъде незначително.
Повърхностни и подземни води

Районът е много беден на повърхностни водни източници, които заемат едва 0,28% при средно за страната 2% и се дължи на геолого-географските фактори. От по значимите реки в близост до предмета на инвестиционния проект са р.Суха река и р.Батова.

ТИПОВЕ ВОДИ И ИЗВОРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ДОБРИЧ

В хидроложко отношение Дунавската равнина се характеризира със сравнително малка водоносност, поради значителен разход на валежни води от изпарение и инфилтрация в широко разпространените окарстени варовици в Лудо горско-Добруджанското плато, където почти липсва повърхностен отток.

ИП не предвижда заустване на непречистени отпадъчни - производствени и битови води във водни обекти разположени в съседство, поради липсата на такива.
Геоложка основа
Разглежданият район попада в пределите на източния склон на Северобългарския свод, от състава на Мизийската платформа. Литостратиграфските единици, изграждащи разрез на моноклиналата, в регионален мащаб се групират в два основни структурни плана: предюрски и следюрски. Литостратиграфията на юрата, кредата и палеогена над триаса в зона включва:

- средно и горноюрска серия с дебелина 40+165 m от глини с конгломератни късове (Соколовска свита), мергели и пясъчници, прослоени от варовици (Есенишка свита), песъчливи варовици с овъглени растителни останки (Добричка свита), микрозърнести варовици с глауконитни мергели (Султанска свита) и песъчливи глини с прослойки от въглища и мергели (Провадийска свита);

- широко известният "малм-валанжски карбонатен комплекс" с дебелина до около 600 m, в разреза на който са обособени Чернооковска, Дриновска и Спасовска свита (глинести и песъчливи варовици);

- горнокредна серия с дебелина 40+55 m от тебешироподобни варовици и мергели с прослойки от бентонитови глини (Новаченска свита) и от тебеширени и сивобели варовици (Мездренска свита);

- палеогенски седименти: палеоценски алевролити и песъчливи варовици (Комаревска свита), долноеоценски слабо споен и кварцови до здраво споени варовити пясъчници (Дикилиташка свита) и органогенни, набогатени на нумулити, варовици (Аладънска свита), средноеоценски мергели, варовити мергели, глинести варовици (Авренска свита) и олигоценски глини с маломощни прослойки от пясъчници, алевролити и манганова руда (Русларска свита).

Одърската свита - литоложкият й разрез включва детритусно-черупчести и оолитни варовици с песъчливи и глинести прослойки с дебелина до 40+50 м.

Карвунската свита заема най-горните части на Добруджанското плато. Дебелината й е 25+30 м.

Изградена е от здрави, плътни или шуплести, често черупчести варовици.кватернерът е представен от еолични, делувиални морски образувания.

Въздействията от реализацията на ИП се идентифицират като:

- временни статични и динамични натоварвания през строителния период;

- незначителни промени в геоложкия строеж в резултат от изкопни работи.

- постоянни статични натоварвания от фундамента на вертикалния турбинен генератор;

Въздействията, поради местоположението на обекта и характера на земната основа, се определят като незначителни и пренебрежимо малки. Същите не могат да предизвикат активиране на свлачищни, ерозионни и други неблагоприятни физико-геоложки процеси и не могат да променят съществено физико-механичните показатели на строителните почви, респективно тяхната носеща способност.

ИП не може да окаже значително въздействие върху геоложката основа.

Не се очаква съществено нарушение на режима на плитките подземни води.

Извършена е предварителна инженерна подготовка на терена и е установено, че не са необходими по-сложни инженерно геоложки изследвания. Влиянието на предвиденото застрояване върху устойчивостта на терените е незначително. Застрояването с вертикалния турбинен генератор не може да доведе до появата на сили на приплъзване между земните пластове.

Според почвено-географското райониране на България (Н.Нинов, География на България 1997г), районът на обекта попада в Долнодунавската почвена подобласт с провинция Лудогорско-Добруджанска, Почвената покривка е образувана главно върху льос и льосовидни материали. Тези материали съдържат от 45% до 60% глина, имат карбонати и умерена водопропускливост, което благоприятства образуването на черноземите, Черноземите имат висока водозадържаща способност и създават водни запаси, Подтипът обикновени черноземи (haplic Chernozems, CHh, FAO, 1988) - това са досегашните излужени.

Те са средномощни, средно хумусни - мощност на хумусния хоризонт около 50-60 см, По механичен състав са песъчливо-глинести, Карбонатите са отложени под 60-65 см дълбочина. Реализацията на ИП не е свързана с промяна предназначението на земеделски земи за урбанизирана територия, Застрояването няма допринесе до промяна/нарушаване на почвения профил в границите на строителните обекти. Няма да бъдат засегнати съседни земеделски земи и съответно няма да бъде повлияно върху тяхното плодородие и г.н.

