I о б щ и в ъ п р о с и диалект, наречие, книжовен език, национален език

Ж. р.

Ср. р.

1.
2.
3.
неин, нейния(т)

негов, неговия(т)

нейна(та)

негова(та)

нейно(то)

негово(то)

наш, нашия(т)
наша(та)
наше(то)
ваш, вашия(т)
ваша(та)
ваше(то)
техен, техния(т)

тяхна(та)

тяхно(то)
негови(те)
нейни(те)
негови(те)
ù
му

наши(те)
ни
ваши(те)
ви
техни
(те)
им
Възвратните лични местоимения се употребяват вместо личните местоимения, когато препращат към съществително, идентично с подлога в изречението. Имат
пълна и кратка форма за винителен и дателен падеж: себе си - се, (себе си=на себе
си) – си.
Възвратните притежателни местоимения заместват притежателните местоимения, когато притежателят е подлог в изречението. Имат членувани и нечленувани пълни форми за мъжки, женски, среден род единствено число, множествено число и кратка форма: свой, своя, своят, своя, своята, свое, своето, свои, своите, си. Заместването на кратките форми на възвратните притежателни местоимения със съответните кратки форми на притежателните местоимения в първо и второ лице е погрешно: Аз дойдох с
брат си (вярно), Аз дойдох с брат ми
(грешно). В трето лице значението е различно:
Иван дойде с брат си, Иван дойде с брат му (на Петър).
Възвратни лични местоимения
Възвратни притежателни местоимения
Падеж
Пълна
форма
Кратка
форма
Пълна форма
Кратка
форма
Именителен

-
-
Винителен
(
пряко
допълнение)

себе си

се

Дателен
(
непряко
допълнение)

на (за)себе си

си

Ед. ч.

Мн. ч.

Мъжки
род
Женски
род
Среден
род
свой, своят,
своя
своя,
своята

свое, своето
свои,
своите
си
Показателните местоимения посочват различни явления, техни качествени или количествени признаци. Притежават форми за род и число.
Значение


Единствено число
Мъжки род
Женски род
Среден род
Множествено
число
За близки лица и
предмети
този, тоя
тази, тая
това
тези, тия

За далечни лица и
предмети

За признаци
онзи, оня
онази, оная
онова
такъв
такава
такова
онези, ония
такива
За количество
толкова
толкова
С въпросителните местоимения се пита за неизвестни явления, техни качествени или количествени признаци. Притежават форми за род, число и падеж (падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).
Значение
Единствено число
Мъжки род
Женски род
Среден род
Множествено
число
За лица
За предмети
За признаци
За притежание
Кой (им.п.),
кого(вин.п.),
кому(дат.п.) = на
кого
коя
кое
кой, какво, що
коя
кое
какъв
каква
какво
чий
чия
чие
кои
кои
какви
чии
За количество
колко
колко
Кой дойде?
Кого търсиш?
Кому (на кого) ще се обадиш?
НО: Кой човек търсиш? На кой човек се обаждаш?
Относителните местоимения свързват подчинени изречения с главни, като може да заместват съществително име от главното изречение. Образуват се от въпросителните и морфема -то. Имат форми за род, число и падеж (падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).
Значение


Единствено число
Мъжки род
Женски род
Среден род
Множествено
число
За лица

който, когото,
комуто (на когото)
която

което

които

За предмети

За признаци
За притежание
който, каквото,
щото
която

което

какъвто
каквато
каквото
чийто
чиято
чието
които

каквито
чиито
За количество
колкото
колкото
Неопределителните
местоимения заместват названия на неопределени, неконкретизирани явления. Образуват се от въпросителните и морфема ня-/не-. Имат форми за род, число и падеж (падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).
Значение


Единствено число
Мъжки род
Женски род
Среден род
Множествено
число
За лица

За предмети
За признаци
За притежание
някой, някого,
някому (на някого)
някоя

някое

някой, нещо
някоя
някое
някакъв
някаква
някакво
нечий
нечия
нечие
някои

някои
някакви
нечии
За количество
няколко
няколко
Отрицателните местоимения заместват названия на явления, като ги отричат.
Образуват се от въпросителните и морфема ни-. Имат форми за род, число и падеж
(падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).
Значение
Единствено число
Мъжки род
Женски род
Среден род
Множествено
число
За лица

За предмети
За признаци
За притежание
никой, никого,
никому (на никого)
никоя

никое

никой, нищо
никоя
никое
никакъв
никаква
никакво
ничий
ничия
ничие
никои

никои
никакви
ничии
За количество
николко
николко

Обобщителните местоимения заместват названия на явленията, като ги означават обобщено. Образуват се от въпросителните и морфема вся-/все-. Имат форми за род,
число и падеж (падеж има само за формите за лица от м.р., ед.ч., употребени самостоятелно).
Значение


Единствено число
Мъжки род
Женски род
Среден род
Множествено
число
За лица

За предмети

За признаци
За количество
всеки,всякой, всекиго,
всекиму (на всекиго),
всяка, всякоя

всяко, всякое

всеки, всичко, всякой
всяка
всякоя
всяко
всякое
всякакъв
всякаква
всякакво
всичкия(т)
всичката
всичкото
всеки, всякои

всеки
всякои
всякакви
всичките, всички
НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА
Наречие – неизменяема част на речта, която означава признак на друг признак (добре,
съвсем, весело, бодро). По състав (от словообразувателно гледище) наречията се делят на прости, сложни (образувани от два различни корена) и съставни (образувани от две или повече думи). Прости – горе, утре, днес, бързо, вътре; сложни – пишат се слято
(вляво, надясно, догоре, насила, назаем, вкъщи, докъде, завчера, догодина, всъщност,
оттук, наум, посвоему, поновому, постарому) или полуслято (горе-долу, тук-там,
сега-засега, бързо-бързо, еди-кога (си)); съставни наречия – пишат се разделно (по
братски, от къщи, към къщи, може би, от време на време). По произход наречията се класифицират в зависимост от това от коя част на речта са образувани: от
прилагателни имена – бавно, бързо, добре, зле, мъжки, здравата, майсторски,
постарому; от съществителни имена – довечера, отстрани, вкъщи, нощес, лете,
сутрин; от числителни имена – първо, второ, веднъж, тройно; от глаголи –
мълчешком/мълчешката, кажи-речи, иди-дойди; от местоимения – тук, там, къде,
накъде. Семантична класификация дели наречията според тяхното значение на:
наречия за време (сега, днес, утре, вчера, рано, късно, тогава, кога, когато), за
място (горе, долу, тук, там, наляво, назад), за начин (добре, зле, бързо, бавно), за
количество и степен (много, малко), за причина и цел ( защо, защото, затова) и за
логическо уточняване (сигурно, сякаш, вероятно, действително, очевидно, тъкмо,
именно). Наречията са неизменяеми думи и не притежават форми за изразяване на граматични значения. Изключения правят наречията, образувани от качествени прилагателни, които могат да се степенуват: по-добре, най-бързо.
Видове наречия
Примери
По
състав
Прости
Сложни
защо, вън, долу, кога
многостранно, разнообразно, нагоре
горе-долу, лека-полека, надве-натри

Съставни
По произ-
ход



От прилагателни
От съществителни
От глаголи
От числителни
От местоимения
силно, хубаво, лошо, добре
вчера, снощи, утре, лете
тичешком, тичешката, лежешком, вървешком
веднъж, дваж, тройно, четворно
тук, къде, кога, както
По значе-

Изтегляне 349.78 Kb.

Сподели с приятели: