Родът и числото на прилагателното име са съгласувателни категории.
В единствено число прилагателните имена имат форми за мъжки род, за женски род и за среден род.
Прилагателните имена в мъжки род обикновено завършват на съгласен звук (красив,
умен, златен). Неголям брой прилагателни имат окончание –и – френски, учителски,
селски, овчи, птичи, Велики Преслав, Бели Искър.
Формите за женски род се образуват от формите за мъжки род с окончание -а (-я) [ʼа]
– красива, овча, козя, учителска.
Формите за среден род се образуват от формите за мъжки род с окончание -о (-ьо), -е
– красиво, овче, козе, синьо, бивше.
Формата за множествено число на всички прилагателни е еднаква и се образува с окончание -и – красиви, сини, бивши, кози.
Някои прилагателни от чужд произход (предимно турски) са неизменяеми (инат,
сербез, серт, късметлия, екстра и др.). Например: Той (тя, то) е късметлия.
Членуване на прилагателните имена
Прилагателните имена от мъжки род се членуват -ят [-йът]/-я [-йъ]. Ако нечленуваната форма завършва на съгласен звук, членът се прибавя към разширената с
-ий основа, напр. стар - старият, градски – градският. Прилагателните имена от
женски род се членуват с -та. Прилагателните имена от среден род се членуват с -то.
Прилагателните имена в множествено число се членуват с -те.
Степенуване на прилагателните имена
Качествените прилагателни в съвременния български език могат да се степенуват.
Степените за сравнение са три: положителна, сравнителна и превъзходна.
Положителната степен се изразява чрез обикновената форма на прилагателното. С нея се означава даден признак, без да се сравнява със същия признак у друг обект, напр. добър, умен.
|