Изграждането на ИП в предвидените очертания, съгласно представеното инвестиционно предложение не би довело до замърсяване на почвата и оттам до промяна в химичния състав и химичните свойства на почвата, а следователно и до промяна на естественото плодородие и екологичното състояние на почвата.

Изграждането на вертикалния турбинен генератор няма да доведе до физическото унищожаване на почвите. Не се очаква и частично нарушаването на почвената покривка в прилежащата на фундаментна зона във връзка с извършване на строително - монтажните работи, поради факта, че площадката представлява изцяло асфалтирана площ.

Не е възможно е да настъпи частично вторично уплътняване на почвата в резултат на използване на строителна и монтажна техника поради ниската й маса. В инвестиционното предложение не се предвижда изграждане на нова или промяна на съществуващата пътна инфраструктура. Възможни са локални замърсявания на почвите с нефтопродукти (гориво - смазочни материали) при евентуални аварии със строителната и монтажната техника.

Един от основните екологични проблеми на района е свързан с депонирането на отпадъците. Той включва наличието на сметища при всяко населено място, неотговарящи на съвременните изисквания за депа за ТБО. Съществуват и нерегламентирани локални замърсявания и сметища.

Територията на разглеждания район за реализация на инвестиционното предложение в момента не е обременена със стари замърсявания.

Самото ИП не е генератор на отпадъци и не може да създаде сериозни проблеми в това отношение.

На кратко, в периода на строително-монтажните работи се очаква да се отделят смесени строителни отпадъци и земни маси, а в периода на експлоатация на вертикалния турбинен генератор - основно употребявани машинни смазочни масла и масла за зъбни предавки.

Отпадъците, които се получават в процеса на строеж и при експлоатацията на вертикалния турбинен генератор, са разгледани в съответствие с класификацията по Наредба 3 от 1 април 2004 г. за класификация на отпадъците.

Очаквани отпадъци, генерирани на етапа на строителството на вертикалния турбинен генератор:

• 
  Почва и камъни, различни от упоменатите в 17.05.03: код 17.05.04, които се очаква да се образуват при изкопни работи за изграждане на фундамента на вертикалния турбинен генератор и на неговата основа.
  
• 
  Малки количества смесени отпадъци от строителство, различни от упоменатите в 17.09.01, 17.09.02 и 17.09.03: код 17.09.04 , които се очаква да се образуват при изграждане на фундамента на вертикалния турбинен генератор.
  

• 
  отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки: код – 13.02.00. Отпадат при периодичните прегледи и поддръжка на вятърните турбини. Подмяната им ще се извършва периодично от служители на фирмата-производител на съоръжението, които ще събират отработените масла и ще ги транспортират до фирмена лаборатория за анализ с цел диагностика на оборудването;
  
• 
  отпадъчни хидравлични масла: код 13.01.00; отработени изолационни и топлопредаващи масла: код – 13.03.00. Отпадат при периодичните прегледи и поддръжка на трансформатора. Предвижда се да бъдат разделно събирани е ще бъдат предавани за обезвреждане на фирми, притежаващи съответното разрешително по чл. 37 от ЗУО.
  

Очаква се и генерирането на минимални количества битови отпадъци от работещите по време на строителството, евентуално и от персонала при периодичното обслужване на генератора. Предвижда се да бъдат събирани в контейнер на място и периодично изнасяни към сметосъбиращата система на близкоразположените населени места.

По време на строителството и експлоатацията на ИП не се очаква да се генерират токсични отпадъци. Други опасни вещества, които следва да се имат предвид са отработени моторни, смазочни и масла за зъбни предавки, отработени изолационни и топлопредаващи масла, отработени изолационни и топлопредаващи масла, отпадъчни хидравлични масла, които ще бъдат събирани и предавани на фирми, които имат лиценз за работа с отпадъци.

Не се предвижда на територията на вертикалния турбинен генератор да се прилагат каквито и да е форми за обезвреждане на отпадъците на място.
Ландшафт

Съгласно ландшафтното райониране на страната, районът на инвестиционното предложение се отнася към Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина, Южнодобруджанската пoдобласт.

Според Класификационната система на ландшафтите в България, районът на инвестиционнота предложение се отнася към:

• 
  Клac - Равнинни ландшафти;
  
• 
  Тип - Ландшафти на умереноконтиненталните степни, ливадно - степни и лесостепни равнини;
  
• 
  Подтип - Ландшафти на черноземнсхтепните равнини;
  
• 
  Група - Ландшафти на черноземно-степните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване.
  

