ние
За време
За място
За начин
За количество и степен
За причина и цел
За логическо уточняване
днес, нощес, утре, вчера
долу, горе, напред, назад
бързо, бавно, сладко, добре
много, малко, твърде, доста
защо, затова, затуй, понеже
сигурно, навярно, сякаш, относно
Местоименни наречия
Видове
местоименни наречия
За място
За време
За начин
Показателни
тука, тук, там
сега, тогава, инак, иначе
така, тъй
Въпросителни
къде, где, де
кога
как
Относителни
където, гдето, дето
когато
както
Неопределителни
някъде, негде, нейде
някога, нявга
някак
Отрицателни
никъде, нигде, нийде
никога, нивга
никак
Обобщителни
(на)всякъде
всякак
всякога
Предлог – неизменяема служебна дума, която означава отношения между явления, изразени с пълнозначни части на речта. По състав предлозите биват прости (за, на,
под, без, от, с, в, над) и сложни (всред, свръх). Сложните предлози са образувани от свързването на два предлога (помежду, насред, покрай), на предлог с име (вместо,
около, свръх), на предлог и наречие (отвън, оттатък). Сложните предлози се пишат слято. В ролята на предлози влизат и някои устойчиви съчетания от предлог и съществително (въз основа на, по повод на, по отношение на, вследствие на, в
зависимост от, в сравнение с, с изключение на, с оглед на и др.). С предлозите могат да се означават различни смислови отношения. Най-често те показват връзка по
различни показатели (зад сградата на университета, пред масата, поради бурята,
Сподели с приятели: |