Характерни са селскостопанските (агро) ландшафти, прилежащи към селищните агломерации (селищни ландшафти). Естествената растителност е силно променена и е запазена само в неусвоените земеделски участъци.

Ландшафтът в района на терена на инвестиционното предложение е значително засегнат от антропогенни изменения в резултат на селскостопанската дейност - полуинтензивно селскостопанско производство, използване на мерите за паша на животните и горскостопанска дейност в прилежащите горски територии.

Изграждането на ИП ще осигури ландшафт с контролирано ползване на територията от малък брой хора. Мероприятията, залегнали в инвестиционната инициатива, няма да повлияят съществено възможностите за самоочистване и самовъзстановяване на типовите и подтипове ландшафти, контактуващи с терена обекти. По време на строителството и експлоатацията на обекта не се засягат земеделски земи и горските ландшафти.

Очакваното въздействие на шума по време на строителството на инвестиционното предложение е, че поради достатъчната отдалеченост на околните населени места, строително-монтажната дейност на площадките за изграждане на ИП няма да влоши акустичната среда в най-близко разположения жилищен имот, който е на повече от 500 м.

Въздействието на обслужващият строителството транспорт, минавайки по утвърдения маршрут­в обход на населените места, ще бъде краткотрайно (моментни максимални нива на шум при преминаване на отделни транспортни средства) и временно, само през деня за периода на строителството (около 1 месец).

В конкретния случай, по време на реализацията на ИП, шумът ще въздейства отрицателно само за определени групи хора (предимно багеристи, фадромисти, кранисти, шофьори и др.), работещи на строително-монтажните машини, или намиращи се в непосредствена близост до тях, но не дава значително отражение на цялостната екологичната обстановка в района.

В заключение може със сигурност да се твърди, че в бъдеще има основание да се очаква подобрение и в това отношение от гледна точка на въздействието на шума и вибрациите, както върху работниците на строежа, така и върху параметрите на околната среда, тъй като новите строителни машини са ергономични и с подобрени в това отношение показатели. Очакванията са, че на обекта ще се работи със съвременни и технически модерни машини, поради което и излъчването на наднормен шум в околното пространство при строително-монтажните дейности ще бъде сведено до минимум.

Избраната технология на строителство не е "шумна" без "вибриращи" технологии за строителство, както и строителните работи ще се извършват за кратък период от време.

Обектите и дейностите, заложени в инвестиционното предложение, не устройват установени отрицателни въздействия върху паметници на културата и историческото наследство, поради тяхната липса в землището и района на с.Славеево..

Като допълнителна превантивна мярка за опазване на евентуално открити при строителните работи историческите ценности се препоръчва при откриване на останки от архитектурни и исторически паметници и/или на отделни предмети на културното ни наследство по време на извършване на строителните работи, строител ната дейност временно да се прекрати до провеждане на консултации с компетентните органи на Министерството на културата, за това, как да продължи изграждането, така че да не бъдат повредени евентуално откритите обекти.
Въздействие върху разположените в близост до обекта флора и фауна.

Имотът е нива, а покрай него са селскостопанските земи прилежаща площ на землището с. Славеево. Земеделската земя се стопанисва по предназначение от много на брой земеделски стопани. Отглеждат се зърнено-фуражни, етерично-маслени и бобови култури. Ограничено присъствие на трайни насаждения.

С оглед на това е ясно, че над 90 % от площите са заети от културни растения, като приоритет на земеделските стопани е борбата срещу плевелите. В малка част от землището съществуват мери, върху които са разспространени следните видове:

• 
  полска паламида (Cirsiuт arveпse),
  
• 
  късодръжков магарешки бодил (Carduus acaпthoides),
  
• 
  едроцветното срамливче (Orlaya graпdiflora
  
• 
  турската мащерка (Thyтus zygioides).
  
• 
  Бобовите заемат от 5 до 10% от тревостоя и включват главно едногодишни ефемерни или летни видове като извито сграбиче (Astraga/us haтosus),
  
• 
  дребноплодна люцерна (Medicago тiпiтa), фий (Vicia sativa), азиатска глушина (Vicia peregriпa), а от многогодишните най-добре представени са обикновен звездан (Lotus coтicu/atus), хмелна люцерна (Medicago /upu/iпa), сърповидна люцерна (Medicago fa/cata) и обикновена комунига (Me/i/otus officiпa/is).
  

Върху по-уплътнените почви са разпространени троскотово-пасищно-райграсови пасища, в които доминират троскот (Cyпodoп dacty/oп) и пасищния райграс (Loliuт регеппе). Житните растения заемат около 60% от тревостоя и освен доминантите се срещат още ливадна ливадина (Роа prateпsis), броеничеста ливадина (Роа sy/vico/a), мека овсига (Bгoтus тollis), полска овсига (Bгoтus arveпsis) и миши див ечемик (Hordeuт тuriпuт). Бобовите са застъпени с 3 до 10% като най-често се срещат сърповидна люцерна (Medicago fa/cata), обикновен звездан (Lotus coтicu/atus), хмелна люцерна (Medicago/upuliпa) и извито сграбиче (Astraga/us haтosus). Разнотревието заема 37-40% и включва видове като теснолистния живовлек (P/aпtago/aпceo/ata), лечебното глухарче (Тагахасит officiпa/is), млечка (Euphorbia cyparissias), висок лопен (Verbascuт thapsiforтe), същинско еньовче (Galiuт veruт), горчив пелин (Arteтisia absinthiuт), бял равнец (Achillea тillefoliuт) и двугодишна дрипавка (Crepis bienпis). Растителността в тези пасища е с ниски фуражни качества, прегаря още в началото на лятото и не може да се използва.

• 
  От храстите се срещат главно видове като източен габър (Carpiпus orieпtalis), обикновен глог (Crataegus тoпogyпa), обикновен люляк (Syriпga vu/garis), махалебка (Pruпus тaha/eb), смрадлика (Cotinus coggygria), трънка (Pruпus spiпosa), драка (Paliurus spiпa-crist/), мъждрян (Fraxiпus oтus), космат дъб (Quercus pubesceпs), шипка (Rosa caпiпa) и други, а от лианите се среща повета (C/eтatis vita/ba
  

Съотношението между установените представители на гръбначната фауна за района, където ще се реализира инвестиционното предложение спрямо установените за цялата страна е както следва:

• сезонни синантропи: не се размножават на територията, но единични екземпляри или ята се срещат в пределите й в отделни периоди, напр. сива врана (Coгvus согопе comix)

• пасивни синантропи: размножават се на територията и са относително толерантни към проникването на антропогенни елементи в първичните местообитания, напр. градска лястовица (Delichon игЫса)

• началнu сuнурбанuстu: основната част от популациите на тези видове гнезди извън района и само отделни двойки се размножават на територията, напр. полско врабче (Passer montanus)

• развuтu сuнурбанuстu: тези видове се размножават както в района, така и извън него, и двете части на популациите са относително равностойни, напр. кукумявка (Athene noctua)

• завършенu сuнурбанuстu: видове гнездещи изцяло в района и по изключение извън него, напр. домашно врабче (Passer domesticus)

По-характерните видове от херпетофауната са стенния гущер (Podacris muralis), зеления гущер (Lacerta viridis) и ивичестия гущер (Lacerta tгi/ineata).

На територията, където ще се реализира инвестиционното предложение от орнитофауната преобладават главно синантропни видове като домашното врабче (Passer domesticus), полското врабче (Passer montanus), чавката (Coгvus monedu/a), домашния гълъб (Со/итЬа livia f.domestica), гургулицата (Streptopelia turtur), свраката (Pica pica), полската врана (Coгvus frugi/egus) и сивата врана (Coгvus сагапе comix). От степните видове са наблюдавани главно дебелоклюна чучулига (Me/aпocorypha ca/andra), черноглава овесарка (Emberiza me/anocepha/a), късо пръста чучулига (Ca/andrella brachydacti/a) и полска чучулига (A/auda aгvensis). Видовия състав и природозащитния статус на птиците, установени да гнездят в прилежащите територии и тези, участващи в пролетния и есенния прелет са представени в Таблица 3.8.2.1.-1. Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка (Apodemus agrarius), сляпо куче (Nanospa/ax /eucodon), сив плъх (Rattus пoгvegicus) и заек (Lepus euгopaeus).

Чрез реализацията на инвестиционното предложение, което се реализира на пренебрежимо малка площ, не се предвижда оказването на вредно влияние върху птици, бозайници и влечуги.

• 
  
  Каталог: files -> news
  news -> Новости в програмен продукт Заплати – версия 12
  news -> Програма регионално развитие 2007-2013 Инвестираме във Вашето бъдещe
  news -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации
  news -> „ Новото при reach, clp, Споделяне на добри практики, Енергийна ефективност и зелена икономика”
  news -> Meet in Italy for Life Sciences 2015 mit4LS
  news -> Онлайн платформа (EN)
  news -> Изложение «месомания 2016»
  news -> За брокерски събития
  
  
  
  Изтегляне 0.61 Mb.
  
  Сподели с приятели: